Всеки град има свещени места за опиваща контракултура и площад „Славейков" дълго време беше едно от тях. Казваме беше, защото царството на книгите в София линее - вместо hot-spot за духовен бунт, основното му предназначение сега е място за бързи срещи и бързо ядене на бургери или разпределителна спирка на градския транспорт.
Вечер всесезонният литературен битак оставя след себе си неприятни следи - струпани менажерии на хамалската професия, мирис на пропита с бира хартия и едно странно празно пространство в сърцето на града. Това се вижда с просто око.
Книгите, за съжаление, са останали много назад в китайско-капковия процес на маргинализация
Заглавията, изложени да хващат окото на преминаващите, все по-често пристигат от конвейра на масовото производство - как да отслабнем, теория на конспирацията, Хорхе Букай, биографията на Путин, сборници за великите българи, Втората световна война...
Романтиката опасно изчезва, както и редните книги. Все пак са останали упорити търсачи на редки печатни находки, натъпкани в оръфани кашони от банани, върху прогнили палета и под ръждясалия метален навес с „висящи" картонени табелки.
Няма как да е иначе, защото става дума за търговска дейност. И търговията видимо буксува, изправена пред конкуренцията на няколкото книжарници в радиус от 100 метра - и антикварни, и такива, които предлагат намаления, а за електроните книги да не говорим. Който твърди, че цените на „Славейков" са по-ниски, просто не е пазарувал там скоро. Или не е търсил наистина трудна за намиране книга, защото надценките са съмнително високи.
За всички е ясно, че площад „Славейков" трябва да се промени. Въпросът е как
Спорът се води от 90-те години на миналия век, когато току-що ремонтираният „Славейков" е символ не само на достъпното четене, но и на пиратството - сега също може да си купите дискове и плочи. Оттогава насам има десетки идеи за реконструкция - свободно арт пространство, площад с кафене, както е било през 19 век, демонтиране на сергиите и създаване на открита читалня на Столична библиотека, строителство на нов културен център и т.н.
Единно мнение няма, само различни интереси. Общината така и не се решава да се намеси, въпреки многото обещания преди и след избори за конкурси, стратегии и визии. Търговците спорадично заплашват с бунтове, ако препитанието им бъде отнето. По-рано те искаха да се построят закрити павилиони, за да продават редки и не толкова редки книги, а други им предлагаха да се преместят някъде при омайните води на Перловската река.
Сред букинистите има истински ветерани в уличната търговия, които с поглед в миналото ще ви обяснят, че „Славейков" не е просто пазар за книги, а културна институция, ако щете и туристическа атракция (освен речниците, там се продава литература на различни езици).
Предпоследно
В новите планове на Столична община, разбирайте проектите за преустройство на центъра, проблемът се решава йезуитски.
Пазарът на „Славейков" ще се превърне във временно явление - книгите ще са на разположение три пъти седмично - петък, събота и неделя. Не е ясно къде ще се дянат търговците през останалото време, когато на „Славейков" ще има... открито кафене със стъклена конструкция.
Печатна грешка
Екипът на арх. Иво Пантелеев защитава своята идея с облика на стотици градове в Европа, които имат такива временни пазари, работещи до 18.00 или 19.00 часа, а през останалото време действат като активни локации, които да се ползват от хората и през нощта. Подобно бъдеще на „Славейков" предрича и главният архитект на София Петър Диков.
Любопитен въпрос е как двете пространства ще се съчетаят, като Пантелеев уточни, че подробностите тепърва ще се изясняват в дългата процедура по одобрение на проекта.
Тази идея нито е нова, нито е негова, както емоционално обясни на обществено обсъждане с покани арх. Станислав Константинов.
Той е автор на проект за площада от 1998 г., в който предлага съмнително идентични решения с победителя, избран миналата година в конкурса на Столична община за две от четирите зони за преустройство на столичния център. Константинов се закани да съди Пантелеев и да спре процедурата.
Най-възмутителното, според него, е предложението да се премахне фонтанът-убиец на „Славейков" и там да се премести паметникът на Пенчо и Петко Славейкови, тъй като това е нарушение на авторските права на създателите, както и драстично вмешателство в облика на площада.
И с това, както винаги, разговорът мина в обичайното русло на скандала, вместо към големия разговор как да се преобрази този толкова важен площад на София и заслужава ли обикновената съдба на алкохолна дестинация. Докато не се вземе решение, което да използва огромния културен потенциал и централното разположение, "Славейков" ще е гол.
