Тримата братя и техният „Живот почти прекрасен"

Трима братя от трима различни бащи - и тяхната баба, която разказва историята за нелекото им детство и покойната им майка.

Тези герои изследва Светослав Драганов в новия си документален филм „Живот почти прекрасен", а резултатът е още един негов проект, правещ впечатление навсякъде, където бъде показан.

Още когато беше излъчен за пръв път на тазгодишния „София Филм Фест", "Живот почти прекрасен" получи специален диплом. След това взе наградата на критиката на "Златен Ритон 2013", както и отличие от "Загреб Докс" 2014, а миналата година беше селектиран в конкурсната програма на престижния международен фестивал за документално кино IDFA в Амстердам.

Официалната му премиера у нас се състоя в края на май, а оттогава той върви по екраните в Дома на киното, „Евро синема", „Влайкова" и „Одеон".

Мост към героите

Всъщност приликите между тримата братя от филма се изчерпват с общото им второ име - Лилиеви, взето от майка им.

Всички те са плод на любовта на тяхната майка с различните мъже, които среща през изпълнения си с колорит живот по времето на соца.

Най-големият брат Александър обича да се гримира и се стреми към върховете в професионалното фризьорство. Вторият Божидар се е оттеглил в манастир от суетата на светския живот, но признава, че му е трудно да спазва обетите, още повече когато се влюбва в по-възрастна от него жена.

Най-малкият брат Джими е бивш барман и ценител на жените, но заминава за Белгия с намерение да се ожени за настоящата си приятелка.

Верен на своя стил, и в този филм Светослав Драганов показва хора, които в началото ни изглеждат много различни от нас - и които първо се изкушаваме да подценим, подиграем и пренебрегнем.

Но с течение на филма зрителят започва да ги възприема по един доста по-различен начин, а накрая, без да му се иска да си признае пред самия себе си, вече ги чувства доста близки.

„Темата е търсенето на любов", признава и самият режисьор. Той добавя, че документалистът трябва да обича героите си, но и да ги покаже такива, каквито са, без да спести и хубавото, и лошото от личността им.

Така зрителите наистина имат шанс да допуснат тези непознати хора до себе си.

Днес ще се срещнем след 10 години

Всъщност кариерата на Драганов като документалист е пряко свързана с един от главните герои в „Живот почти прекрасен". С фризьора Александър се срещнали през 2000 г., когато Драганов още е студент.

Той попаднал на един от фризьорските конкурси на стилист Капанов и там се запознал с Александър.

„Започнах да го проучвам, да го разпитвам за живота му, реших да се запозная със семейството му. Последното ме впечатли ужасно - неговата майка, братята му и фактът, че той всъщност ги издържа", разказва режисьорът.

„Тогава реших да направя и документален филм за Александър („Животът е прекрасен, нали?" от 2001 г.), който се реализира като студентски проект.

Впоследствие продукцията пожъна известен успех и така всъщност стартира моята кариера на документалист".

Десетина години по-късно Драганов се връща към историята на това семейство и решава да я доразкаже. В пълния си вид тя ще бъде показана на 12 юни в кино „Влайкова" - тогава няколко часа преди откриването на Световното по футбол двата филма за семейство Лилиеви ще бъдат излъчени един след друг.

А самият Александър отново ще бъде там (както беше и на премиерата на „Живот почти прекрасен" на 22 май) и след прожекцията ще поговори със зрителите. След като са изгледали филмите, на тях най-вероятно ще им се струва, че го познават отдавна.

Новините

Най-четените