"Не трябва сега, маме, като завършиш, да се носиш по течението. Запиши някакъв университет, после да си намериш работа, да ти е спокойно."
Какво е искал да каже авторът? Искал е да каже "не се носи по течение, в което не се носят други хора".
Влизането в университет след завършване на гимназията се приема като гара разпределителна за това какво ще правиш с целия си живот занапред. Там ще те обучат на това, после ще си намериш работа, после семейство и така нататък. Това би трябвало да е логичната и напълно възможна схема за след училище, която се твърди, че съществува.
Не е.
Имаше един лаф: "На 20 години от завършването ще се събираме на яхтата на Гошо двойкаря." Та ако вие сте се оказали този с двойка на матурата, не се натъжавайте - някой трябва да ги купува тия яхти. Ако пък не сте, не се радвайте, защото с Гошо ще живеете по едно и също време в една и съща икономика, а Гошо е калено копеле и не му дреме.
Та завършването на училище обикновено е съпроводено с чувството: "Ооо, свърши се и с тая шитня!".
Свърши се, но идва нова и идва с пълна сила.
В университета ни карат да правим страхотни глупости, защото програмите не са съвсем съобразени с живота извън академичната среда. Никой не обяснява защо специалността е построена точно с тези предмети. Често учебниците са от преди 89-та, което, когато става дума за инженерни специалности, е направо мъчение.
Някои преподаватели използват текстове, които сами са написали в началото на 90-те, но по някаква причина вярват, че носят непреходното знание.
Предметите рядко си комуникират един с друг, също така.
Като си правите самостоятелните задачи тип "домашна работа в училище", получавате изключително теоретичен, ако въобще някакъв, фийдбек, който няма общо със ситуацията в бранша ви. Да не говорим, че понякога въпросният фийдбек, или „рецензия", е придружен с немалко количество правописни грешки.
Всякаква креативност, която училището не е успяло да ви отнеме, е забранена в университета или ако е насърчавана, е насърчавана с думите "Бъдете креативни", което до голяма степен е като да ти кажат "Бъди добър шофьор".
При нас, например, казаха: "Рекламата трябва да е интересна." - това изречение ми беше преподадено в най-големия университет в държавата.
Родителите, разбира се, нямат идея, че това се случва, защото когато те са учили, е било комунизъм, а там нещата седят по-различно.
Резултатът от всичко това е:
Изкарвате академичната част от образованието си, без да му се връзвате много, а реалните практически приложими знания придобивате от стажове, където тормозите всички с въпроси кое как се прави.
С това има шанс CV-то ви да не прилича на визитна картичка след 4 години. Ако не сте завършили Харвард или там другите подобни, никой няма да ви вземе на работа директно след завършването (ако въобще изтраете тая пародия до тогава), без да имате опит. Така ще се озовете без работа или с тъпа работа и интуитивно ще запишете магистратура, за да избягате от натоварващия факт, че вече сте големи и трябва да се вземете в ръце.
Популярна грешка е разбирането, че трябва да се занимавате с нещо, което ви харесва.
Това не е така - щастието е надценено и мимолетно, съжалявам. Всичко, което ви харесва да правите, има досаден аспект, който се засилва осезаемо, когато това ви стане работа. Само защото се занимавате с него всеки ден много дни, омръзва. Така или иначе, шансът да завършите икономика, но да работите в кол център заради оценката по английски от гимназията, е по-голям от този, да работите, каквото сте учили, и да можете да си плащате наема.
Каквато и да е ситуацията - ако не станете алкохолици, наркомани, затворници или нещо от сорта, нещата ще стават само по-добре, много по-добре, отколкото бяха в училище.
