През април 2005 г., два месеца след осемнадесетия ми рожден ден, влязох в студио за татуировки в централна Италия, въоръжена с 80 евро и скица, нарисувана на откъснат от тетрадка лист.
Това беше забележително самотно време за мен - живеех като ученичка по международен обмен в страна, където почти не говорех езика, бях отседнала в град, където профашистките нагласи бяха често срещани и насърчавани, и бях разпределена в клас от единадесет момичета, които са ходили заедно на училище, откакто са били на 12 - и вече имаха твърдо изградени взаимоотношения, в които изглеждаше невъзможно да пробия.
Това изживяване ме промени и исках да го затвърдя с нещо голямо, което в онзи момент означаваше да си направя абсурдна татуировка в долната част на гърба. Нещо повече, наскоро бях прочела една глава от книгата на Далай Лама "Изкуството на щастливия живот" - нещо, което смятах, че ми дава абсолютното право да се смятам за практикуващ будист с дълбоко разбиране на символите на тази философия. Общо взето това е историята, в резултат на която се оказах с щампа на лотос над дупето.
Как дзен-будистката стана "лека жена" в очите на другите
Нещата тръгнаха зле още от самото начало. Поради недоразбиране с татуиста, в крайна сметка получих известно оцветяване, което не исках, но понеже вече нямаше мърдане, колкото може по-дълго се заставях да мисля, че то ми харесва. Това продължи около две години, вероятно до момента, когато думичката "tramp stamp" навлезе в глобалния англоезичен речник. Не само че имах татуировка, която дори не ми харесваше - но имах и татуировка, която ме правеше пряка жертва на критични оценки.
Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена, че имаш зле боядисани кичури, че най-голямата ти амбиция е да изчукаш член на екипа на шоуто Real World пред камера (това наистина е най-голямата ми амбиция, но по съвсем различни причини). Някой по-голям би се отърсил от това и не би му пукало какво смятат хората за тялото му - но аз не съм такава. Пукаше ми. И все още ми пука. И адски мразя тази скапана татуировка.
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег
Напоследък в Интернет набира популярност една публикация по темата какво означава за жените да имат татуировки. В материала, озаглавен "Защо да слагаш лепенка на бронята на Ferrari", авторката Лиза Хаури пише:
Нещо, което жените изглежда забравят в наши дни, или може би пък и никога не са били научени на него, е че жените държат в ръцете си световната изисканост и елегантност. Какво е по-привлекателно от момиче с красиво тяло? Ще ви кажа какво: момиче с изисканост, момиче от класа. Външният вид може и да не трае дълго, но изискаността остава. Както и татуировките. Една елегантна жена не вандализира храма, с който е благословена като тяло... Тя го цени.
Големият проблем на татуировката: и да размислите впоследствие, твърде е късно
Веднага си измивам ръцете, че самата аз никога не бих казала на някоя жена, че тя не би трябвало да си прави татуировка, или че татуировките отвличат вниманието на хората от характера и красотата й. Има предостатъчно жени, които доказват абсолютната неточност на тази теза - от Анджелина Джоли до моята фризьорка, която е с покрити с татуировки ръце и гърди и е една от най-красивите и изискани хора, които съм виждала.
Също така всеки има правото да украсява тялото си както пожелае (дори хора, които избират да превърнат гърба си в гигантски плакат за филма "Здрач"). Има прекрасни татуировки - понякога дори съм се замисляла дали да не си направя татуировка, след като съжалих за първата, но трябва да си призная, че се радвам, че не го сторих. Всяка идея, която съм имала, ми се е струвала глупава година по-късно (на 19: "Глухарчета!", на 21: "Текст на Кет Пауър!", сега: "Лицето на Илейн Стрич върху моето лице!").
Какво обаче ще правите, ако някой ден тази татуировка вече не ви харесва?
От друга страна, помислете за всички истории на знаменитости, които са си премахвали татуировките. Джони Деп и Уинона Райдър късат - и изведнъж "Уинона завинаги" става "Вино завинаги." Ева Лонгория се развежда и всичките изписани върху кожата й почитания към бившия й съпруг изчезват. Меган Фокс осъзнава, че татуировката й на Мерилин Монро е отвратителна - и я маха. Какво означава като цяло всичко това? Нищо, предполагам. Хората са непостоянни.
Но лично за мен това означава, че никога не мога да нося бански, без някой приятел с най-добри намерения да изръси тъпа шега. Това значи, че никога няма тялото ми да бъде само моето тяло. И означава още, че вече не мога да се върна назад във времето и да живея под прикритие, без да бъда обвинена, че съм вещица. Означава, че вероятно би трябвало да го преглътна, да го преодолея и да продължа с живота си. В най-лошия случай това е татуировка, която доста рядко виждам. В най-добрия, това е шансът ми да се окажа в следващия сезон на Rock of Love.
@ Нежна - да, това ми каза, а и той не е по вицовете. Ама хич. Аз съм човекът с вицовете, но този не го знам...
ЧРД Бичкия, да си жив и здрав, малко със закъснение, но то е от метеорологичните условия. Ще го върна стария, оня махмурлията. Един мой квартален познат, дърт мангал, известен в обществото под името Бимбо, имаше на гърдите си татуирана една голяма стрелка и деления. От пъпа до гърдите. Трябваше да е кантар, като ония старите в бакалиите. В затвора си я бил направил [убил жена си навремето]. Та обясняваше какво символизира. Това било кантар, като качвал някоя "на кура си" да гледала колко тежи.
Аз като артист мога да кажа, че едно 99,99% от татуировките са супер ПОСРЕДСТВЕНИ, като образ, като изпълнение. Както и хората, които се татуират са като цяло много ПОСРЕДСТВЕНИ и не разбират абсолютно нищо от изкуство или въобще нямат чувство за естетика. За мен татуировка, пиърсинг и всякакви подобни неща са свързани с комплексите в човека. Но това ми е мнението, татусите са едни от най-малоумните неща, които човек може да направи с тялото си. А като изкуство са някъде между КИЧА и Кичка Будурова. Казвам го като художник. Но всеки има правото на се направи на Митьо Пищова.
О, Крейзифорест, знаех си аз, че всички татуирани люде сме ПОСРЕДСТВЕНИ... Е, да не може всички да сме адски великите художници като тебе. Прости ни естетическите прегрешения, липсата на вкус, и разбира се ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, с която ежедневно сблъскваме възвишени персони като твоя милост, художникът... Аз като не харесвам Поп арт (надявам се имам право на предпочитания) не си позволявам да наричам феновете му с обидни квалификации, а себе си да пиша за естетически ментор... Извинявай, ама на някои места по земята например харесват жените да са с дълги като на щраус вратове, за нас може да е извратено, ама за тях сигурно ние сме егати тъпанарите... И кой по дяволите може да каже, кой греши в случая!? Предполагам, че Ти... Да, аз ПОСРЕДСТВЕНАТА не съм художник и това явно не ми дава право да имам претенции, със сигурност ме прави фенка на Кичка Бодурова и ми отрежда място под слънцето някъде между маймунския задник и крокодилската предница... Горкото ми дете никога няма да научи, кой е Егон Шиле (например), защото майка му има татус и това значи, че тя никога, ама никога е нямала досег с каквото и да е изкуство.. П.П. Аз наистина съм ПОСРЕДСТВЕНА, какъвто предполагам, обаче, е много вероятно да си и ти.... Ако греша, поклон и се надявам да ме поканиш на някоя изложба..
Татуировката е най-малкият проблем на авторката Тя явно принципно е доста неориентиран човек, така че едва ли е най-подходящият източник на съвети и поставяне на етикети. Показаните татуси също далеч не са от най-симпатичните. Лично аз имам три рисунки до момента - две птици на гърба и един надпис. Изобщо не съжалявам, защото са изключително красиви и прецизно направени. За мен е важно човек да харесва татуировките си, но най-важното да ги прави при човек, който е професионалист, който работи с бои, предназначени за татуиране, а не мастило от книжарницата и най-вече работи в стерилно студио, а не в кухнята на апартамента.
Не се карайте... Няма смисъл... Разни хора - разни идеали! Всичко е много субективно... Въпросът е - струва ли си татуировката!? Както казах - аз харесвам татуировките, но съм и човек който обича различното и промените... т.е. едно перманентно "жигосване" не ме блазни. Предпочитам други неща да останат постоянни в живота ми. А и в крайна сметка, татуировките се наложиха като модна тенденция, която взе да отшумява... Мен лично не ме е разколебало това, че ще стана увисляк и/или ще изглеждам смешно /може би/ в очите на някои хора, а това, че може да дойде ден в който АЗ няма да искам/харесвам въпросната татуировка... За много хора татуировката има сантиментална стойност - спомени свързани с любим човек, за други е имидж, за трети ... чисто и просто пиянска хрумка... За това и старите хора казват: Три пъти мери - един път режи.... Лятно време, когато съм на кеф отивам и ми правят временна... и всеки път е различна...
Съжалявам, но това е положението. Татуировките са посредствени и нелепи. Мен от малък са ме учили, че тялото ми е Храм. Може би харесването на такива безвкусни графики е свързано с това, че няма култура, възпитание, с комплекси, изкривени разбирания за красота, липса на естетика и какво ли още не. А това се отразява във всички сфери на живота ни. Познавах едно момиче с един голям татус на корема, който 80-те е изглеждал върха, а сега изглежда толкова нелепо, както ще изглеждат и вашите татуировки след време. Трябва да обичаме телата си, а не да ги поругаваме. Хората искат да не се замърсява Земята, а замърсяват себе си. Не са еколози спрямо собствените си тела, които са ни ДАР. Правят същото каквото заводите със земята...отравят я... Обикни себе си. Не на думи, а на дело. :-).
crazyforest браво, един нормален човек! Но от друга страна татуировките са много удобно нещо на плажа - знам предварително кои са курвите и посредствените и ги отбягвам
Крейзифорест, от къде тази злоба? Не разбирам, защо смяташ, че твоето мнение е някаква мярка за останалите? Хора с подобни крайни настроения ме карат да вярвам, че са загубили вътрешния си баланс и разум, който да им напомня, че всички сме различни, което е най-хубавото. А идеята, че тялото е храм звучи като симпатична метафора, но нищо повече. Не се прехласвай толкова, защото нали знаеш, че красиво-грозно, татуирано-не татуирано, здраво-болно - краят е един и също
А на мен пък ми е много любопитно, @ 38 Паяче, какво правиш, когато набележиш дама, която "видимо" не е посредствена и курва, в действителност наистина е свястно момиче, но се оказва, че има тату на доста интимно място?
lele male до сега това не ми се е случвало, а и не ми се струва много вероятно. Ако визираш себе си - едно е да си такава жена, а друго е да си мислиш само, че си такава ;)
lele male @ 40 Е как кво прави? Затваря си очите и кара напред по програмата...
Моето момче, въобще не визирам себе си, защото първо - аз съм изпята песен и второ - не съм от хората, които ще кажат, че са свестни... Напротив! Питах само информативно, защото "прикачването" на епитети на хора, които не познаваш говорят само за квалифицирано обучение във факултета по критика в университета в Cow Skinning – Долно Фатово...
99% съгласен с крейзифорест! мъж да се аттуира, колкото и дебилна ии грозновата да е татуировката му - ок. ама за жена... много малко са изпълненията, които стоят добре и естетично на жена. да не говорим, че т.нар. trampstamps (тия на кръста над дупето) са пълна гнусотия. мен лично ме отвращават, колкото и да са "красиви" като изпълнение. най-малкото щото предимно курви и проститутки ги носят. изобщо защо едно красиво женско тяло трябва да бъде осирано по тоя безобразен начин?
лелемале има едни временни татуси, които изчезват след няколко месеца.