Ако има нещо наистина интересно в региона Теуантепек на южния мексикански щат Оахака, то това ще е отношението на местните към половете. Ако на много места по света по-консервативните хора ще кажат, че има мъже и жени, а по-прогресивните ще говорят за лично самоопределение и вариации в половете, в Теуантепек отговорът ще е прост - жени, мъже и мухе. Тази трета класификация е призната и се спазва още от пред-испански времена, а за местните е трудно да си представят живота без мухе там.
В местния език запотек няма зададен граматически пол и затова там мухе са просто мухе, без някога да са били принуждавани да се питат мъже ли са, или са жени. Подобен въпрос за тях е лишен от смисъл.
Затова и запитан подобен въпрос, Лукас Авенданьо, който през деня носи панталони, но вечер можете да го видите с традиционна черна пола с колоритни бродирани цветя, се шегува, че предпочита да му казват "миличко". В района мухе е просто трети пол - има мъже и жени, но има и нещо по средата.
В Хучитан де Сарагоса, малък град в Теуантепек всеки ноември се празнува и специалния празник, посветен на мухе - Вела де лас интрепидас ("Бдението на безстрашните"), годишно честване на мухе.
Там може да се види истинско многообразие от стилове - от такива, които подобно на местните жени носят същите богато бродирани облекла, вдъхновили уникалния стил на Фрида Кало, има и такива с рокли в по-западен стил, а трети изглеждат директно вдъхновени от драг културата. А има и някои, които носят мъжки дрехи, като демонстрират статуса си само с простичък грим и лак за нокти.
Авенданьо обяснява, че е трудно е да се опише кой всъщност е мухе, а най-общото определение може да се събере в идеята, че това е всеки, който се е родил мъж, но не се държи мъжествено.
"Това, което познаваме, "според западните представи", като "травестит", "транссексуален", "женствен гей" или "мъжествен гей" изглежда е включено в категорията "мухе", стига да има силен компонент на етническа идентичност", пише антропологът Пабло Сеспедес Варгас в статията си "Работещите мухе: между принадлежност към общността и хетеронормативност на работното място". Авенданьо по подобен начин подчертава, че "мухе" е понятие, произлизащо от запотек, и не може да бъде разбрано, без човек да знае повече за местната култура.
И това е така, защото тази концепция съществува само в района на Теуантепек, където мухе не просто са приемани, те са важна част от общността. И ако според някои там действително са повече хора с "трети пол" в сравнение с където и да е другаде, според някои от местните това е заблуда. В Хучитан де Сарагоса те просто са уважавани повече и приемани като част от обществото, което им позволява да бъдат видими.
Някои казват, че те са изпаднали от джоба на Висенте Ферер, светецът-покровител на Хучитан, докато той е преминавал през града, което според местните означава, че те са родени под щастлива звезда. Втора версия на легендата за светеца твърди, че Висенте Ферер е носил три торби: една с женски семена, една с мъжки семена, и една, където двете са били смесени. Според тази история, третата торба се е пробила в Хучитан, и това е причината да има толкова много мухе тук.
На въпросната вела всеки от присъстващите мухе има сепаре с маси и декорации, където се поднасят храна и напитки на техните гости.
Целият празник демонстрира уважението към тази социална група. Защото за местните муха са именно това - социален пол и социална група, не става толкова въпрос дори за сексуалната ориентация.
И като такива те имат своята роля в местното общество. Самият град Хучитан е прочут в Мексико с гордите си и силни жени. Някои дори го наричат матриархат, което не е непременно съвсем точно, но жените традиционно контролират парите, които мъжете носят в къщата. Мъжете работят на полето или по рибарските лодки, а жените продават изкараната продукция на пазара. Жените, от друга страна, се очаква да продават това, което мъжете произвеждат, и пазарът е тяхната територия.
Съответно няма кой да се грижи за домакинството и семейството. Точно тук се намесват мухе. Някои от местните дори казват, че за майките е дар Божи да имат син мухе, който да помага в вкъщи и да се грижи за по-малките си братя и сестри. Също така мухе нямат социално право да имат дългосрочни връзки или да сключват брак, така че те могат да останат с майките си, когато те остареят.
Днес вече това се променя обаче и много мухе отказват да се посвещават само на семейството и домакинството. Вече за тях има много повече възможности за развитие - от работа във фризьорски и козметични салони до организацията и подготовката на местните традиционни фиести, които привличат туристите и са важна част от местната икономика.
Мухе правят костюми и орнаменти за вели, кръщенета, причастия, кинсеанери (празненства по случай 15-я рожден ден) и сватби. Някои от тях се посвещават на създаване на изкуство и занаятчийски продукти, които да се продават на пазара.
Авенданьо е актьор и режисьор, който пътува по света с шоуто си за живота си на мухе - "Реквием за един турилик". Спектакълът акцентира сериозно върху католическата част от идентичността на мухе.
По неговите думи те винаги са играли важна роля в местната католическа църква, приготвяйки църковните декорации, участвайки дори в църковни братства и т.н. Истината е, че местната католическата църква мъдро е приела традицията на трите пола, утвърдена в местната култура, пренебрегвайки до голяма степен общата догма на католицизма.
"Бог е създал жената и мъжа, но е създал и човешката природа, и, прости ми, Боже, ако те оскърбявам, е възможно природата, създаден от него, да е решила кои и какви са хората. Сред хората има хомосексуални, и това е напълно естествено", казва наричат енорийския свещеник Артуро Франсиско Херера Гонсалес, докато изнася проповедта си. "Бог ни е създал по свой образ и подобие, и всеки един от нас е уникален. Няма двама еднакви души, и трябва да уважаваме това", говори той.
Друг интересен момент в местната култура са "маяте" - мъжете, които имат сексуални връзки с мухе, но те самите не са мухе, и не биват приемани за хомосексуални. Това е една от важните разлики спрямо градската западна сексуална култура. В запотек само сексуалните връзки между мухе и хетеросексуален мъж имат смисъл, докато връзките между самите мухе или между мухе и гей мъж са лишени от смисъл и дори се приемат за немислими.
Основната идея тук е, че запотек обществото като цяло не възприема мъж във връзка с мухе като хомосексуален, неговият хетеро статус не се подлага на съмнение.
Според Маринела Миано Борусо, автор на научната статия "Между локално и глобално. Мухе през XXI век", в исторически план мухе не е било задължително да бъдат хомосексуални. Имало е случаи те да са хетеросексуални, бисексуални или асексуални. Това е така, защото идентичноистта в този трети пол е по-скоро културна със социални функции и социална идентичност, а не се характеризира толкова със сексуалните желания на човека.
И все пак повечето мухе наистина приемат себе си за хомосексуални, или за жени, родени в мъжко тяло. Някои сменят пола си с хормонална терапия и импланти. По време на годишния турнир “Кралица на мухе”, който е част от велата, забелязваме, че много от тях са с изкуствен бюст.
Мухе също така са ангажирани в борбата за правата на ЛГБТ общността. Амаранта Гомес Регаладо, мухе от Хучитан, е била местен кандидат в изборите за мексиканския Конгрес. Въпреки че не е получила достатъчно гласове, тя се е прочула като първият транссексуален кандидат в Мексико. Тя все още участва в политиката, особено в кампании срещу хомофобията и за превенция на ХИВ/СПИН.
И все пак мексиканците са с двойнствена нагласа към хомосексуалните. От една страна, Мексико сити е първата латиноамериканска столица, узаконила еднополовите бракове. От друга обаче, в страната са регистрирани едни от най-високите нива на престъпления срещу ЛГБТ общността в света като 202 души са били убити поради хомофобски причини между 2014 и 2016 г. - по един убит на всеки 3-4 дни.
За мексиканската и международната гей общност Хучитан се е превърнал в "рай" за хомосексуалните и символ на толерантност.
Въпреки че някои местни жители все още дискриминират мухе, а представителите на този трети пол все още има доста ограничения върху възможностите за развитие, традиционното местно разделение на три пола като естествен и традиционен начин на живот е въдхновило ЛГБТ хората по света и мухе добре го осъзнават.
Затова и те посвещават своите празници не само на собствената си култура, но и на всички хомосексуални по целия свят.
