Не става въпрос за повече секс или бънджи скокове. Преди смъртта си хората съжаляват, че са работил нещо само за да оцеляват. Или че са загубили приятелите си. Това става ясно от записките на австралийската медицинска сестра Бруни Уеър, прекарала няколко години в грижи за пациенти през последните 12 седмици от живота им.
Уеър записва думите им в блогa Inspiration and Chai, който добива такава популярност, че тя решава да издаде книгата The Top Five Regrets of the Dying. Ето за какво най-често съжаляват хората преди да умрат:
1. Да бях имал смелостта да живея, верен на себе си, а не така, както очакват от мен другите
"Това беше най-често изразяваното съжаление от всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти към края си, поглеждайки назад те виждат колко от мечтите им са останали неизпълнени. Повечето не са осъществили дори половината от мечтите си и трябва да стигнат до смъртта, за да разберат, че това се дължи на избора, който сами са направили - или не са направили. Здравето носи свобода - малцина го осъзнават, докато го имат."
2. Да не бях работил толкова много
"Чувала съм това от всеки мъж, за когото съм се грижила. Те са пропуснали много от общуването с децата си и партньорката си. Жените също говорят за това, но по-малко, тъй като повечето бяха от по-старото поколение и не им се е налагало да работят за прехраната си. Но наистина всички мъже изразяват дълбоко съжаление, че са пропилели толкова много от живота си в неблагодарна работа."
3. Да бях имал смелостта да изразявам чувствата си
"Много хора потискат чувствата си, за да запазят мира с другите. В резултат на това се изолират в посредствено съществуване и никога не стават такива, каквито наистина са способни да бъдат. Мнозина развиват заболявания, свързани с огорчението и негодуванието. "
4. Да бях запазил приятелите си
"Често осъзнаваме колко ценни приятелства сме оставили да ни се изплъзнат през годините чак в последните дни от живота си. Чувала съм много дълбоки съжаления от умиращите, че не са отделили време и усилия за хора, които го заслужават".
5. Иска ми се да бях по-щастлив
"Това е споменавано учудващо често. Много от тях не осъзнават до края, че щастието е избор. Че са заседнали в старите модели и навици. Страхът от промяна ги е карал да се преструват на други, както и на тях самите, от които някога са били доволни. Докато дълбоко в себе си са копнеели да се смеят и отново да правят глупости... "
fallback
Защо не правих повече глупости...
Подобни
Водещи
Последни
Новините
Най-новото
Най-четеното
fallback
Най-четените
7 дни
30 дни
Аз пък само се питам - Ще спра ли някога да правя глупости?... Все още отговорът е: Не... горкото ми семейство...
Еми, тя си е медсестра. Кой да й каже (а и на автора, де ), че няма такива "предсмъртни прозрения", ами си е предсмъртен кураж да си кажеш мъката на глас за сефте.
Мите, ужас е! Як студ е! Свалям прострените дрехи с чук от въжетата. Любимата ми пола бе заела неестествена поза и приличаше на продънен шперплат, даже в началото се зачудих кой е прострял шперплат на балкона... Не можем да се оплачем и от налагането на монопол при вирусите... Три вида вируси ни бацат - H1N1 или така наречения свински грип, “Пърт” и “Бризбейн”... Въобще не помисляй да идваш насам тези дни...
Таз г-жа Бруни Уеър, дали няма да се запита един ден: За чий ми беше да правя тези записки и да си губя времето?
Ама, скумрийо изсъхнала, немате ли си сушилно помещение за прането, ами простираш по балконите... деева и мизерията у тия панелки софийски, пфу
Да ти пратя най-добре една центрофуга, май Хем ща връти на топло, хем щи подмокри изсъъналата минджа Белким ти доде акълът на дръти години у кухата гъдулка
Потник, за разлика от теб и твоето семейство, моето се преоблича всеки ден и не носи само потници! И дай Боже всекиму "панелка" в Лозенец от 200 квадрата... с двор! Виж за живот в каравана, определено на човек му трябва някаква мини сушилня!
„И дай Боже всекиму "панелка" в Лозенец от 200 квадрата... с двор!.....” Да, ама не! Господ дава такива благинки само на своите избранници! Но пък човек, когато е анонимен, поне може да се похвали, че е между богоизбраните.
Абсолютно, янаки! Въпросът е да се пукат душманите... Лек ден!
За чий ми беше да правя тези записки и да си губя времето? --- е ти пък, бестселър е създала жената, ще шитне 5-6 милиона копия и изведнъж ще се види свободна и смела да живее, както и се иска. ;)
@ 14 skd911 Таке е, никое от нещата които си изброил и са посочени в статията не са глупост... Но имено за това съжаляват хората...............Съжаляват! А за много хора е глупост, ако заявиш: 1. Имам смелостта да живея, верен на себе си, а не както очакват от мен другите. 2. Не работя много. /при мен е видно / 3. Имам смелостта да изразявам чувствата си. 4. Пазя приятелите си. 5. Щастлив/а съм. и бих добавила т. 6 Не планирам бъдещето повече от година напред! В този смисъл, в очите на много хора правя глупости... но на мен тези глупости са животът ми... И виж т. 5...
Ето какво е написала в блога "Просветление и боза" дългогодишната медицинска сестра Пенка Паянтова. Сестрата дълги години се е грижила за наши българи, изживяващи последните си дни и споделя, за какво най-често те са съжалявали: 1. Че не боднах Сийка(Кичка, Цветето, Хортензия и т.н.) от втория етаж; 2. Че занесох в районното ония пари, дето намерих пред магазина; 3. Че не можах да ги излъжа за инвалидна пенсия; 4. Че комшията крадеше повече от мен; 5. Че все за идиоти гласувах.
@ niemen -
Преди време много ме интересуваше една тема - "за пренаписването на собствената биография" през различните периоди от живота....както и да е ...няма значение....Важното е, че като се мре човек иска т'ва да е направил онова да е направил, а истината е че иска да живее....дори и да направи още по-големи грешки, да рискува да ги умножи петорно и т.н. Дори да е направил "всичко както трябва" пак ще се появи едно "грозно" субективно интерпретиране само и само да не се раздели с прекрасните си пет сетива....хахаха чудя се кой измисля веселите сигналчета при изключването на мобилните телефони..........