В горещ летен ден ходенето по стръмните павирани улички от пристанището Каракьой към главната улица в европейската част на Истанбул не е лесна задача дори за хората в най-добрата физическа форма.
Когато се налага да вървите по този път, обикновено не е лоша идея за кратко да си починете в някое от кафенетата около кулата Галата, за да си поемете дъх и да изпиете чаша-две чай с вкус на портокал.
Тези кафенета винаги са претъпкани, тъй като Галата е сред една от задължителните дестинации за посещение забележителностите в града.
Не всички туристи обаче се интересуват от панорамни гледки над историческия полуостров и ветровитите брегове около Босфора. Мнозина предпочитат да не се изкачват по кулата, а вместо това да останат долу, на улицата, и да насочат вниманието си към едно от любимите неща за Instagram кадри в Истанбул извън джамиите и музеите...
...Котките.
Котките са най-обичаните животни в Истанбул и са живата и подвижна атракция на този огромен град. Те са изключително дружелюбни, изпъстрени са с всякакви цветове и винаги отговарят на "поздравите" с едно подканващо "мяу".
Уличните котки обикновено заемат най-добрите места в кафенетата и ресторантите в Истанбул, без дори някой да си прави труда да ги премести. Те маневрират около масите и клиентите, в и извън сградите, в търсене на най-комфортните места.
Точният брой на котките в Истанбул е много труден за определяне, тъй като никой всъщност не може да ги преброи. Рана Бабач Челеби, основател на "Котките на Истанбул", една от групите с цел подпомагане на бездомни животни, смята, че биха могли да са и около милион.
Челеби отбелязва като свое достижение популяризирането на тага #CatsOfIstanbul в Instagram, когато живее в Сисли - квартал, известен със своите котки.
Сега ежедневно се публикуват стотици снимки под този и други сходни хаштагове в социалните мрежи.
Преди около девет години се случва нещо ужасно, което я кара да превърне простичкия хаштаг в група за подкрепа - студент в местен университет се снима как убива котка и качва видеото в YouTube. След кратък шок активистите организират огромна кампания срещу жестокостта към животните.
Челеби гледа видеото и е дълбоко засегната, защото обича животните. Тя буквално не може да повярва, че някой би могъл да направи такова нещо. В момента "Котките на Истанбул" има около 300 активни доброволци, които се събират, когато са необходими действия. Те ремонтират клетки в приюти, хранят котките, когато времето е лошо, или просто им отделят внимание и ги даряват с любов.
Лошото отношение към бездомните животни е често явление в Истанбул, казва Хилъри Сейбъл.
Тя е британка, която живее в града от 13 години и е основател на групата за помощ "Cihangir... Cool for Cats". Сейбъл посочва, че красивите кадри, които присъстват във филми като "Kedi" (турски документален филм от 2017 г., който проследява седем бездомни котки по време на ежедневните им приключения из Истанбул), са само повърхността на нещата.
Тя допълва, че умишлената жестокост и болестите, много от които са заразни, са сред най-големите проблеми на бездомните животни в града.
Когато Сейбъл за първи път пристига в Истанбул, тя живее точно край Галата. По това време бездомните животни там не са толкова дружелюбни, колкото са сега, защото това не е място, където се грижат за тях. Така че котките просто се държат по съответния начин.
С годините това се променя, след като районът става по-разнообразен откъм население. Сега котките не бягат и не се крият, когато виждат хора. Те се чешат, легнали в краката ви, или дори се качват в скута ви, ако усетят, че харесвате котки. Сейбъл създава групата си през 2011 г. и сега тя има над 6000 членове.
Тя подчертава, че не са приют за животни, а група за подпомагане на животните.
Хората идват в Истанбул, влюбват се в котките и искат да ги вземат у дома. Групата й им помага да го направят. Имат животни, които заминават по цял свят, дори и в Австралия. Доста от тях отиват в Германия или Великобритания. Сейбъл и останалите помагат с документацията и процедурите, тъй като животните трябва да имат определени ваксинации.
В Турция има много регулации по въпроса и тя вече е експерт по темата.
Някои райони създават котешки къщи и паркове, докато други хора отделят пари и време, за да поставят красиви котешки домове из кварталите си. В града има три големи приюта, за които обаче и Сейбъл, и Челеби казват, че нямат особено добра репутация като грижа за животните. С падането на курса на турската лира цената на лекарствата и храната се увеличава, което прави работата им по грижите за котките още по-трудна.
"Не получаваме традиционно финансиране от никого, така че разчитаме основно на добротата на непознати," коментира Сейбъл.
Първите котки пристигат в Истанбул на борда на търговски кораби от Египет по време на Отоманската империя.
В исляма котката се смята за свещено животно - според религиозните писания, котка е спасила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в знак на благодарност той благословил животното. В Истанбул по това време хората охотно запазват новопристигналите котки, защото дървените къщи в града привличат много плъхове.
Религиозната почит обаче не означава, че в наши дни котките в града получават необходимите грижи. Въпреки това около тях се е изградила цяла общност. Сейбъл споделя, че за щастие има много бдителни хора, които защитават животните и ги държат под око.
В момента тя планира да започне кампания за колективно финансиране, за да събира средства за нуждите на котките.
Те са доста умели в това да се справят сами, което можете да видите и с очите си като прекосявате моста на Галата над Златния рог.
От двете страни на моста десетки мъже ловят риба. Насред шумовете на града и дразнещите крясъци на чайките, обикновено ще чуете мъжете да подвикват на турски, а веднага след това ще видите котка, държаща прясна риба в уста да се оттегля с бързи стъпки.
