Пътешественик, възхищаващ се на снежни леопарди в резерват. Гурман, който иска да вкуси месо от мравояд, без да наруши закона. Ловец, опитващ се да отстреля черен носорог, без да намали популацията на този вид.
За някои хора тези ситуации звучат като антиутопични кошмари, за други са вълнуваща перспектива. С напредъка на науката те може да са по-реализуеми, отколкото изглеждат на пръв поглед. Някои учени дори проучват как клонирането на животни би могло да промени туризма към 2070 г.
Ситуация в духа на "Джурасик парк" с динозаври, отново бродещи по Земята, си остава фантазия.
Възраждането на изчезнали видове е огромно предизвикателство и не е ясно дали изобщо ДНК на динозаври може да бъде възстановено. Със сегашните технологии ДНК образците остават използваеми само за около 1 милион години – така че теоретично бихме могли да клонираме неандерталец, но не и трицератопс, за последно съществувал преди 65 млн. години.
ДНК на вълнистите мамути обаче е далеч по-достъпно. Учените разполагат с образци от замръзнали изцяло мамути и генетичният им материал може да бъде вложен в слонове, които са генетично сходни. Не можем обаче да върнем мамутите в натуралния им хабитат и първоначалните им местообитания и там те да се размножават по естествен път.
Учените обаче може и в крайна сметка да успеят да постигнат това с други видове, които са изчезнали по-скоро от мамутите – примерно странстващите гълъби. Това би означавало анализ н целия геном на странстващите гълъби, последвано от мутиране на генома на обикновения гълъб, така че той да заприлича на този на странстващия гълъб. И готово - имаме клониран изчезнал вид.
Науката е изминала дълъг път, откакто овцата Доли беше клонирана през 1996, коментира професорът по биотехнологии от университета в Кънектикът Сючун Тиан, която работи върху възстановяване на базирано на зародиш ДНК чрез клониране.
Вече се подготвят някои спорни решения за запазване на видове, от рода на имплантиране на ембриони на бял носорог в сурогатен родител. Твърди се, че хибрид между вълнист мамут и слон може да бъде получен още след няколко години.
Според Тиан, ако има достатъчно политическа воля и финансиране, ще са нужни само 10 години, за да се стигне до ситуация, при която зоопарковете са населени с редки и застрашени животни.
Вече донякъде сме стигнали дотам. През 2000 г. зоопаркът в Сан Диего планираше да демонстрира пред посетителите клониран гаур (индийски бизон) на име Ноа, но той почина от инфекция само след два дни. Зоопаркът по-късно приютяваше Джахава, бантенг (тип едър рогат добитък от югоизточна Азия) в продължение на седем години, докато животното не си счупи единия крак и не беше евтаназирано. Джахава и Ноа бяха клонирани чрез клетки от "Замръзналия зоопарк" на Сан Диего: колекция от замразени образци от кожа от застрашени животни.
Какво обаче пречи да се действа в тази посока? Основните препятствия са финансови и политически, а не толкова научни, казва Тиан.
Като начало, нивата на смъртност сред клонираните животни са много високи. Причините не са напълно ясни, но вероятно са свързани с грешки при генното препрограмиране. На практика зародишът на донорската яйцеклетка запазва някакъв тип генетична памет и се съпротивлява на заместването с новия генетичен материал.
"Животните, клонирани чрез този процес, известен като "соматичен клетъчноядрен трансфер", трябва да оцелеят след този първи шок след раждането. Ако оцелеят тези първи дни и месеци, остават здрави като цяло", коментира Тиан.
Освен това има и етични възражения срещу създаването на животни с висок риск от ранна смърт или стрес. Всъщност подобни въпроси би трябвало да се задават за създаването на животни, като цяло. И броят успешни експерименти се увеличава.
През 1996 г. учените са използвали 277 клонирани ембриона, за да получат една успешна клонирана овца. "Сега, ако клонирате добитък, можете да извършите трансфер на 100 клонирани ембриона и да получите около 10–20 родени клонирани животни. Това е поразително достижение", казва още Тиан.
Въпреки това по-високата смъртност означава, че клонирането остава много скъпо начинание. Единствената продуктивна употреба в момента на клонирането на животни е за елитни бикове, чийто генетичен резерв е ценен за фермерите. Тиан изчислява, че цената на клонирането на само един бик струва поне 15 000 долара.
Клонирането на диви или застрашени животни би било дори още по-скъпо, тъй като разполагаме с по-малко информация за тях и по-малко образци, които да използваме за експерименти.
От научна гледна точка е напълно постижимо да се клонират застрашени животни (и в по-малка степен, наскоро изчезнали видове). Ако това се случи, повечето от нас няма да влизат в особено редовен контакт с тези клонирани застрашени животни. Има обаче една област, която би позволила на не-учените да имат контакт с клонингите – туризмът за богати хора.
Ако си мислите, че Instagram фийдът ви вече прелива от хора, демонстриращи новаторско, специализирано туристическо изживяване, това само ще се увеличава, коментират експерти като Даниъл Райт, лектор по мениджмънт на туризма в университета на Централен Ланкашир и автор на доклад, засягащ въпросите на клонирането и туризма.
Преситени от обичайните дестинации и забавления туристи може да плащат прескъпо, за да ловуват клонирани животни в Южна Африка, да консумират клонирани животни в Япония, или да наблюдават клонирани застрашени животни на сафари в САЩ.
В момента склонните към приключения гурмани в Япония консумират фугу, въпреки че определени видове са застрашени от прекален улов (и въпреки отровата, съдържаща се в организма на тези издуващи се риби).
Намибийското правителство всяка година въпреки скандалите продава на търг няколко разрешителни за лов на застрашения черен носорог, с аргумента, че тези пари са жизненоважни за програми за запазване на околната среда и се ловуват само не-размножаващи се носорози. Клонирането може да направи тези две изживявания по-достъпни за повече туристи.
Естествено, зоопаркове и сафари паркове по света вече разполагат със застрашени видове. Много от тях участват в програми за биоразнообразие, с които целят да запазят застрашените животни от пълно изчезване, или от опасно размножаване на животни с пряко кръвно родство, тъй като примерно има твърде малко чернокраки порове.
Може да се твърди резонно, че употребата на технологии за клониране за подобни туристически цели, макар и скъпа, не е твърде различна от етична гледна точка. Ако е вредно да се подкрепя зоопарк, състоящ се от внимателно развъждани животни, които да прекарват целия си живот в плен, клонирането с нищо не променя това.
Един от хората, които следят внимателно тези дебати, е Кари Фрийз, социолог от Лондонската школа по икономика и автор на книгата "Клониране на диви животни".
Фрийз казва, че в традиционните зоопаркове, животните са звезди; те са причината хората да идват там. Но в бъдещите паркове-резервати с клонирани животни, тя си представя технологията, а не толкова животните, като основен акцент.
Парк, възстановяващ изчезнали видове, примерно би бил демонстрация на човешката изобретателност в не по-малка степен, отколкото би бил шанс да се насладите на гледката на животните: "Привлекателността на такъв парк е колкото способността да се възстанови популацията на странстващи гълъби, толкова и шансът да видите с очите си странстващ гълъб."
Подобно на Тиан, Фрийз може да си представи как такива изживявания привличат туристи. Например някои социологически проучвания показват, че американците подкрепят повече технологията на клониране, когато тя се използва за запазване на околната среда, отколкото за каквато и да е друга цел.
Те могат също така да си представят как хора клонират застрашени животни за храна. Изследванията на Тиан са показали, че месото и млякото от клониран едър рогат добитък е безопасно за консумация от хора и като цяло е неразличимо от не-клонираните животински продукти. Тя си спомня как е пробвала телешко от клониран черен бик в Япония: "Беше много вкусно. Много хора стояха на опашка за втора порция".
Хранителният аспект обаче не е основното предназначение на клонирането на животни в момента, и някои хора вероятно ще изпитват тревоги доколко безопасно е да консумират клонирана храна.
И така, най-вероятният вариант за бъдещ туризъм с клонирани животни остава (не-юрски) паркът. Но както изтъква Фрийз, практиките на клониране пораждат сложни въпроси за автентичност и етика.
Дали клонирана пиренейска дива коза, чието клетъчно ДНК е комбинирано с това на домашната коза, ще е истинска дива коза?
Дали клонирано животно от див вид ще се счита за диво само по себе си? А ако зоопарковете и сафари парковете с достъп до последните биотехнологии в бъдеще се препълнят с клонирани животни, какъв ще е ефектът от това за страните с ниски доходи, които в момента зависят от туризъм, свързан с дивите животни?
Тези аспекти остават неясни, но едно е очевидно. Шумът около скъпия биотехнологичен процес не би трябвало да измества запазването на хабитати и доказали се с времето практики на защита на околната среда и запазване на видове.
Както заявява Райт, "хората би трябвало да подкрепят и реализират мерки, целящи запазването на естествената среда, и да гарантират, че животните и видовете няма да изчезнат".
