Когато видя студент, тръгнал на частен урок по математика, получавам пристъп на срам и вина.
Защо тези 20 и повече годишни мъже и жени са тръгнали на уроци? Защо не могат да отговорят сами на въпросите си с помощта на разнообразни учебни материали, лесни за намиране в библиотеката или в интернет?
Може лекциите да не са били добри, учебниците да са лоши. Но в интернет са качени курсове, преподавани в най-добрите университети (например в сайта на Academic Earth). И, изненадващо, лекциите на най-добрите са най-разбираеми. Изобилстват с примери, практически задачи и интуитивни обяснения.
Говоря с някои студенти, не са чували за тези лекции. Забелязвам несигурност, неувереност, ниско самочувствие. И чувството ми на вина преминава в гняв. Гняв към образователната ни система. Защото виждам пред себе си жертви на едно образователно престъпление.
Защото всъщност това са отлични студенти. Те ще получат отлични оценки. Но някой е успял да подреже крилата им и въпреки че имат необходимия потенциал за самообучение, не се доверяват на своя интелект и интуиция, а търсят авторитети.
Още от училище те ден след ден са слушали учителите си, прилежно седейки на своите чинове и са изпълнявали поставените задачи. А учителите са ги учили, учили, учили... с което, ако е прав Иполит Тен, са ги дисквалифицирали.
Вярвам в тези млади хора и в способността им да пораснат, да вземат образованието си (и работата, и т.н.) в свои ръце. Дори ако това означава да се откажат от "висшето" като безполезно. Преди време разбрах, че точно това е направил един мой приятел, който от детска възраст ме респектираше с яснотата и оригиналността на своята мисъл. Когато човек осъзнае силата си да учи сам, рискува да види безсилието на образователните институции.
Но въпросите за училището остават. Почти на всяка учителска конференция чувам китайската поговорка "Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна". Струва ми се обаче, че колкото повече са усилията "да научим децата да учат", толкова по-лоши са резултатите. Искаме да помогнем, а всъщност пречим. Дали не трябва училището да се отдръпне малко, вместо да натрапва "помощта" си?
Защото въпреки че говорим за евристичен (откривателски, изследователски) подход при обучението, най-често виждам моделиране на мисленето на децата в определени шаблони. Наричаме това методика на преподаване. За всеки вид задачи - шаблон: закон след закон, правило след правило. И затвърдяваме с еднотипни упражнения. С тази реалност се сблъскват децата - всичко им се обяснява в най-малки подробности, без да се остави място за тяхната съобразителност, интуиция и може би, различен подход.
Някой ще каже, че това е методика, подходяща за широкия кръг ученици. Обаче мнението на френския психолог Геено е различно: Който вярва в чуждата интелигентност, я предизвиква и поражда. Който се съмнява в нея и не й се доверява, я прави толкова плаха, че я съсипва. Пак в тази връзка, интересна е традицията в японското и китайското обучение по математика да не дават пълните доказателства на твърденията.
Според Осаму Такенучи, ако всичко се обяснява в детайли, ученикът само трябва да следва; но ако някои моменти се премълчат, ученикът ще трябва да ги открие сам. Това са интелектуалните предизвикателства, които ще му помогнат да порасне.
Звучи малко парадоксално: колкото повече обясняваме, толкова по-малко разбират, а това е така, защото твърде много обясняваме.
Разговаряла съм с деца в предучилищна възраст и в хода на играта те са решавали нестандартни математически задачи. И установявам, че същите деца, вече ученици, се затрудняват да решат същите задачи. Как е възможно това? Според мен, научени да следват определени математически процедури, децата са отвикнали да се доверяват на своя здрав разум.
Някои учени намират връзка между математическото поведение и религиозната ритуалност. Според Шломо Винер от Университета "Бен-Гурион", част от учениците изпълняват математическите процедури по начина, по който други извършват религиозни ритуали.
По същия начин, те повтарят последователност от математически действия с увереност, че ще угодят някому и ще получат някакъв вид одобрение, без значение дали разбират смисъла на тези действия. И тъй като ритуалът е свързан с потребността от сигурност, един от признаците за наличие на ритуална схема в дадена математическа дейност е възникването у учениците на чувство на несигурност при преформулиране на задачите например; едно тъй познато явление...
За радост има деца, които отхвърлят ритуалната схема, водени от потребност за разбиране, намиране на смисъл, осмисляне. Един деветокласник преди време ми каза: „Мога да решавам различните видове задачи, усещам, че има връзки между тях, но искам да видя цялостно алгебрата, която учим. Твърде раздробено, фрагментарно ни я преподават."
Това е, което липсва в нашите учебници - интуитивното съдържание на предмета, което според Поанкаре е основата за разбирането му. А учебниците ни, написани в духа на формалната логика, остават неразбрани и за съжаление стимулират ритуалността.
И като се сещам за несигурните студенти, които срещам, се питам: дали не се е превърнало обучението по математика в ритуал? Дали по този начин то не пречи на децата да мислят самостоятелно, да вярват в силите си и да имат смелостта да учат сами?
"В кодексе чести считалось существенным не приходить на урок", пее Борис Гребенщиков. Навярно и по негово време в училище не е било по-различно.
Да, образователната система - в България или където и да било - не е идеална. Но докато отношението (което си личи в заплащането) към учителите и преподавателите е такова, такава ще е и системата. За един учител е по-удобно да си кара по плана и кой разбрал - разбрал. Останалото - стимулиране на мисленето, новаторски подход, интересни уроци и дискусии - изисква много повече време за подготовка на урока и за работа със всеки ученик поотделно. А и кой има сметка от една хубава, но трудоемка образователна система? Със сигурност не правителството или учителите. Но оттук-насетне не мога да се съглася с представяне на учениците/студентите като жертви на системата. Никой не ги е спрял да ходят в библиотеката и да четат в интернет, или да направят някаква своя инициатива.
Айде ше започна с Иполит Тен. Той казва: "Ще срещнете на този свят четири типа хора: влюбени, честолюбиви, наблюдатели и глупаци… Най-щастливи са глупаците." Представям си само как си глади брадата и го казва ))))).....А колкото до различните системи в образованието - ами те каквито и да са незнам просто дали ще се справят със съвременността...Май проблемът е по-общ.....В школото учейки отделните нАуки постепенно се сблъскваме ( в горните класове особено) , че няма универсални истини, че всичко е въпрос на парадигма, която по некое време ше се смени...Абе как да си сигурен в знания, в които и ти се съмняваш...А във ВИШШОТО....некои доцент е привържаник на тая концепция, друг на друга далеч по радикална....В целия кич от разнообразие май започваме да имаме проблем и с усвояването, възпроизвеждането, отстояването.....ТРЯБВА ИМ УНИВЕРСАЛНА ИСТИНА НА МЛАДИТЕ ЗА ДА ПОЧНАТ ДА ЧЕТАТ ПО- УСЪРДНО ама я нема.....Айде другия път ше си поговориме и за хипотезата на ПОАНКАРЕ, че той беше споменат....
"Вие българите сте много интересни хора! Толкова енциклопедично образовани и толкова професионално некомпетентни!" Изказване на чужденец работещ в България
Понеже в статията се говори за математиката във висшето образование, да взема да драсна няколко реда като почти завършил съответната специалност в СУ, а? Защо студентите ходели на частни уроци ли? Сега, честно казано, нито аз, нито някой от колегите ми е посещавал такива. Но! Има ги проблемите, и те не са малко. Първо, това, че човек знае достатъчно английски или друг чужд език, за да изгледа филм, да прочете книга или да проведе разговор, съвсем не означава, че може да се справи със специализирана лекция или курс по математика на съответния език. Всъщност в общия случай това е направо невъзможно. Превеждал съм математически статии от английски и знам каква мъка е. Казвам това, за да стане ясно, че "Академик Ърт" и подобните не помагат на всички. Второ, има ги и проблемите в преподаването. Няма да споменавам конкретни предмети и преподаватели, понеже би било доста гнусно от моя страна, а и съществува немалка вероятност някой да ме изтълкува неправилно. Но... Ето какво. Някои предмети - елементарни предмети, всъщност - са предадени тотално неразбираемо. Изсипва ти се ОГРОМЕН обем от материал на главата, научаването на който в срок е просто невъзможно. Случвало ни се е материал, предвиден по начало за три семестъра, да ни бъде треснат за няма и два месеца. Буквално. Твърде често липсата на учебник, сборник или място, където да се прочетат лекции и решени задачи, е огромен проблем. Някои от изучаваните предмети са или пълна пародия, или са напълно безсмислени, понеже действителната математика, която върви с тях, сме я взели вече по някой друг предмет. На моменти материалите от различните предмети се застъпват, но и в някаква степен си противоречат. Т.е. не си противоречат, обаче дефиницията на векторно(или скаларно) произведение на вектори, взета наготово по аналитична геометрия, в диференциалното и интегрално смятане се доказва като следствие, докато тази от ДИС се доказва като следствие в АГ. По-объркващо е дори от предишното изречение. Методът на изпитване, възприет от почти всичките преподаватели, предразполага много повече към механично зазубряне на материала, отколкото към действителното му научаване. Съжалявам, но това с двата случайно изтеглени въпроса не е хич правилно, поне според мен, не и ако имаш пет дена от сесията да назубриш сто и петдесет-двеста страници материал. И така нататък.
Бравос г-жо Събева! Много точна статия и съм съгласен със сичко у неги. Таа мисъл на психолога е много верна. И за съжаление наще дечурлига, па и ние самите сме жертва на таа шашава система. "Който се съмнява в нея и не й се доверява, я прави толкова плаха, че я съсипва." Е затова милите ученици и студенти най-вече гледат с големи влажни очи "авторитетите" къде им преподават. Па ако мое да преподават и по-неразбрано и засукано толко по-влажно става. Що горките си мислат - "Малиии тоз къв учен! Щом му не разбирам нищо начи много знае!". И затова кат го питаш тоз "авторитет": "Е що така бе бако! Отде и как доде до таа мисъл?", Он ше те изгледа с презрителен и присмехулен поглед, демек как си позволяваш ти да поставяш под въпрос такива ОЧЕВАДНИ истини още повече че Той ги е казал? Да питаш такива еретични въпроси Него Професора!? Па те не е срам да искаш да ти слиза до нивото и да ти обяснява таквиз елементарни неща. Бегай да четеш - у книгите пише. То пише другари ма книгата некак си нема навика да влиза у диалог и да разсъждава (деба и смотаните ратии). То това е защитна реакция що мое и да не може да отговори човека. Ма нали пуст бантустанец - не мое да нема обяснение за нещо и ако го сгащиш натесно егото много страда . Що досега не съм чул даскал да каже не знам, ма ше помисла и щи кажа. Или (дай Боже некога!) - ай да помислиме заедно па мое намериме решение.
Щех да забрава - мерсаж за линка към Академията! Тия не ги знаех. Има едни TTC (The Teaching Company) ма са леко скъпи. Иначе кой нема паре - library.nu братя и сестри! Тама е истината! Книгоч накуп и без пари - гребете колко моете преди да са го бастисали. Много хубави технически книжки си свлачах навремето къде струват по 60-70 паунда ако си ги купиш па и нагоре. Отде толко пари у студент! Ръка требва му целувам на създателя на тоа сайт.
Абе щом ние сме го преживели... ще се оправите някак! На кого му дреме за вас? Питайте правителството, и те ще ви кажат - за без пари, толкоз!
Преслав Недев | 06.02.2012 15:36 Странна работа. Винаги съм знаел, че училището и университета са местенца за трупане на информация по принципа на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече" - няма значение дали е полезна или е безполезна - щом е в програмата, значи трябва да я има. И това е правилното решение, защото много време трябва да се оцени, че нещо "безполезно" е всъщност много полезно. На мен, лично, ми трябваха 10 - 15 години, за да видя, че нещо някъде съм го чел, знам го, но не помня откъде, а после справка с архивите и припомняне. А какво предлага госпожата? Да се премахне "склада" с предадени знания, и да се преподава само съдържанието? На принципа на Гугъл? Дали е достатъчно това? В края на краищата когато търсиш нещо, най-малкото знаеш къде да го намериш, но при набито в главите едно "съдържание" все ми е на ума, че този който има някакъв проблем ще знае къде да го намери. И да, хубаво е да бъдат научени обучаваните да използват на ум комбинацията CTRL+F, но ако не знаят кой файл да отворят, това е знание става безсмислено. Та хайде да не изхвърляме "енциклопедичното образование" като ненужно. А за тези, на които каквото и да им се набива в главите не влиза, то и едно съдържание няма да можеш да им набиеш в главата... ======================================== Това е най-честият проблем с всички призиви към повече стимулиране на независимото мислене у учениците - че обикновено единственото, което излиза на практика от цялата работа е, че каквото се е преподавало преди поне като обем информация, спира да се преподава и нещата стават по-зле. Абсолютно вярно е, че децата трябва да бъдат научени да мислят. Основният проблема на българската образователна система е, че тя е изцяло базирана на архаичната система на мехнаично възпроизвеждане на материала. Аз лично имах огромен късмет, че повечето ми учители бяха отхвърлили тази система, но не всички бяха така, и като цяло мнозинството все още действат по шаблона "Стани и разкажи урока". А най-лошото е, че изпитната система за след 7-и клас и за влизане във ВУЗ се базира на същият принцип - назубрят се едни дълги теми дума по дума и се гледа кой може да ги възпроизведе най-добре. После в университета е същото - ходи се на лекции, професорът чете, студентите записват, после следва зубрене и механично възпроизвеждане. Да, смениха някои от тези изпити с тестове, но това не помогна по никакъв начин, понеже тези тестове са до един смехотворно лесни и реално не тестват нищо, а и пак са основно въпроси тестващи механичната памет. Но това, че трябва да се мине към развиване на мисловните способности като основна цел на образованието, не означава, че трябва да се намали обема на това, което се преподава - точно обратното. Най-малкото, когато си в състояние да подредиш новите неща в съзнанието си според логичеката връзка между тях, е много по-лесно да ги научиш, и можеш да научиш много повече по този начин. Пълен мит е, че децата се претоварени в училище - сега се учи много по-малък обем материал, отколкото се е учело преди 30 години, а даже и по мое време основно не правехме нищо извън училище, понеже не беше никакъв проблем да се усвои материала с минимални усилия. Време, което в ретроспекция е можело да се използва много по-добре, ако е имало натиск в правилната посока.
Поредният хаотичен куп от възмутени приказки, гарнирани с "просветляващи" цитати и непредлагащи абсолютно нищо конкретно...... Познато упражнение по темата образование. Аман !
15Deyan Savov | 06.02.2012 21:42 Проблемът на образованието като цяло (висшето, началното основното и тн) за мен не е въобще в нещата, които се учат, а в 99% от ПРЕпоДАВАТЕЛИТЕ, които нямат никакво педагогическо умение, а често и им липсват достатъчно знания в тяхна научна област. Да се научат хората да мислят това не е роля на университета, а на средното и може да ви звучи смешно, но и на началното образование. Наистина няма много пари в образованието, но за мен промяната трябва да е едновременна т.е. измисляне на добър и правдив начин за оценяване на преподавателските умения и усилия на учителите и въвеждане на заплата зависеща от тези им оценки, трябва да са супер твърди и крути мерките - да много ще останат с ниски заплати и без работа може би, но това за мен не е една от сферите, където да се правят компромиси с кадрите... Като не можеш или ще се постараеш или ще си търсиш друго поприще, а не даскалското... ======================================= Наистина трябва да се почне възможно най-рано. Проблемът е, че ако един учител не е в състояние да преподава както трябва и е примерно на 40 години, то той едва ли ще се научи как да преподава до края на живота си - на него самият му липсват интелектуланите навици, които се предполага, че трябва да възпитава у учениците си. За съжаление у нас ситуацията е такава, че не само мнозинството от учителите не са в състояние да осъществят една такава промяна поради по-горната причина, но и не се вижда къде е ресурсът за подготовка на едно следващо поколение учители, което да е в състояние да го направи. Като всичко това е съвсем отделен въпрос от наличието на осъзнаване на проблема и желание да се направи нещо за да се реши той на политическо ниво...
ivorad | 06.02.2012 21:27 Това е СЪВРЕМЕННА журналистика: има позиция на ветропоказател, хапе като баба със свалени протези и не знае какво иска, защото не желае да бъде ОТГОВОРНА! Драскачи им и длъжността.
Учителството не се учи. Трябва конкретния човек да го усеща като призвание, да му харесва да го прави, да се вдъхновява от това да помага да останалите. Според мен част от проблема с по-нов тип система ще е отчитането на резултатите. Сега е лесно - толкова процента двойк, тройки, шестици... Ако се въведе нова система, как например ще се докаже дали тя е ефективна. Как ще се докаже, че в часовете наистина се учи нещо и се развива мисленето? Защото някой пък може да каже "ми те седят там и си чешат езиците, нищо не правят". Сложна работа, но и не бива да продължава както досега.
"Проблемът е, че ако един учител не е в състояние да преподава както трябва" Лаладжийството продължава и под лаладжийската статия - "преподаване както трябва". Охотно се разсъждава върху проблема на некактотрябващопреподаващите, без да се дефинира какво означава "както трябва". Явно прозренията валят от небето..... Смях! ;)
"ivorad, защо не вземеш да прочетеш една днешна статия в The Telegraph, а също и някои коментари под нея :-)" Идеята, че образователната система резултатно може да се промени главно чрез вестникарски статии, е много мила в наивността си. Принадлежи на хора, които определено нищо не разбират от образование, но много искат да пипат там.... Всъщност, малка образователна реформа, основана на сходни до ентусиазираните Ви заклинателни викове, вече е правена у нас. От небезизвестния акад. Сендов. Сравнете идеите си с неговите и ще установите едно масирано припокриване. След това проверете какъв е бил резултатът от експеримента. Само за протокола - лаическите упражнения на другаря академик генерираха поколението на т.н. "сендовчета". Думата обозначава изявено неграмотни и неспособни за мислене деца. Кретени, простичко казано....
"Учителството не се учи." Айде, бе!.....