Пътуването в градския транспорт, дори в София, би могло да е приятно изживяване. Опознаваш града, неговите трудови хора, пътуваш срещу левче от единия край до другия, слушаш музика, четеш книжка и разни други такива неща.
Колкото и да сте дзен, колкото и да не бързате, колкото и да сте непукист, има фактори, които са превърнали ползването на тази услуга в истинско мъчение, тест за нервната ви система и крайъгълен камък на социопатщината.
Нека изброим част от онези малки детайли, който са превърнали градския транспорт в ад под небето!
1. Пълен трамвай/тролей/автобус. Миризлив и прашен, със зацапани прозорци. Или е прекалено горещо, или е кучи студ - средно положение няма. Или мирише на пот, или на застояло. Но това е капка в морето. Нека не бъдем твърде взискателни.
2. Шумни пътници. Не става дума за това, че трябва да се пази гробна тишина. Става дума за онези (предимно около 15-20-годишни) пасажери, които решават, че трябва да те направят съпричастни и с екзситенцалните си проблеми, батенце, и с музикалните си предпочитания, които обикновено се изчерпват с Гери-Никол и новата на Галена. Друг типаж са скандалджиите (нерядко - пияни), които не могат да издържат да стигнат вкъщи и трябва да вдигнат лют скандал насред автобуса. Или да повърнат нещо люто...
3. Бързи и яростни баби (по-рядко - дядовци). Те са цяла орда, която 100 процента сте срещали. На вид са немощни, но когато борбата е за последното място, скачат като опарени и се впускат в битка с колене, лакти, бастуни и 1-2 туби, тъкмо напълнени с минерална вода от Халите.
4. Гангстерите. Те са извън закона и се гордеят с това. Никога не си купуват билет и, което ги прави наистина thug, e фактът, че като ги хванат, се държат по възможно най-наглия и безпардонен начин. Именно заради това рядко биват глобявани. Отнасят го обикновено онези, които по обективни причини не са си купили билет - затворена будка, незапасен с хартийките шофьор, неработещо гише.
5. Невъзпитаните. За тях възрастни хора, такива с увреждания, бременни жени и жени изобщо не съществуват. Те смятат, че щом са „хванали" място, то е тяхно докато не стигнат желаната дестинация. „Те" най-често са мъже или млади хора, които дълбоко вярват, че всяка друга поза, освен краката на минимум 160 градуса, е опасна за здравословното им състояние. Седалката тясна за тяхната душа е. Обичат да похапват и попийват в градския и изобщо не им дреме какво смятате по въпроса.
6. Шофьорите. Те са най-различни по вид, но са предимно сърдити, често нямат дребни, говорят силно и постоянно по телефона (особено в маршрутката). Като цяло си им виновен. За всичко. Винаги. Когато карат със 100 км/ч не трябва да се оплаквате, че се чувствате като чувал с картофи, а да се радвате, че ще стигнете бързо - живи или мъртви.
7. Неориентираните. Те се качват преди другите да са слезли. После искат да слязат, след като вратите вече са затворени. Запречват се на ескалатора, защото стоенето в дясно е някаква форма на подчинение, което не признават. Бутат се безцелно, раздават шутове и шамари с раници, сакове, буркани или каквото там са помъкнали.
8. Любопитните. Те надничат в телефона, чантата, вестника или книгата ви. Чувстват се длъжни да ви опознаят, да изкоментират под сурдинка какво сте облекли или с кого се държите за ръка. Те
нямат личен живот, простете им.
8. Контрольорите. Не всички са такива, но често има разни неприятници, които или те карат да се чувстваш като най-големия престъпник, ако си без билет, или мишкуват пред т.нар. гангстери от точка 4. Или двете едновременно. Тръгват си доволни, ако са глобили някого, независимо за колко други са си затворили очите.
9. Майките с деца. Не че имаме проблем с тях, но от кога деца на по 5-6-7 години станаха толкова изморени и отрудени, че да трябва родителите им да гледат със заплаха всеки, който не благоволи веднага да им отстъпи място?
10. Останалите. В последната точка ще отдадем заслуженото на представителите на по-редки жанрове. Редно е да споменем странните - онези, които те зяпат, намигат или дебнат с бялото на окото, както и закачливите - онези, които се отъркват у теб най-безцеремонно.
