Шамарче за детето

да, верно - статия за деца и г-точки... баси излагацията.

"...боя, той изгражда, той не е да разгражда..." http://www.youtube.com/watch?v=gndtnBUinds

Хората много отдавна са намерили решението, няма нужда да преоткриваме топлата вода - комбинацията от моркова и тоягата дава най-добрите резултати. Или с други думи - ако детето направи нещо добро - трябва да бъде поощрено, а ако направи беля трябва да бъде нашляпано/наказано. С порастването на детето трябва да има плавен преход от пердах към наказания. Детето не трябва да бъде бито без причина по никакъв начин или за маловажни такива. Да не забравяме че има голяма разлика между пердах и побой.

@ ( boby | 21.02.2011 23:31 Браво, много точно си го казал. Поне аз съм на същото мнение. Уви, не мога да го кажа от личен опит, тъй като нямам собствени деца, но целия възпитателен процес ми се струва, че е редно и се налага да протече по този начин. Нека родителите изкажат мнение по въпроса - никой не би следвало да е по-запознат от тях. Предполагам винаги има доза "личен подход", но все трябва да има общи неща. P.S. Какво сте се хванали за тази G-точка? Явно авторката е дала грешен пример ... не мисля, че това е същественото в статията.

Ще ви замоля - който няма деца, да не се обажда. Включително и авторката. Тя като че ли е била по-малко писклива и лигава, като дете... Иначе ме кефи как преобладаваща част от българското племе има мнение по всичко: от деца до ядрена енергетика. Достойни сподвижници на професор Вучков!

Кумовете ни отглеждаха детето си, като не му бяха ударили и шамарче докато не стана сигурно на 4-5. Много разглезен стана... Едни съседи пък за щяло и нещяло крещят на детето си, той е още по-непослушен. Изводът? Няма оправия Трябва да се заредиш с огромно търпение и да се опитваш да мотивираш детето си - с личен пример, с награди и т.н. А когато съвсем се разлигави, а без това не може - и по някое шамарче. Давам пример с моя малкия - колкото и правилно да се опитваш да възпитаваш детето, все в един момент ще реши да стои бос на теракота и по никакъв начин няма да можеш да го придумаш да не го прави. Ще го обуеш насила и преместиш - той пак ще се събуе и ще застане там, просто така е решил. В подобни случаи, единственото, което помага е или да се развикаш, или да му нашляпаш крачетата. Много важно - след това е задължително да го гушкаш и да му обясниш, че си го ударил, защото не е слушал. Според мен, възпитателният ефект се крие не в самия шамар или крясък, а в последвалото сдобряване. Просто от много лигавене, в един момент не може да не се стигне до подобни малки "катарзиси" - разплакване и после гушкане. Споделям само лични опит и наблюдения, но всяко дете е различно, затова нямам претенции за правота или изчерпателност.

Битите и небитите деца си личат в живота. Едните са нервни, неуспели и травмирани. Другите са спокойни, уравновесени и във всеки проблем виждат решението. Смятам, че нацията ни като цяло е една много бита нация. Примитивните умове наричат боя "възпитание", а така "възпитаните" раждат нови примитивни умове.

На неокотилите се още да кажа, най-важното е, да си бил готов за детето, да си го искал истински със сърцето си, а не защото ти минава времето и роднините мрънкат, да го обичаш като част от себе си, жизненно важна част. Тогава я има връзката родител - дете, тогава и да му се скараш, дори и да го шляпнеш по Д-то, то усеща, че не го мразиш. И да се разплаче на момента, бързо му минава и пак идва да се гушне в теб. Ако си се сдобил с него само защото ти е дошло времето или защото е "редно", колкото мил и добричък да си, няма оправия. Може и да съм в грешка, но това е моето мнение, децата "надушват" тези неща.

Може би има деца които трябва да бъдат бити, но ... аз все пак съм против. Според мен към детето трябва да се отнасяш като към възрастен човек и никога да не го удряш. Понякога виждам и аз такива деца описани в статията, за които си мислиш - а бе няма ли кой да му забие един шамар. Но все пак мисля че вината е у родителя, който нещо е пропуснал в отношенията си с детето.

Да се разговаря с хора, които не са родители на тема общуване с деца е занимание изморително и в голяма степен безсмислено, защото наблюденията им са повръхностни и се свеждат до изброените от авторката примери. А повръхностните наблюдения водят до повръхностни изводи и неадекватни решения, демек до шамарчетата. Но авторката определено си е заслужила шамарчето, да не кажа две шамарчета, с този брилянтен журналистически анализ на отношенията между родители и деца.

Мислите, предполагате, интерполирате. Отговорете ми на въпроса за съвсем конкретната ситуация - какво правите, ако детето се събуе босо и с дяволито-тържествуващо изражение стъпи на студения теракот? Опитваш да го заинтригуваш с нещо, но детето е преситено от всичко (защото на три годинки има повече играчки, отколкото ти за цялото ти детство), просто му доставя удоволствие да се налага. Това не е моя измислица, чел съм статии и съм говорил с детски учителки - по време на "детския пубертет", детето опитва докъде може да стигне, а граница, ще се съгласите, винаги има. Както и да е - в ситуация сме, в която здравето на детето е под въпрос и с никакви придумвания не можете да го махнете от студения теракот. Та, какво правите в този момент? Ако все пак измислите нещо умно и успеете да му привлечете вниманието, след десет минути малкият чопли щепсела на някой ел-уред. Пак проявявате чудеса от изобретателност. След още десет минути той си е прибутал стола, качил се е на облегалката му (!) и е стигнал горните кухненски шкафове, откъдето си вади шоколад преди вечеря. След още десет минути, кухненският нож е в ръцете му (плотът обикновено се намира на по-ниско от кухненските шкафове). Малък отдих - малкото не се занимава с нищо опасно за здравето си - само рита телевизора или компютъра и те гледа очаквателно какво ще направиш. Та, какво ще направите? Очевидно е, че повечето нямате деца, затова не искам да ви отказвам. Като се изключат тези моменти, без които не може, децата са източник на огромна радост. Но докато дяволите са в тях, те просто очакват реакциятат ти - било караница или отупване на праха от дупето. Просто това е в природатата им, един от аспектите на постоянното изследване на света около тях - докъде могат да стигнат и "какво ще стане ако ... ". Е, без да си лош за минута, няма как да видят границата и да разберат, че някои неща наистина не са игра. И да подчертая - никой не обсъжда тази крайност да пребиеш детето. Просто много други хора залитат в другата посока на безконтролност и липса на каквито и да е ограничения, което също ми се вижда много лошо.

Децата наситина са различни и възпитанието е индивидуално. Според мен много от изказванията долу са базирани на собствен опит, който може би не е достатъчен. Преди половин година спахме в две съседни стаи с брат ми и жена му, заедно с децата. Тогава нашият просто реши да си прояви ината и около час рева без причина, докато съвсем не се изтощи и заспа. Снаха ми, която е на 40 и е иключително спокоен и флегматичен човек, се хвана за главата и каза, че такова нещо от своите не е виждала. Ако не беше присъствала на тази случайна сцена, никога нямаше да ми повярва, съдейки единствено по опита със собствените си деца. Та и ние тук сме се хванали да обобщаваме...

Евгени, безспорно е, че трябва да се обръща внимание на децата, вместо да се гледа Глистопад. Всъщност, почти всяка дейност е за предпочитане пред гледането на сапунки, при това с пропагандни цели, но както и да е. Каквито и играчки да има детето, на възрастта, за която говорим, то иска и трябва да играе и с родителите си. Десет минути сам над влакчето или роботчето и после половин час с теб. Няма измъкване

strawsPulledAtRandom, ние имаме абсолютно същия проблем - със стъпването на ледения според мен теракот. Детето го приема за игра. Кой ще надделее. Естествено с бой - надделява родителя, но има и други начини пак родителя да надделее в тази ситуация на явен инат. Осъзнах, че за да не прави това, което аз не искам детето трябва да влиза от игра в игра. И така почнахме да си играем на "стъпи бос на теракота - после прескочи на килима". След третото подобно упражнение детето само се отказва, защото вече не му е интересно. Естествено винаги можеш да го насочиш към нещо много, много по-интересно докато си играете на "стъпи бос на теракота". По-интересното нещо пак трябва да е някаква игра. Децата не правят все още разлика между истина и игра и приемат всичко за забавно. Едно е ясно - вместо да се бият, с децата трябва непрекъснато да се разговаря и да им се обяснява. Те са умни. Колкото по-неразбираеми неща за тях обяснявате, толкова по-интересно им става и искат да разберат какво е това. И пак всичко през игрите...

Калина, с игри обикновено се получава, това си е универсален подход, обаче или аз съм тъп, или моят е хитър, защото доста често усеща, че го манипулираме и не иска да се включи. Тъща ми вика, че е същият инат като жена ми, когато е била малка и сега и се връща. Но аз защо страдам, след като съм бил кротък като малък ... вселенска несправедливост.