Той мисли само за едно: секс. Как да го прави колкото може по-често и с колкото може повече жени. Той е фундаментът на куп съвременни комедии, от "При Порки" до "Американски пай" и "Суперяки", като според психолога Ендрю Смайлър той е "стереотипът за Казанова".
Тази популярна концепция за младите мъже се оборва в новата книга на Смайлър "Долу Казанова: отвъд стереотипа за промискуитетния млад мъж". Този стереотип "ни заявява, че мъжете се интересуват основно от секс, не от връзка," пише той.
"Това допринася за идеята, че мъжете са емоционални пънове, които са неспособни на връзка с партньорите си, защото те са си просто мъже и се интересуват само от секс." Резултатът е, че хората вярват, че "от мъжете не може да се очаква да постигнат каквато и да е реална емоционална интимност с партньорите си."
Смайлър обаче задава важен въпрос: "Ако промискуитетът в духа на Казанова при мъжете е плод на естествена еволюция, защо повечето мъже не искат повече от една партньорка?" В "Долу Казанова" той анализира настоящите сведения за сексуалните желания на младите мъже и поведението им, за да обори този стереотип.
Книгата провокира да обмислим какво би се случило, ако забравим всичко, което сме знаели досега за младите мъже, и започнем да приемаме факта, че те всъщност повече се интересуват от връзки, а не от безкрайни забивки за една нощ.
Пишете във въведението: "Учим момчетата и момичетата, че за мъжете е нормално и естествено да са склонни към промискуитет." Не е ли така? Какво е сбъркано в еволюционните аргументи за момчетата и мъжете, искащи да разпръскват семето си?
Първо, наистина не е така. Всички изследвания, с които разполагаме, показват, че са малко мъжете, които имат многобройни партньорки в рамките на една година, и обикновено говорим за 3 партньорки годишно, защото такъв е стереотипът за Казанова. Всъщност малко са мъжете, които искат много краткотрайни партньорки - и това проличава и в еволюционните изследвания.
Еволюционният аргумент общо взето гласи, че мъжете имат способността теоретично да създават стотици деца годишно и никога не могат да бъдат стопроцентно сигурни, че което и да е дете е тяхно, затова е добре да разпръскват семето си навсякъде.
Но това, което се пропуска, е фактът, че ако искате гените ви да преминат отвъд това следващо поколение - отвъд децата ви до внуците ви, шансовете ви са по-големи, ако се задържите при една партньорка и спомогнете за отглеждането на едно дете, докато то е достатъчно голямо, за да предаде на свой ред своите гени.
Защо тази теза за разпръскването на семето е толкова доминираща?
Тя си проби път от научните кръгове в попкултурата през 80-те години, най-вече в социобиологията, а части от нея се възродиха в еволюционната психология от 90-те години. Така че тя получи много внимание от пресата като нова теория. Освен това тя набра популярност, защото дава прост отговор на сложен въпрос, а по незнайни причини хората обичат простите отговори на сложните въпроси.
В масмедиите тя се върти по телевизията още от 70-те години, популяризирайки идеята за промискуитетните младежи. Тя започва още от Хоуки Пиърс във "Военнополева болница", продължава със Сам Малоун в "Бар "Наздраве" и героя на Чарли Шийн в "Двама мъже и половина" и Барни в "Как се запознах с майка ви". От няколко години вече имаме "добрите герои", които също са промискуитетни. В телевизията и киното от 50-те и 60-те години обаче промискуитетът винаги е бил представян като лош пример.
Има ли истини в мита за Казанова?
Ами това не е точно мит. Известен процент мъже наистина са такива. Всъщност е най-вече въпрос на бройки. Ако следите публичните данни за неща като непланирана бременност и венерически заболявания, изследванията показват около 15% от мъжете, които имат три или повече партньорки за 12 месеца.
Ако следите тези мъже в продължение на 3 години, броят на мъжете с три или повече партньорки годишно спада до около 5%. Определено има мъже, които го правят, но те са само малък процент. Ако пък разгледате мъжете, възпитани в религиозни семейства - около 15%, повечето от тях също са религиозни и са посветени трайно на своята партньорка.
Непрекъснато чуваме, че младите хора сега се "забиват", вместо да излизат на срещи, не е ли така?
И да, и не. Нека се върнем за малко към религиозните мъже. Те често говорят за срещите като "ухажване" и използват модел, който съществува още от 50-те години: срещаш някой, който те заинтригува, каниш го на първа среща, после на втора, и има доста ясно разбиране какъв тип физически отношения се очаква да се случат.
Преди около 15 години излезе книгата "Правилата" на Елън Файн и Шери Шнайдер, която го формулира изрично. Повечето религиозни младежи все още следват този сценарий за връзките си.
Но това, което повечето младежи и девойки изпитват в наши дни, е, че сме се отдалечили от този сценарий. Донякъде това става, защото вече е много често срещано тийнеджърите да имат близки приятели сред момичетата. Нямаме това разделение на половете, което имаше преди, има много повече време, в което момчета и момичета да са заедно.
Не е нужно всъщност да излизаш с някой, за да го опознаеш, както е било преди 30-40 години. Така че откриваме, че много от нещата, които са били типични за първа, втора и трета среща - неща като първа целувка, може би галене или петинг - се случват в тези недотам структурирани моменти, в които те са заедно.
Така че началото на една двойка е много по-слабо дефинирано, но обикновено се случва при ученици и студенти двама да са заедно от известно време, да се целуват и да правят сексуални неща, и в един момент да стигнат до разговора: "Абе ние вече във връзка ли сме?" И нещата се официализират, те стават двойка, или не стават. Но сме изгубили тези ранни маркери на първата и втората среща.
Какво знаем за това какво търсят младите мъже в трайните си връзки?
Повечето мъже търсят (независимо от сексуалната си ориентация или възрастта) хора, чиято компания им е приятна. Хора, които ги ценят за това, което те са. Знаем, че двойките като цяло са на близка възраст, и често с идентичен етнос, политическа ориентация и религиозни възгледи, въпреки че естествено има и изключения.
Това, което което реално затвърждава нещата, са сходствата в характерите, сходното чувство за хумор, сходните вкусове за музика, телевизия и филми, сходни занимания, защото искаш да правиш неща с гаджето си и да си с някой, който те разбира. Момчетата искат някой, който е искрен, който няма да разкрива тайните им другиму, и който е лоялен. И, естествено, последното е причината, поради която хората най-често късат.
Приемате ли за валидно масовото възприятие, че в културата на "забивки" младите мъже притискат младите жени за неангажиращ секс - и те задават условията на тези отношения?
Глупости. Когато интервюираме ученици или студенти, момичетата наистина са с впечатлението, че момчетата се интересуват само от секс, а не от връзка. Същевременно обаче знаем, че повечето мъже охотно влизат във връзки, харесват трайните връзки, правят много неща във връзките си, които не са свързани със секса, и не ги правят само за да получат секс.
Ако добавим към това факта, че средната възраст на първия брак е около 28 г. за мъжете, много мъже имат усещането, че това момиче, с което са започнали да излизат на 17 или 19 години, няма да бъде избраницата им - но все пак избират да ходят с нея. Лесно биха могли да избират просто забивки - или просто да си похарчат същите пари за срещата, за да си наемат проститутка - но те избират да градят връзки.
Как митът за Казанова влияе на женската сексуалност?
Един от начините, по които засяга момичетата и жените, е, че те придобиват погрешна представа за мащабите. Те слушат непрекъснато, че повечето мъже, ако не всички, искат само секс, и не искат никакви връзки. Имаме много истории и свидетелства, че момичетата сервират тялото си "на поднос" и правят в сексуален аспект неща, за да изкушат мъжете във връзка.
Ако даваме на момичетата погрешни представи, може би ги караме да се държат по начини, които в противен случай не биха приемали - например да започват връзката си с някой от секса, вместо от взаимоотношенията. Според някои, тъй като създаваме на момичетата тази представа за момчетата, момичетата биват учени да не се съобразяват с желанията си и сексуалните си предпочитания.
Така че сексуалността на момичетата е станала въпрос на предизвикване на желание от момчетата и контрол на това желание. Това създава реални проблеми с неща като двуличие и умисъл. Така че с това не правим на момичетата добра услуга.
Пишете, че ставаме свидетели на шумни скандали с изневери, "когато мъжът просто се опитва да "забие" нещо настрани". Това не е ли някакъв вид признание за изневярата като неизбежен феномен, както и за провала на моногамията като идея?
Не. Да вземем например генерал Петреъс, доколкото той е най-нашумелият скандал напоследък. Той е избрал да прави извънбрачен секс, но да подчертаем - това е негов съзнателен избор. Той със сигурност може да контролира либидото си. Той е избрал да прави секс с някой, когото познава много добре - личната му биографка, която има достъп до много аспекти от живота му.
Това не е забивка с някой непознат. По-скоро говорим за влюбване в някой друг. Ако отписваме случилото се като: "О, просто поредният мъж, опитващ се да забие нещо настрани," очевидно пропускаме факта, че тази му изневяра всъщност има основата си под формата на връзка.
Това е мъж, който, изневерявайки, го прави в контекста на връзка. Той има връзка с любовницата си - и ако представяме нещата другояче, пропускаме възможността да размислим върху нашите собствени връзки.
