Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Проект: "Бременната гимназистка"

Защо Габи се престори, че е надула корема Снимка: ah.com
Защо Габи се престори, че е надула корема

Миналата година гимназистката Габи Родригес напъхва под блузата си фалшиво коремче на бременна и отива така на училище. Успява да привлече много погледи и изобилие от злобни коментари.

След това събира личните си впечатления и наблюдения около тази случка - и ги организира в книгата "Проект бременност", по която излиза и едноименен филм, който дебютира на 28 януари по американската кабелна телевизия Lifetime.

Какво толкова епично има в една тийнейджърска бременност, че да гарантира излизането на книга и откупуването на правата за екранизацията й?

Преди всичко това, че Родригес въобще не е бременна. Всичко това е - изненада! - част от академично проучване на стереотипите за бременността при тийнейджърите. 

Проект, изразяващ социална позиция и същевременно работещ за малцинствена общност

Експериментът на Родригес разгневява някои хора, които смятат, че тя е постъпила непочтено, лъжейки приятелите и семейството си за положението си (макар че майка й, гаджето й и директорът на гимназията са знаели за измамата).

Други пък я хвалят за това, че привлича вниманието към честотата на забременяване сред американските тийнейджъри, която е най-високата в рамките на развития свят.

В книгата си Родригес разкрива защо е сторила това - и обяснението й е просто: майка й Хуана е забременяла на 14 години. Най-често момичетата на тази възраст са в осми клас.

Те дори не са пълноценни гимназистки. Много преди да си вземе шофьорската книжка, майката на Родригес се е учила сама как се гледа дете.

"Исках да направя нещо, което да има отражение върху училището и общността, в която живеем затова реших да започна с нещо малко и да привлека вниманието върху въпроса за тийнейджърската бременност," споделя Родригес.

"По време, в което тийнейджърите стават сексуално активни, те трябва да осъзнават как решенията, които вземат в настоящия момент, в крайна сметка ще повлияят на живота им. И тези, които забременеят, трябва да знаят, че това не е краят. Те могат да намерят подкрепа за себе си и детето си и да продължат напред".

Тийнейджърките така и не си вадят поука от съдбата на бременните си връстнички

Родригес говори от личен опит. Майка й се омъжва за 16-годишния баща на първото й бебе и в крайна сметка има седем деца.

Трите им дъщери (Родригес е дете от друг баща) също забременяват на тази възраст, а двама от синовете им стават млади татковци.

Изведнъж причината за излизането на книгата и нейната екранизация стават по-ясни - доколкото испаноезичните тийнейджърки като Родригес забременяват по-често, отколкото другите американски малцинства.

"Трудно е да се разбере защо те не се поучават от примера на другите - предполагам, че всяка от тях трябва да направи собствените си грешки," пише Родригес в книгата. "Те имат чудесни деца, но никога не е лесно да отгледаш едно бебе, преди дори самият ти да си пораснал".

Дали в определени малцинства да не родиш преди 18 е изключение?

Родригес се е интересувала преди всичко от това как биха реагирали хората, ако тя привидно тръгне по стъпките на семейството си и след това опровергае тези очаквания.

Като една от най-добрите по успех в класа си, тя е преминала през курс по лидерство и е изнасяла лекции пред приятелите си на тема безопасен секс.

Но все пак непрестанно е чувала един и същ рефрен от страна на собственото си семейство - че ще свърши точно като сестрите си.

"Фактът, че съм латиноамериканско момиче от семейство, в което е имало много тийн бременности, означава за другите, че шансът да родя по-млада е много по-голям за мен от средния", пише тя. "Ако дам на хората това, което те предричат, как биха реагирали?"

 

Най-четените