Този текст е целувка с език по бузата за всички, които се оплакват от оплакването. Знаете за кои хора говоря - сладурите с хирургическо отстранено чувство за самоирония, които много, ама много мразят някой да предлага обобщаваща критика срещу цели черти от националния характер.
Красивите идеалисти изпитват свиреп дискомфорт, когато се каже, че българите може да са бедни и комплексирани, но за сметка на това са заблудени и неприятни. Аз също. Особено ако гаврата на едро по шизофреничен начин се редува с патриотичен фалш и затвърждаване на малоумни стереотипи и предразсъдъци.
Но кой, #Кой ментален мизерник, извършва това престъпление срещу добрия вкус, содомизира всяка идея за последователност и интегритет, размахвайки пред публиката пръчката на битовата, народняшка сатира и моркова на помпозното хвалебствие с почти порнографско тупане у гърди.
Извършителят - съвременният професионален хуморист
Модерният комедиант. Той не е конкретен човек, а събирателен образ на почти всичко онова, което не е наред с българската комедия, или поне с доминиращата марка БеГе смЕх.
Местният водещ-комик е мутант или по-скоро чудовище по Франкенщайн - той може да има брадичката на Слави Трифонов, гушата на Любо Нейков, челото на Иво Сиромахов, артикулацията на Любен Дилов-син, усмивката на Димитър Рачков, ушите на Шкумбата, дори носа на Росен Петров.
Съвременният български професионален хумор е скучен и невдъхновен като „забавна програма" в новогодишната нощ. Смехът е основан на досадни битови стереотипи и физиологични несполуки.
Ето пет от основните проблеми на комедията тук:
1.Твърде много се разчита на „автентичен и органичен" хумор с пияни цигани, клошари и други социални отрепки, които стават viral в интернет, в „Господари на ефира" им добавят малко звукови ефекти и изграждат цяла митология около нещо, което е смешно един път и за няколко секунди.
Прекомерната експлоатация на хората от общественото дъно разкрива интелектуална леност и креативен стерилитет.
„Меринджейски"-те шегички върху гърба на безвластни човешки карикатури е комедиен еквивалент на това да гониш и да заколиш прасе в селска дискотека. А когато „натуралните" пияни цигани се поизчерпат, идва времето на професионалните актьори, които се правят на гето-смешници за разнообразие и защото е проява на артистичност. Жалка формула за производство на смях като цяло.
2. Няма stand up комедия, а това, което минава за stand up, е по-скоро поп-фолк театър. Актьорските вечери от „Шоуто на Слави" и „Комиците" са изключително успешни и популярни. Освен това са перфектната чалга. Буквално.
И двете комедийни предавания са тясно свързани с поп-фолк музиката и участват в общи проекти, прояви и турнета със звездите на силиконово-мутряшката индустрия. И си подхождат. Не е като да кажеш „жалко за тия талантливи пичове, които са принудени да правят чалга".
Никой не очаква в култура без традиции в жанра stand up да имаме Джордж Карлин, Бил Хикс, Дон Рикълс, Грег Джиралдо или Родни Дейнджърфийлд, но и народняшките хумористични скечове с актьори в женски дрехи, които крещят и гримасничат са too much, казано на модерен български.
3. Анти-интелектуална гордост, мотивирана от идеята, че публиката се състои основно от примитивни бозайници без културни хоризонти пред себе си. Което до известна степен е вярно. Прекалено много лесни и мързеливи шеги и груба гавра с провинциалните комплекси на българина, парадоксално окомплектовани с извънредно евтина патриотарщина.
Успешните хумористи се присмиват на селянията и глупостта, а после обясняват колко сме готини българите с великата си история и спортисти, и колко по-зле са ония другите. Няма и молекула постоянност.
Популярните комици следват най-ниските инстинкти и предразсъдъци на най-необразованата и горделива част от обществото и й предлагат любимата шльокавица.
Няма я интелектуалната провокация, която стои в основата на качествената комедия. Играе се на сигурно и със стерилен инструментариум. Битов, семейно изпробван хумор за хора, които не обичат да мислят.
4. Гаврата с вярата е табу в българската комедия. Модерният местен производител на смешки обикновено е вярващ и приема шегите с християнската си религия за проява на лош вкус. Другите суеверия също трябва да се уважават в неговите забулени от заблуди очи.
Страхливият конформизъм на комедиантите личи най-релефно през отказа от закачки с пустинните брътвежи за непорочно зачатие, ходене по вода и Възкресение. Бъзиците със стереотипа за пияния, преяждащия или разгонения поп са ОК, но самата вяра не подлежи на съмнение, скепсис или сатира. И затова комедията е скучна и ампутирана от провокативност.
5. Добре, добре, разбрахме, Перник е синоним на смях. Там бият, псуват, карат Голф, „Калибра"-та беше пернишкото „Ферари", бозата с ракия е местният бейлис, това е единственото място на планетата, където на Чък Норис му сритаха задника и т.н. Малкият работнически град отговаря за производството на прекалено много вицове и поп-културни препратки.
Всъщност, целият български професионален хумор е като един плосък пернишки стереотип - хили се пиян, тупа с у гърдите, псува и е готов да скочи на всяка интелектуална провокация. Защото сме горди българи и християни с велика история и славни спортисти, и никой не може да се ебава с нас.
Ако Джордж Карлин се беше родил тук, щеше да получи пернишко посрещане. И изпращане.
Много пъти съм мислел да се регна тук, за да похваля някоя статия, или за да разкостя нейния силно повярвал си автор, но тука вече не издържах. Първо, склонен съм да се съглася с половината неща в статията. Хуморът тук е окастрен и нисък, има много теми табу и прочие, но затова си има причина, която обаче е по-далеч от носа на автора. Който, между другото, ОЧЕВАДНО не е гледал нито "Господари на ефира", нито "Комиците" от 2008-ма насам - а това са двете единствени добри забавни програми в БГ ефира. Та, основната причина, поради която тук няма стендъп комици (има, но са зле) и няма Джордж Карлин (който всъщност е по-скоро мъдър, отколкото забавен - забавен е Луи СК, Джими Кар, Дейв Шапел) е, че тук няма такава традиция. Както нямаме традиции в добрата музика, така нямаме традиции и в стендъп комедията. И в много други неща. Ако се появи такъв по телевизията, публиката има да му се чуди и веднага ще бъде свален от ефир. Затова продуценти, актьори и сценаристи се хващат за това, което ще се гледа, без да им дреме, че някой претенциозен жмульо няма да ги хареса. Защото тия предавания държат на работа много хора, които иначе няма да има какво да ядат. Сравнението с чалгата пък, макар да изглежда удачно, е доста жалко и безпомощно. То може да важи само за Слави Трифонов - не и за "Комиците" или "Господарите". Дотолкова, че "Комиците" не дадоха на чалгарите в новогодишната си програма да пеят чалги - вместо това накараха Преслава и Крум да пеят нещо друго. А в "Господарите" колко често сте виждали чалга изобщо? Аре празни приказки. Отделно - решаваш, че си хуморист, сценарист и искаш да пишеш неща, които да са смешни на приятелите ти. Мислиш си, че си новият Карлин и ще си супер забавен по чиливизура. Да, ама забравяш, че Карлин пише материали по една година, другите комици - по много повече. Тук всеки ден трябва да имаш по 1-2 смешни скеча, всяка седмица - поне по една дузина, всеки месец - към 50. Аре напиши ги ТИ, като толкова знаеш и си големия Карлин. Особено като ти сложат 15 рестрицкии от телевизията и от продуцентите. Затова ми е пределно ясно, че тази статия очевадно е писана от човек, който и понятие си няма какво е да пишеш хумор. Знае ли авторът как се пише скеч? Или дори гег? Знае ли например, че има жесток недостиг на сценаристи у нас? Че предаванията си ги менкат едни и същи, просто щото няма нови, че и половината (като Сиромахов, да речем - който е работил с тоя сопол знае) за нищо не стават? Знае ли, че много от тях дори си тръгват и почват да пишат в САЩ и други държави? Така че, драги разбирачо, хвани я изтрий тая статия и ходи да пишеш за нещо, от което реално разбираш. Щото ти с нея попадаш точно в графата на оплаквачите: "Ми знам как искам да бъде, ама не знам как да стане - важното е, че искам!". Хейт на общо основание мога и аз да пиша по цял ден. Ама с хумора не е същото.
Въх, явно се появи някой от екипа на Комиците или Господарите. Е, като ти прочете човек "критиката" и му става ясно защо смехът в предаванията ви е повече от трагичен. Очевидно ти като чуеш/прочетеш думичката "чалга" и в главата ти изплува образ на певачка, която пее чалга. Е, това ви е проблема! Прекалено сте буквални, бе сценаристе!!! Само от хиперболизиране разбирате, ама дори и то не ви се получава. Такива работи като ирония, сатира, алегория сигурно ви звучат като венерически болести и затова не ги знаете и не можете да ги използвате. Вие сте на не повече от едно ниво над смешките с пърдене и оригване! Като не може да измисляте смешки, пишете скечове за "Съдби на кръстопът" и не ни занимавайте с други глупости. Аз не се бутам да свиря на пиано или да играя в Реал Мадрид, нищо, че много ми се иска... За другият пък отец Нафарфорий бил заигравка с църквата и Господ?! OMG! Сириъсли? Ако разбираш достатъчно английски намери си да гледаш нещо от Frankie Boyle или Jimmy Carr или дори ако щеш Ricky Gervais. Всъщност почти всеки комик има къде-къде по-хапливи религиозни коментари от глупостите на Краси Радков. Хеле пък отпреди няколко години като избухна педофилския скандал за множество католически свещенници.
Мунчо, ти не бери грижа от кой екип съм. Може и при Слави да съм, може и в САЩ да пиша смешки за малки местни комици и комедийни трупи - мен не ме мисли. Аз ти казвам какво е положението с хумора в България и че проблемът е мноооого комплексен - от нискоинтелигентната публика, през традициите и рестрикциите, та чак до комунизма и неговото влияние върху поколенията. Тъй като ти явно си авторчето на тази статийка, мога да ти кажа и по колко показателя тя не е на по-високо ниво от всяко пърдене и оригване в УИКЕНД, БЛИЦ и ШОК. Защото тя не дава решение на нищо, не дава предложение за нищо и затова като цяло е едно нищо. Ако беше учил журналистика (в която и да е държава), щеше да знаеш тези важни неща за писането. Ако ще пишеш критика - дай решение, дай предложение, дай нещо. Иначе хейт на общо основание - казах ти, всеки може. И след като толкова много разбираш от хумор, сатира и алегория - ще ти дам мейлите (вътрешни такива, които се четат) на 4 български предавания - да им пратиш своите убер забавни, сатирични, алегорични скечове. Ако са смешни - няма да те върнат, защото има глад за добри автори. И на репетиции ще те поканят, да видиш процеса, от който и представа си нямаш. Обаче нещо имам чувството, че на нито едно от местата няма да искат такъв многознайко. И ще те изгонят като мръсно коте и ще напишеш статия "Колко са тъпи там, че не ме искат, пък аз съм велик". А, и да - всяка седмица им пращай минимум по 3-4 готови забавни материала, готови да влязат в ефир. Дотогава - не смей да даваш акъл на когото и да е на тема "хумор". Щото типично по български показваш как "българинът разбира от всичко". Убеден съм, че много акъл даваш и докато гледаш мач. Но на терена не знаеш колко е шумно, каква е видимостта ти към съотборниците, колко е умората в краката ти. Затова не си и в Реал, пич. Затова, всъщност, не си и хуморист (актьор, сценарист, стендъп комик) - щото не можеш. А като не можеш - що даваш акъл на общо основание, без реални решения? За чалгата също те моля да не ми обясняваш. Мога да те уверя, че в предаванията, в които имам колеги, няма и един сценарист, който да иска да пуска чалга. Това са най-вече продуцентски решения, драги разбирачо. Можем до утре да си говорим за Криско чалгата и чалгата като "култура" и най-вероятно ще сме на едно мнение - но да си викаме "Да, така е" - няма особен смисъл. Айде сега, нали си ербап - дай смешки, измисляй вицове, измисляй ситуации, измисляй образи, измисляй скечове и го прави на конвейр. Колегите от всички предавания (бивши и настоящи) ще се радват да ти гледат сеира. Докато не докажеш, че си по-добър поне от най-слабия сред тях - не смей да говориш.
Това,че хуморът ни е изпълнен с дебелашки шеги е вярно.Но ако погледнем повечето американски ситкоми - също не винаги разбирам кога и на какво трябва да се смея.Качественият хумор не се прави на конвейер:стара истина е че да разсмееш хората е по-трудно,отколкото да ги разплачеш.Според авторът обаче,хуморът ни куца,щото не си правим бъзици с християнската вяра - не с църквата (майтапи на тази тема има достатъчно),а с вярата.Всъщност,имаше времена,когато беше актуално и задължително да се присмиваш на тема религия и всичко свързано с нея,но повечето хора не намираха нищо смешно в такива шеги;вервай ми авторе!
СТРАХОТНО!!! Един от най-добрите анализи, които могат да се прочетат от доста време насам! Поздравления!
Ъ, ъ, ъ, как пък го изчисли, че съм авторът на статията, само защото не харесвам българските "комедийни" предавания?! Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Фантазия явно имаш, така че плувай, то не е риба. И от какъв зор да пиша и пращам на някого, каквото и да е, или да предлагам решения за нечий крив макарон? Някакъв, някъде решил, че е много забавен и трябва да сподели "творенията" с всички нас и ние трябва да му викаме "Евала!", защото е трудно да се работи на "конвейр"? Ами, слез от конвейра, бе! Да не съм те качил аз там? Аз имам РЕАЛИСТИЧНА представа какво мога и какво не, и поради тази причина не си навирам гъза там, където върви конкурс за най-голяма пишка. За разлика явно от разните "сценаристи", които очевидно се имат(е) за център на света и вселената. Ми, не сте, така че изберете си нещо друго за правене. Твоята реакция обаче изглежда да е описана доста точно от строфата на Ъпсурт, "България не ме обича, а аз съм ебати пича".
Статията е пълна шега. Не мога обаче едно нещо да разбера- защо според голяма част от авторите, пишещи на този сайт модерността и напредъка в обществото минават през пълно копиране на американско-английските еволюционни обществени процеси. Всяко общество има специфики и следва да нагласи нещата както му отива- ако не успее толкова по-зле. А комедия не липсва - просто не я търсете по телевизията. И като ти е толкова разбираш авторе от стендъп - моля кажи ми колко обществени телевизии в САЩ и ЮК злъчват стендъп и даи и там това е общоконсумираната комедия....
На българския хумор му липсва публика, не друго. Като гледаш какви са коментарите тук срещу текста, ясно е защо сценаристите бълват чалга-хуморески