Webcafe.bg започва да публикува първите материали, изпратени от читатели, за играта "Покажи България на децата си". Победителите ще обявим според условията на регламента.
Фалстартът го даде с палка един пътен полицай още на телевизионната кула. Не очаквах, че първото ми палатково изживяване ще започне с неправилно престрояване. Не очаквах и че ще качим две стопаджийки малко след табелата със задрасканата София.
Накъде сте, момичета?Момичетата бяха с по една раничка, с обща палатка, с мъгляв план ("ми на морето първо, после може към Родопите"), с малко пари и огромното желание да са заедно няколко дни, защото едната заминаваше после за Германия.
В багажника дрънчат тенджери, газови бутилки, палаткови разни такъми, брадва, нож и лопата, аз отскоро знам какво изобщо е шалте и подрънквам и аз от любопитство и малко страх. Слушала съм палаткови истории за чакали в гората, за змии и бури, за разни добри духчета, които, колкото и да са добри, си остават духчета, за Бога! Брадвата не смея и да попитам за какво ни е.Оставяме след себе си "Карфур" и неговите подобни, подминаваме стройна километрова редица бетонови израстъци, на които пише, че са хотели и асфалтовият път свършва. На Кара Дере има дълга гора, цялата в естествени ниши като малки стаички и даже многостайни апартаментчета насред боровото зелено. Намираме нашата и моето палатково кръщене започва.Брадвата се оказва, че служи за цепене на дърва за огъня, а не за неща, които се сънуват в кошмарите. Единственото подозрение за чакал се появява, когато три парчета скумрия изчезват мистериозно на втория ден, но може да е бил и някой от лагера и да не си признава.
С лопатата си изкопаваме тоалетна нагоре в горичката. Със зарядното за "Нокиа" си правим простор за дрехи. С помощта на обърната наопаки десетлитрова вода и шал, монтираме мивка на един клон. Следващите няколко дни преминават в много спускания към плажа, голи разходки по пясъка, въргаляне в една кал, която уж е лечебна, но и да не е, пак си я бива. Видяхме планктон.
Запознахме се със съседите по ниша. Те обичаха да посрещат залеза, а ние изгрева. На втория ден сапунът спря да ми липсва, а на третия банският започна да ме стяга и просто го свалих.
После ядохме едни много вкусни картофи на огън, а след това ни намокри най-приказната буря, която някога изобщо се е случвала, и никой не може да ме убеди, че неговата буря е по-хубава от моята.Кара Дере го няма в учебниците по история, макар че сигурно и там са ставали важни неща през някой си век. На Кара Дере няма дворец, кметство, чешмичка, площадче, разкопки и мощи. Няма дискотека и църква, стражари и апаши. Няма хора, които обичат колата им да бъде чиста и неиздраскана.
Няма май и диви прасета, макар че предвидливо качвахме храната високо по клоните, за да не ги изкушаваме. Това беше единственото предвидливо нещо, което правихме тези няколко дни. На Кара Дере има планктон и много камъни с формата на сърца. Пожелавам на всеки да заведе детето си там, за да се радва, докато събира колчетата на палатката и да внимава да не загуби някое в тревата. Да му разкажат приказка в палатката и да заспи на сянка, когато е следобед и слънцето навън прежуля. Да събере клонки и да яде супа, сготвена на огън. Да усети миризмата на прашен крайморски път след летен дъжд.
Да знае, че има място, където няма значение какво и как и дали изобщо човек се е облякъл. Да усети, че може да е много чист и без балсам за коса и шампоан с алое вера. Да изживее своята си буря и да знае, че по-приказна няма.
Преди 10-15 години, всички се хвалеха колко добре са си изкарали на СИнеморец - спокойствие и девствени плажове, кеф. Браво пичове - Синеморец го окендзаха. Следваше Силистар. Ах колко хобаво, ах колко прекрасно - каканижеха от безбройни блогове и странички и коментари. Те ви сега Силистар - вход 2 ле'а. и безброй тъпотии и съответно окендзване. После дойдоха Крушунските водопади - за две години почти не остана сайт в който да прочета за тези водопади - резултат - превръщането им в курорт тип Балакантурист. Да продължавам ли с Градина, Арапя ... Хора, замислете се - навсякъде където стъпи крак на масовия български турист, трева не никне. Като намерите някое хубаво местенце, не казвайте даже на баба си. Радвайте му се тайно ако не искате да го намерите окендзано след
Това лято бях два пъти там. И всеки път като стъпя там ми се отваря сърцето. Дано си остане такова вълшебно и диво! ано никога не успеят да направят асфалтиран път до там, защото където има път, няма природа.
Радвам се, че все повече хора решават да се докоснат до природата, но е жалко, че с такива статии се унижават последните запазени кътчета... Наслаждавайте се и си трайте! Иракли бе налазен от всякакви гниди и хлебарки, вкл. "лъскави" типчета от Слънчев бряг, които са решили да не се къпят в собствените си лайна на "Фекало бийч". Дано да не се случи същото и с Кара дере, но май вече процеса е необратим.... Жалко!
Ходя там всяка година. Тази обаче имаше повече хора от предишните години, което, уви не е добре - когато почнат да налазват "случайните", мястото неминуемо се засира. Върхът беше като се изсипаха цяла група чешки ученици - напъплиха като хлебарки, оставяйки след тях всякакви боклуци, които ние после събирахме. Взели са да идват и субектите с лъскавите джиБове - плажуват, осират и си заминават. Така че изглежда и на Кара Дере времето свършва и след някоя година трябва да се местим още на север, където са останали още неосрани места. Жалко. А за личности като Какао - никой не ви кара да идвате да "мизерствате" с нас на тези "превъзнасяни" места - стойте с на Какао Бийч и подобните му места и си правете кефа, къпейки се в лайната на плажове като мравуняци, ние ще си прекараме добре и без вас (всъщност без вас ще сме по-добре)