Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Честит ви Ден на нищото!

"Всеки ден е празник" всъщност е доста буквално твърдение Снимка: Pexels
"Всеки ден е празник" всъщност е доста буквално твърдение

Знаете ли какво празнуваме на 16 януари?

Бързият отговор ще е "нищо", въпреки че може да е придружен с кратко умуване, че някъде наоколо около тази дата са Антоновден и Атанасовден. Не, не - не са на 16-и.

И все пак нищото също заслужава да бъде чествано, възхвалявано и празнувано не по-малко от всички други важни, маловажни, неважни и абсурдни поводи, които човечеството е сътворило в опит да не би някой ден от годината да остане без повод за наздравица - я за някоя историческа личност, я за име или за цяла професия.

Доста празници има не само у нас, но и по света. В САЩ например определено имат проблем с това, че всеки ден е Национален ден на нещо-си, кога официално - с акт на Конгреса, кога защото някой се е обидил, че любимото му ястие си няма празник. И така се стига до абсурди от рода на Национален ден на гуакамолето.

Не бързайте към био магазина за авокадо, чак през септември е...

Но именно заради твърде многото празници, в САЩ се стига до появята и на Националният ден на нищото, 16 януари!

Идеята е, че това е ден, в който не се чества нищо, защото аман от чествания. Корените на този "не-празник" (няма решение на Конгреса за такъв, съжаляваме) обаче са особено съмнителни. Американски медии, които от време на време претоплят темата, го приписват на вестникар с името Харолд Пулман Кофин и допълват, че за спазването му отговаря регистрираната в щата Калифорния Национална фондация на нищото.

Всичко това кара идеята да звучи като поредната интернет закачка, но дори да е така, е повод поне да се усмихнем (не-празнично).

За съжаление на американците, на които им е писнало от празници, 16 януари е също така официален Ден на религиозната свобода в САЩ, а през няколко години на същата дата се пада и Националният ден на Мартин Лутър Кинг. Сега разбирате, защо на някого би му хрумнало да има ден в календара, в който не се отбелязва нищо.

И ако си мислите, че у нас е по-добре, помислете пак. В родния празничен календар официални празници като 3 март и 6 септември са заобиколени от редица именни дни, т.е. оправдания да се докараш до безсъзнание чрез алкохол и основание някакви хора да се сетят, че съществуваш само защото се казваш по конкретен начин, а после пак да не комуникират с теб цяла година.

А да не пропускаме и професионалните празници, че да не би някой да се почувства сякаш характера на ежедневното му бъхтене не заслужава да си има свой ден. Не, че да имаш професионален празник означава бонус към заплатата или почивен ден...

Защото без значение дали в САЩ е Ден на нищото или не, в България 16 януари е Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита. Знаехте ли? Може би и самите хора, работещи в областта на растителната защита, не знаят.

Когато пък тотално ни се струва, че в деня няма нищо за честване, трябва да се сетим за църковния календар на Българската православна църква, където - както се казва - нема лабаво. Всеки ден е ден на някой си. Там срещу 16 януари, събота, откриваме:

"Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски"

Може да сме безделници, но определено не сме без празници. Наздраве за което!

Най-четените