Магнетизмът и величието на Родопите не са описвани от един или двама автори. Мистичността на тази планина присъства дори в българските легенди, където се прокрадват самодиви и целебни билки. За мнозина тя е като втори дом - могъща и приканяща в уютната си прегръдка всеки, който е пожелал да я посети.
Така усеща Родопите Иво Георгиев, по професия агроном, а в душата си - страстен пътешественик, посветил голяма част от времето си на необятните пътеки на тази планина.
Когато посещава нови места, той винаги носи фотоапарата със себе си и запечатва красиви пейзажи, които след това описва с думи. Разказва за преживяванията си, споделя емоции, а когато мине време, обича да разгръща своите пътеписи и да си спомня изживяното. Наскоро ги събра и в книга - "Мистичните Родопи" (изд. "Сиела", 2021 г.), от която вече всеки има възможност да черпи вдъхновение и да събуди позаспалия в себе си пътешественик.
"Обикалям Родопите отдавна и по-точно Източните Родопи. Освен това обичам езика и да работя с думите. От тези две любими неща се роди идеята да описвам голяма част от хубавите места, на които съм бил", разказва авторът на книгата.
И ето как се раждат "родописите", както самият Георгиев ги нарича - неговият личен момент с природата и нейните естествени забележителности, достъпни без входна такса за посещение.
"Това е моят роден край. Планината, която познавам най-добре", отговаря той на въпроса защо избира точно Родопите за отправна точка на пътешествията си.
Георгиев е родом от Кърджали, но животът съвсем не го оставя в града за дълго. Дипломира се като агроном в Пловдив, след което учи във Франция и специализира известно време в Швейцария. След като обикаля още държави из Европа, той обаче избира да се върне тук, за да се "наслаждава на нашите български красоти".
Да бъдат описани Родопите с думи се оказва нелека задача и според Георгиев това дори е невъзможно. Затова често казва, че неговите родописи са много скромен опит да повдигне завесата пред "потайностите и чудесиите" на тази планина.
"Аз я наричам една неописуема, непознаваема планина. Тя постоянно изненадва и мисля, че няма човек, който да се потупа по гърдите и да каже "Аз познавам Родопите! Бил съм навсякъде!". Просто не е възможно да е бил на всички места", категоричен е Иво.
Въпреки че ходи навсякъде с фотоапарат, Георгиев често остава разочарован от снимките. Не защото не са сполучливи, а защото не могат да съберат в себе си красотата на гледките така, както са способни да я усетят единствено човешките сетива.
"В книгата съм се опитал да направя някаква симбиоза между разказ и между фотографии, за да се допълват и пак картината не е пълна. Но поне е някакъв опит за описание на тези неописуеми места", уточнява авторът.
И след като се намираме в началото на есента, когато природата впечатлява с неизчерпаемата си палитра от багри, е чудесно време за разходка из величествените Родопи.
В книгата на Георгиев могат да се открият природни забележителности и места, които да оставят спомени за цял живот, но е истински трудно човек да избере сам, особено когато няма особен допир с дадена планина.
Затова Иво Георгиев дава на читателите на Webcafe.bg няколко идеи за приятни есенни разходки из Родопите, зареждащи със своя магнетизъм и очарование.
"Фотоапаратът е техническо средство, което малко или много ни подлъгва", заключва пътешественикът. Така че няма нищо по-хубаво от това красивите пейзажи да бъдат запечатвани в ума чрез очите, а не чрез обектива.
Махала Мумджидам
Махала Мумджидам се намира в област Асеновград. Към нея се върви по приятна пътека с леки изкачвания, тръгваща от село Три могили. Крайната цел се достига за около час и половина ходене пеша.
"Това е една призрачна махала. Там много от къщите са запазени, но не живее никой. Ходил съм няколко пъти и при едното от посещенията ми все още имаше един човек - Тунджер. Той е легенда, а мястото стана по-популярно през последните години. Уникално е като гледка и мисля, че друг такъв пейзаж в Родопите няма", споделя собствените си преживявания на мястото Георгиев.
Описва мястото като зелено плато, леко под наклон. Долу, под него, минава дълбокото дефиле на река Боровица, а отсреща се виждат други върхове и скалния феномен Саръ кая, известен още под името "Жълтия камък".
Мястото е красиво и през пролетта, но и през есента - с многобройните си цветове и топли оттенъци. Разходката е подходяща за някой от почивните дни, като при добро преценяване на времето няма да е нужно търсенето на място за преспиване, ако се пътува от София например.
Скалите край село Скалина
Тук разказът на Иво ни отвежда в Джебелския край и мистичните гробници край село Скалина. Информация за тях в интернет се открива трудно, но са налични точни GPS координати и снимки, които да дадат ориентир за местонахождението им.
В книгата си Георгиев разказва подробно за своето забавно приключение из тази част на Родопите и описва подробно издирването на две от трите скални гробници, намиращи се край селото. За щастие се включват местни хора, за да упътят Иво и неговите приятели.
"Връщаме се бавно и уморено към селото, като дори не подозираме, че изненадите тепърва предстоят. Край една от последните къщи виждаме човек да копае нещо в двора си. Заговаряме го и не след дълго към нас се приближава и негов комшия, който ни гледаше от балкона", пише в "Мистичните Родопи" авторът.
Така компанията на Иво в крайна сметка се сдобива с двама водачи, достига до всяка от трите открити гробници и забелязва множество скални ниши, впечатляващи с интересните си форми.
"Човек дори да не знае много за мястото, където отива, може да попита местните за интересни скали, пещери и други хубави места", съветва Георгиев.
Гробницата Поп-Мартинова дупка
Намираща се в защитената местност Орешари, в община Крумовград, тази гробница е силно впечатляваща и обвита от неясни обстоятелства.
Смята се, че е издълбана още в древни времена, но името Поп-Мартинова дупка получава в сегашни дни или по-точно през 20 век. Човекът, на когото е кръстена, е действителна личност и исторически герой, популярен и извън пределите на България.
Легендите за поп Мартин са много, а обединяващата част между тях е как се превръща в разбойник, след като местният бей хвърлил жена му в харема си и обяснил на попа, че тя не иска да се връща при него. След като дълго време обирал предимно богати пътуващи мюсюлмани заедно с дружинката си, "героят" натрупал голямо имане и го заровил на различни места в Орешари, а дупката използвал за укритие. Затова и по-късно тя получила неговото име.
Дали всичко това е истина, може би никога няма да разберем, но едно е ясно - гробницата си заслужава да се види. Ето как я описва Иво в "Мистичните Родопи":
"Наистина тази малка дупка - два и половина метра на метър и половина, е с неповторим интериор - след тесния трапецовиден отвор човек попада в гробна камера с няколко "нива" или стъпала. Виждат се и неголеми дупки в единия край. От вътрешната страна на отвора се наблюдават майсторски издълбани жлебове и мястото, в което може би е лягала четвъртита каменна плоча, затваряща отвора изцяло."
Мястото също е чудесен вариант за есенна разходка в малкото оставащи топли дни.
Изводът? Няма време за губене. Мистичните Родопи чакат. Все пак трябва да се съберат приятни спомени, които да топлят душата през идващата зима, нали?
