Обективът на фотографът на National Geographic Ейми Витале е улавял смъртта отблизо.
Не само когато заснема последните мигове на последния в света бял носорог, отломка от унищожен от нас хората вид, но и когато отива в Ивицата Газа, където враждебността между палестинците и израелците ражда хаос и развалини.
Именно на тази граница на унищожението Витале за първи път се разминава със смъртта и разбира как една дребна случайност може да ти спаси живота.
"Имаше един полицейски участък, превзет от гневна тълпа. Затичах се, за да приближа и да документирам разиграващата се сцена, но докато тичам, батерията на фотоапарата ми падна. В момента, в който спрях да я взема, хеликоптер спусна ракета и вдигна цялата сграда във въздуха. Падналата батерия ми спаси живота", споделя ми Ейми при посещението си в София.
Тя е от онези хора с безпределни съзнание и душа, които сякаш са събрали цялата планета в себе си. Биографията ѝ е като разходка из глобуса - посетила е 100 държави, отразявала е сблъсъците във военни зони, и - както споменах - заснела е последния бял носорог на Земята часове преди смъртта му.
С кариера като жив албум на модерната история, Ейми Витале бе специалният гост на втория годишен конкурс на National Geographic България - "Фотографите отблизо".
Церемонията в София отличи призьорите сред участниците в тазгодишното издание на конкурса и представи интересните гледни точки и забележителни фотопроекти на част от членовете на журито, Владислав Терзийски и Иво Данчев, в разговор с Владимир Карамазов.
А самата Ейми Витале, шесткратен носител на наградата World Press Photos, очарова присъстващите с презентацията си на тема "Reframing The Narrative", представяща проектите ѝ, свързани с общности, които работят за опазване на дивата природа.
Това е нейното второ посещение в България след 90-те години, когато минава през страната покрай отразяването на кризата в Косово. И от началото на разговора ни споделя, че се вълнува отново да е в София.
До голяма степен фотографията на Витале е моментна снимка на болезнените места в човечеството през последните десетилетия.
От отразяването на конфликтите в Близкия изток до портретите ѝ на панди и заснемането на търговията със слонова кост, съберете ли снимките на Ейми на едно място ще получите резюме на глобалните проблеми днес.
Лично за нея е необяснимо как "невероятно интровертното дете", каквото е била някога, години по-късно се озовава в центъра на най-горещите точки на планетата. Но метаморфозата е факт и се пренася не само в живота ѝ, а и в професията.
"Бях много свито дете, но благодарение на родителите си открих, че фотоапаратът може да е моят начин да се ангажирам със света около себе си. Фотографията се превърна в моя инструмент да разказвам истории и да търся допирните точки между различните култури по света", казва Витале за Webcafe.bg.
Стръмният път на нейното обучение започва със снимки на чернокожите общности в родния ѝ щат Монтана и се усъвършенства в Източна Европа, където отразява конфликта в Косово.
От тази точка животът ѝ тръгва по типичната права за фотожурналист, работил във военна зона. Следващата спирка е Ивицата Газа, където враждебността между палестинците и израелците вече е създавала хаос и развалини.
При друг случай Витале снима погребение в Палестина, след като е прекарала целия си ден сред жени. Докато документира насъбралата се процесия, мъж се обръща към фотографката, посочва я и започва да крещи, че тя е "агент на ЦРУ".
Стотици ядосани мъже я заобикалят, дърпат и ѝ крещят, а тя си мисли: "Това беше. Сега ще умра".
За късмет една от жените, с които е работила по-рано, я разпознава и успява да я отведе на безопасно място. Дни, след като е била на косъм от смъртта и публичен линч, Ейми се прибира в квартирата си и, качвайки се по стълбите, чува нежна весела музика.
Като под хипноза, тя тръгва след мелодията и стига до врата, през която вижда една от най-романтичните сцени, на които е ставала свидетел - двойка младоженци танцуват първия си сватбен валс.
Кадърът е напомняне, че дори и на фронтовата линия има място за радост и за празненства. Че надеждата наистина умира последна и хората не губят лесно волята си за живот, даже когато са заобиколени от бомби.
"Всяка история притежава разнообразие от гледни точки. Зависи от коя страна си застанал. Осъзнах, че в свят на 7 милиарда души се нуждаем от повече гласове, повече разказвачи от различна националност, които да дадат възможно най-богата представа на света, в който живеем", на мнение е фотографката.
А още по-любопитното е, че мнозинството от тези истории с лекота могат да се обединят под един знаменател, защото в есенцията си говорят за едно и също.
Съдбата на хората от военните зони например може да се свърже със съдбата на изчезващите животни и да се обобщи до фундаментална връзка на всички ни с природата.
Идеята се заражда в съзнанието на Ейми, докато чете статия в чешки вестник, която съобщава, че последните бели носорози на планетата ще бъдат преместени в естествения им хабитат в Кения.
Фотографката решава да заснеме настаняването им, като стъпката е повратна за нейната кариера. От момента, в който снима тежко охраняваните последни бели носорози, обективът на Витале се насочва към изчезващите животински видове.
Проследява размножаването на пандите, грижата за африканските слонове и финалните часове на последния от вида си бял носорог Судан.
"Видях Судан за първи път през 2009 г. Спомням си ясно точния момент. Беше заобиколен от заснежени тухли и решетки, затворен в гигантска кутия, с която трябваше да пропътува 4000 мили (6437 километра) до Кения. Знаех, че се намирам в присъствието на древно животно, бродело на Земята от хиляди години. Сякаш гледах еднорог", припомня си Витале.
В онзи зимен ден на 2009 г. Судан е един от седемте представители на белия носорог, оцелели в новото хилядолетие. Само допреди век в Африка е имало стотици хиляди от вида му, но след засиления им улов през 80-те години броят им се свива до 19 000.
Носорозите стават мишена заради рога си, който на някои места е смятан за ценен експонат, а на други - за лечебен еликсир, който облекчава редица заболявания.
Десет години, след като документира пътуването на Судан от Чехия до Кения, телефонът на Ейми Витале звъни и от отсрещната страна се чува, че незабавно трябва да замине за Африка, защото последният бял носорог умира.
Судан е живял дълъг живот, имал е шанса да вкуси тревата от родните си пасища, но вече издъхва.
"Когато пристигнах, той (Судан) беше заобиколен от хората, които го обичаха и защитаваха. Последните му мигове бяха тихи - валеше дъжд, в далечината шумолеше отлитаща птица, а в клетката на Судан се чуваше само приглушената скръб на неговите гледачи", разказва Витале.
Джоузеф Вачира, един от мъжете, които се грижат за белия носорог, пристъпва към него за да разтрие ухото му и обляга главата си върху неговата. Тогава Ейми хваща фотоапарата и снима за последен път двамата приятели.
Белите носорози може и да не оцеляха пред човешкото сребролюбие и суеверия, но и през 2023 г. и за тях има надежда. Учени се опитват да оплодят ин витро два ембриона, останали от вида им и да върнат достолепния животински вид отново на планетата ни.
В обхвата на нейната кариера фотографката е научила, че независимо колко тежки са събитията, които отразява, винаги трябва да търси светлата перспектива на историята.
И за финал ми разказва за програмата за размножаване на панди в Китай - символ, че човечеството може да изкупва греховете си.
"Трябва да се съсредоточим върху предизвикателствата, които ни поднася светът, но да не се фокусираме само върху негативното. Няма смисъл да се състезаваме, за да стигнем дъното. Светът е красиво място и трябва да отбелязваме добротата в него, защото тя е навсякъде", твърди Ейми Витале.
