Като за страна с под 400 000 жители и над 2 млн. туристи, е трудно да се каже, че в Исландия има места тип "скрити съкровища". Особено предвид, че повечето от тези туристи обикалят малка част от територията на страната, която е целогодишно и лесно достъпна.
Останалото е или пълна, опасна и непристъпна пустош от ледници, вулканични полета и пустини от пепел, или достъпно само за кратък период през лятото - вътрешното плато на острова, известно като Хайлендс.
Затова и островът спокойно може да се раздели на три туристически зони.
Най-масовата включва близкия до Рейкявик "Златен кръг" - еднодневната обиколка, при която се посещава паркът "Тингвелир" - мястото, където е границата между Северноамериканската и Евразийската тектонски плочи, както и зона с гейзери и красив водопад; много популярна е и геотермалното СПА Синята лагуна. Супер посетени са и черният плаж Рейнисфяра край градчето Вик, ледниковата лагуна Йокулсалрон с плаващите айсберги и плажът до нея, известен като Диамантеният - отново заради късчетата лед от лагуната.
Ако към всичко това добавим и лека туристическа разходка по крайчетата на могъщия ледник Ватнайокул (откъдето идват и айсбергите за ледниковата лагуна) и снимка с пикел и котки, човек може да се похвали, че е видял и огъня, и леда на Исландия. И е снимал почти всичко, което го има и в Instagram.
Следващото ниво е за хората с повече време, възможности и любопитство към Исландия - каквото страната напълно заслужава. Това е, условно казано, зона "Околовръстен път плюс" за по-заинтригуваните.
Заради спецификата си на населено, годно за живот крайбрежие и невъзможна за оцеляване вътрешност от вулкани и ледници, голяма част от острова е опасана от околовръстен път от над 1300 км, който свързва огромна част от населените места, и е поле за туристическа обиколка от 6-8 дни. Тя включва местата от първо ниво, но стига до най-северната част на Исландия и дава по-пълна представа за страната, плюс посещение на още куп водопади, полета от сяра, вулканични лунни пейзажи, каньони и дори наблюдение на китове.
Обиколката по околовръстния път е напълно достатъчна, за да ти напълни душата, да те пресити емоционално и да ти покаже Исландия.
И тук идва плюсът от второто ниво. Нарича се полуостров Снайфелснес, който обичайно се предлага като отделен тур от околовръстната обиколка на страната, тъй като се намира встрани от централния път, в западната част на Исландия. Не е трудно достъпен или "скрито съкровище" - просто обичайната програма в Исландия е или само обиколката на острова, или Снайфелснес и близките до Рейкявик забележителности, но пък без северната част на страната.
Снайфелснес (Полуостров на Снежната планина) обаче също има свои "звезди". Безспорната е Киркюфел - фотогеничният връх, добил допълнително слава и от "Игра на тронове". Това означава и името - Църковната планина - заради специфичната ѝ конусовидна форма.
За Instagram е прочутата черна църква в Будир - малка самотна сграда насред поле от лава и с фон планината зад нея; има и разходка с гледки към базалтови колони и скални арки в морето, както и два страхотни и доста различни плажа.
Единият е със златист пясък, меко усещане и дом на тюлени. Другият е черен, суров и дом на корабокрушение.
Първият плаж се казва Итри Тунга. Той почти успява да те откъсне от Исландия и да те прати например по крайбрежието на Дания или Германия, далеч от бруталния Атлантик. Пясъкът е златисто жълт, а мястото е притулено в тих залив и обградено от тучни заблатени ливади с буйни треви. През лятото често тук могат да се видят тюлени, а пасторалното, спокойно усещане се допълва от ручейчетата, които си пробиват път към морето.
Тези потоци са и една от причините мястото да е толкова "меко", тревисто и богато на живот, но именно те напомнят къде сме. Идват от планините отсреща, а гледката на заснежените вулканични върхове над плажа ни връща в Исландия.
Типично исландски е другият известен плаж на полуостров Снайфелснес - Дюпалонсандур (Пясъкът на дълбоката лагуна).
Той е с далеч по-обичайния за острова черен цвят, тъй като представлява натрошена лава. При това не чак толкова фино - част от плажа е от черни камъчета.
Това място напомня на миниатюра на острова - изложено директно на бурните вълни на Атлантическия океан и в подножието на ледника Снайфелсйокул.
Тук няма нищо пасторално - плажът е заобиколен от назъбени базалтови скали в причудливи форми, а на пясъка има останки от корабокрушение. Това са ръждясалите части на разбилия се в района през 1948 година британски траулер Epine. При морска буря риболовният кораб се забива в острите рифове от лава до плажа Дюпалонсандур.
14 души умират в леденото море, а само 5 оцеляват.
Макар че от тогава са минали почти 80 години, остатъците от кораба, разпръснати по черния плаж, са обявени за мемориал и е забранено да се пипат. Не само защото са нещо като надгробна плоча за трагедията, но и за служат като напомняне - и на местните, и на туристите колко безмилостни са морето и водите в тази район.
Преди векове в съседния залив е имало рибарско селище, и от района са потегляли десетки лодки. За да оцелееш в тези води с гребна лодка се е изисквал не само кураж и отчаяние, но и сила, и на плажа още се намира системата за подбор на гребци.
Това са 4 "камъка за сила" с тежест между 23 и 155 кг. Най-лекият се нарича "безполезен", следващият - "слаб" (54 кг), следващият е "полу-силен" (100 кг) и най-тежкият - "напълно силен". Тези, които са успявали да вдигнат само 23 кг не са получавали работа, а тези, по чиито сили са били само 54 кг са били наемани на половин надница.
Камъните са още на плажа, и за разлика от останките на британския кораб, могат да се пипат и дори вдигат от туристите - стига да смятат, че могат.
Дюпалонсандур е по-малък и не толкова нереално красив като Рейнисфяра - може би най-известният плаж в Исландия.
Крие обаче същата опасност от т.нар. дебнещи вълни, които връхлитат изневиделица в иначе спокойно време и море.
На този плаж също има предупреждение да се стои далеч от водата, да не се обръща гръб на морето, когато си близо до него и да не се стъпва на мокър пясък. Иначе рискът е човек да бъде повлечен в морето.
Но пък за разлика от Рейнисфяра тук хората са по-малко, защото сме в Исландия от второ ниво и тълпите се поразреждат. И ако сте решили да посетите и вие този остров на ледници и вулкани - опитайте да отделите още ден или два за Снайфелснес - заслужава си.
Колкото до третото ниво, то е за напреднали, които искат да влязат в пустошта на Хайлендс и "другата Исландия" - Западните фиорди, където няма активни вулкани, както и висок туристически интерес. Но за тях друг път.
