Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ла Гомера - островът, на който все още си свиркат за "здрасти"

Древният език Силбо Гомеро, на който хората общуват като свирят с уста, все още се ползва на един от Канарските острови Снимка: iStock
Древният език Силбо Гомеро, на който хората общуват като свирят с уста, все още се ползва на един от Канарските острови

На един от седемте Канарски острова, единственият, който не е бил вулкан - Ла Гомера, в момента процъфтява древен "свиркащ" език, който преди време е бил на прага на изчезването.

Ако се пренесете за момент на скалистите зъбери на Баранко де Авало, дълбоко дефиле в сърцевината на острова, може да чуете как две дванайсетгодишни местни момчета практикуват Силбо Гомеро, техния местен "свиркащ" или "птичи" език.

В няколко встъпителни минути енергичните мелодии на Ирун Кастийо Пердомо и Анхел Мануел Гарсия Херера политат из пустия пролом, въртят се между скалите, след което излитат във въздуха като орли в полет.

Децата са придружавани от 70-годишния пенсиониран учител по Силбо Гомеро, Юженио Дариас, чийто дядо е живял и работил на същата тази земя.

Именно той му оставя завета да не позволи езика на Ла Гомера да потъне в небитието и наистина, въпреки нахлуването на технологиите по целия свят, децата на канарския остров учат местния език като задължителен предмет в училище от 1999 г. насам и почти всички 22 000 жители на острова го разбират наравно с майчиния си испански език.

Снимка: iStock

"Важно е да дадем на учениците разбирането, че те наистина могат да използват свиркащия език точно както използват други езици, но и че не е задължително да го ползват всеки ден", казва Дариас, който е първият учител в програмата по Силбо Гомеро. 

"Целта ни е да покажем на децата, че е много ценно да имат език, който се владее само на тяхната земя, език, на който могат да комуникират помежду си без другите да разбират. Нещо като таен език, код, който само те могат да дешифрират", добавя той.

Според местната журналистка Франциска Гонзалес "свиркащите" езици, наречени още "езици на птиците", в момента са запазени на около 70 места по света.

"В Турция, например, комуникацията чрез свиркане с уста се е развила още преди 500 години по времето на Османската империя", разказва тя. "След това този начин на общуване се е разпрострял по редица региони около Черно море, както и в Мексико и в някои местности в Испания", добавя Гонзалес. 

Снимка: iStock

Силбо Гомеро, който е един от най-изучаваните "птичи" езици, е официално включен в списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Той съдържа 6 сбити звука: 2 диференцирани свиркания заместват 5 говорими гласни на испански, докато само 4 подсвирквания заместват 22 съгласни. Хората, които използват този език, удължават или съкращават звуците, за да имитират думите.

На острова съществуват няколко метода на свиркане, но най-традиционният и разпространеният е този, изобразен от местния скулптор Хосе Дариас. Той е изработил скулптура на Свиркащото дърво, която се намира на Мирадор де Игуалеро, красиво място за наблюдение в долината Валехермозо, където местният език се е практикувал най-много.

На статуята се вижда, че показалецът е извит по специфичен начин и е позициониран в устата, като под нея стои отворената длан, която усилва звука. 

Опитните "свирачи" използват различни пръстови комбинации, които могат да се нарекат "акценти". Те дори могат да познаят кой от коя част на острова е според това как свири, точно както вие може да познаете кой е от Перник и кой - от Варна, по начина, по който произнася "пиле със зеле". 

Произходът на този език е сложен. Според историческите книги "птичият" език датира от 1402 г., когато испанските конкистадори нахлуват на Канарските острови, но въпросът за произхода на езика е отворен за дебатиране и някои източници сочат, че той е много по-стар.

Според ДНК проучване, публикувано в изданието на Университета La Laguna в Тенерифе, местните племена гуанчи (аборигени, обитаващи Северна Африка) в някакъв момент са се омешали с берберите, наричани още имазиген.

Берберите също бродели из Северна Африка преди повече от 3 000 години и комуникирали помежду си чрез подсвиркване. Според проучването именно така птичият език е бил "внесен" на Канарските острови.

По време на завоюването на островите от испанците езикът на Ла Гомера намира път към другите острови и стига дори до Латинска Америка чрез масово емигриращите островитяни. Уви, езикът оцелява единствено на още един канарски остров - Ел Хиеро. Там по-възрастните жители все още разменят клюки на него.

Снимка: iStock

Силбо Гомеро позволява на хората, които го ползват, да общуват през разстоянието на дълбоките проломи, които са на доста места на острова, тъй като звукът от свиркането може да пропътува няколко километра: нещо, което произнесената на испански дума не може да направи.

От една канара до друга, местните разменят информация за предстоящи събития, дават си съвети за стадата, предупреждават за наближаващи опасности или дори съобщават за смъртта на член на семейството.

"Това спестява доста катерене", казва Дариас.

През 50-те години, Силбо Гомеро се е използвал толкова активно, че по скалите са се извивали опашки от фермери, чакащи да стигнат до най-подходящото място, от което да изпратят съобщението си. 

"Никой не искаше да се придвижва по този терен. Затова десетки "свиркащи" разговори се водеха едновременно, което беше объркващо и местните въведоха ред, по който да се изчакваме", разказва Дариас.

"Беше като натоварен трафик в града. През 60-те и 70-те обаче повечето земеделски земи бяха изоставени и много от работниците напуснаха острова. Тъй като Силбо Гомеро се ползваше предимно от животновъдите, когато те се изнесоха, звуците на птичия език си тръгна заедно с тях", добавя той.

За първи път Силбо Гомеро започва да залязва през 60-те, когато икономическите условия принуждават много от местните работници да емигрират в по-проспериращи по това време страни като Куба и Венецуела, както и в съседни острови като Тенерифе. Скоро след това телефоните навлизат на острова и заплашват свирещия език с тотална анихилация.

Снимка: iStock

До 1990 г. модерните технологии и новопостроените пътища на острова премахват необходимостта от използването на Силбо Гомеро и го изтикват до ръба на пропастта, в чието дъно дебне забравата. Тук застъпва Дариас, който решава, че би било срамота бъдещите поколения да не знаят за този автентичен местен език, носещ в себе си толкова много история и толкова наситена местна култура.

Днес птичият език Силбо Гомеро рядко може да се чуе извън училищата или други официални образователни програми, но в някои части на острова, където телефоните нямат покритие, неговите трели все още могат да бъдат доловени. 

"Познавам двама козари, които все още общуват на Сибло Гомеро", разказва учителят. "Те са братовчеди, които живеят в южния край на острова. Добитъкът им се разхожда в зона, където мобилните телефони нямат покритие и те си разменят съобщения като си свиркат".

Дали местните островитяни все още щяха да комуникират предимно чрез свирукане, ако технологиите не бяха торпилирали нуждата от техния специален език? Вероятно да.

И е прекрасно, че този език все още съществува, защото когато технологиите отнемат необходимостта нещо да бъде съхранено и използвано, те унищожават и спомена за него, както и културната му стойност. Освен ако хората не се противопоставят на този процес...

Най-четените