Влюбени сме в идеята за любовта, но сякаш изпитваме и ужас от нея. На любовния терен си патим от несигурността и страха, които социалните мрежи в наши дни само подхранват още повече.
И на този фон Свети Валентин отново ни залива с дигитална романтика, на която пак не знаем как да реагираме.
Сърчицата, перфектните снимки и статусите за пореден път ни поставят в позицията да разгадаваме дали обичта, която виждаме през екрана, е истинска, или е просто една щастлива картинка.
Защото днес живеем в ерата на "дигиталната самота", както пише социологът д-р Ния Нейкова в своята книга "Дигитализация на любовта: в търсене на интимния друг".
В нея тя смело изследва социалните мрежи като мястото, където желанието за близост пряко се сблъсква със страха ни от обвързване.
Много пъти съм се замисляла дали проблемът не е само в моя "алгоритъм", но ето, че със специалиста сме на една вълна.
Д-р Нейкова обяснява, че страхът от посвещаването в истинската любов, включително и онлайн, идва от страха тази любов да бъде "отзована" в определен момент. Според нея това е резултат от опасението, че другият ще ни осъди и няма да ни позволи да бъдем истински "себе си".
"Дигиталната среда не създава този страх, но се превръща в ресурс за неговото усилване. Тя ни позволява да тестваме огромен брой партньори и в същото време ни пречи и отдалечава от това да направим реален и категоричен избор", отбелязва тя.
Романтиката онлайн е предпазлива, а комуникацията минава през готови модели и шаблони - процес, който в книгата си Нейкова нарича "дигитална ритуализация".
Влюбените търсят начин да споделят чувствата си без риск да бъдат отхвърлени.
Нейкова подчертава, че романтичното говорене все повече започва да се превръща в "криндж". Автентичната емоция често се възприема като неловка, а искреността се приема за проява на слабост.
"Да се обявиш за влюбен се възприема като вид социална наивност", споделя тя.
Изпращането на Instagram Reels и кратки TikTok видеа вместо лични съобщения вече се използва като по-безопасния начин за флирт. По този начин потребителите се превръщат в куратори на чужди емоции, избягвайки нуждата да създават свои собствени.
Публикуването на любима песен или цитат е перфектната стратегия - ако другият не отвърне на чувствата, винаги можете да се измъкнеш с нещо от рода "Просто песента ми хареса".
Освен това в своето изследване д-р Нейкова интервюира младежи между 18 и 24-годишна възраст и установява, че всяка платформа има различна роля.
Facebook се използва като мрежа за шпионаж в името на любовта, както се загатва в отговорите на младежите.
Там се проверяват общи приятели, стари снимки и постове, за да се разберат интересите и историята на предходните връзки на партньорът. Instagram пък е мястото за визуалната картина, където двойката изгражда своя публичен образ пред "въображаема аудитория".
Харесването на сторита е основен инструмент за привличане на внимание, а публикуването на общи снимки с половинката служи за публична оценка на връзката чрез реакциите на другите.
Когато любовта премине в по-дълбока фаза, комуникацията се мести в Messenger.
Нейкова обръща внимание на феномена "заедно в мълчание", когато двойки провеждат видеочатове с часове, докато се занимават с ежедневни задачи като учене и готвене. Така се създава илюзията за споделено физическо пространство и убежище за съкровени истини и тайни.
Това дигитално посредничество води до размиване на понятието за връзка. Термини като situationship или "приятели с привилегии" се налагат като израз на рационализиране на любовното чувство.
Нейкова посочва, че виртуалната реалност поставя и нови етични въпроси като това можем ли да говорим за изневяра, ако общуваме с аватар или изкуствен интелект.
Макар младежите да изпитват носталгия по времето, когато хората са успявали да бъдат "заедно" без алгоритми, този техен интерес към миналото остава предимно "красив разговор".
"Той рядко води до промяна в поведението", отбелязва Нейкова. Социоложката държи да подчертае нещо изключително важно - не е необходимо да избираме между дигитално и аналогово, защото те са вече неразривно свързани.
Нейният съвет към тези, които искат да излязат от модела на страха, е прост, но както тя сама го определя, труден за изпълнение. "Оценявайте нещата по плодовете им", споделя изследователката.
Тя насърчава романтиците да спрат да се притеснявам от самотата и да извоюват съкровената любов като дългосрочен проект - без страх от влагането на усилия и пренасянето на любовта офлайн.
