Христо Запрянов е главен редактор на българското издание на Esquire и на Playboy. Можете да го видите често по „Шишман" или на Малките пет кьошета да разхожда скъсаните си дънки и кучето си. Завършил е Американския университет в Благоевград. Син е на създателя на списание „Тема" Валери Запрянов - онзи с яките коментари от първа страница. Сестра му също е журналист и писател.
Скоро Христо и съпругата му Биляна Запрянова станаха родители на Валери Запрянов - джуниър.
Виждаме се по обяд, защото Христо е бил „дежурен по бебе". На въпроса кафе или бира, Христо отговаря "Хайде бира, опитах с кафе и не помогна".
Какво е да си главен редактор на списание като Esquire?
Огромна отговорност. Останалите списания, които съм оглавявал, имат малко лековат привкус - вероятно заради голите жени или по-уличния език; Esquire обаче е друга бира. Най-старото мъжко, по-скоро джентълменско издание на света (макар наскоро един всекидневник да го беше определил като „момчешко заглавие, стартирало през 90-те години на миналия век) - със стойностни и трудни (в най-позитивен смисъл) текстове, за четящи хора.
Аз си го разглеждам като предизвикателство - още през 2008-а имаше идея за мое евентуално участие в евентуален български Esquire, но си мисля, че тези 5-6 последвали години на опит и узряване ми бяха адски важни. Ако нещата се бяха случили толкова рано, едва ли щях да се справя - без естествено да намеквам, че и в момента се справям, тъй като всеки брой е жестока борба.
Знам, че си ходил на обучение в Америка - на какво те учиха там?
Не беше дотолкова обучение, колкото възможност да разгледам нещата от тяхната перспектива - общо взето да се уверя, че макар да няма база за сравнение между САЩ и останалите пазари, особено пък България, нещата могат да се случват и в по-малък мащаб, стига да ги приемаш и вършиш достатъчно професионално.
Независимо от опита в последните 17-18 години, бях тотално intimidated (защото точен превод на български няма) от всички фактори в издателството и в самото списание - и общо взето се прибрах леко смачкан, но и пренавит да им докажем, че някои работи също ги можем.
Какво мислиш за "българския мъж"?
Българският мъж е адов хибрид - не мога да се сетя за някакъв конкретен стереотип, който да посоча, за разлика от мъжете от други националности. Ще ми се да вярвам, че българският мъж има и желанията, и възможностите, и амбицията да бъде добър; да бъде по-добър. Просто му трябва някой да го канализира, без да менторства; да помага, без претенциозно да се натрапва. Както стилово, така и интелектуално. Нещо като великия „Егоист" от преди двайсетина години. С тази идея се случи и Esquire.
А за градските момчета?
Одобрявам - отново sans претенцията, която субкултурите в миниатюрно като бройка общество като нашето често имат. В смисъл - тук всички се познаваме; всички сме се забелязвали среднощно на зиг-заг по „Шишман", всички имаме десетки общи познати, и то не само във Фейсбук. Ърбън фетиша приемам като естествен антидот на фолкманекенщината - стига да не е натрапчив, защото в противен случай се превръща в нейно изродено продължение.
На колко години се изнесе от вкъщи?
Крайно и категорично? Когато навърших пълнолетие - отидох да следвам в Благоевград, макар и преди това да пробвах да щъкам насам-натам и да пиля нервите на близките си. По-късно разбрах, че тези анархистични желания за автономност са смешни, ненужни, и често водят до трайни негативни последствия.
В моя случай директно отсвирих образование за сметка на работа - на 16 започнах в един всекидневник, а родителите ми разбраха две години по-късно, когато вече си бях щатен редактор. Разбраха го по кофти начин, защото разчитаха да изклася във високопрофилното школо, в което бях, пък мен то изобщо не ме вълнуваше. В крайна сметка се дипломирах с клизма и оттогава досега се опитвам да компенсирам пред тях.
Какво си научил от баща си?
Всичко. Развитото чувство за справедливост - което на свой ред води до перманентни депресивни състояния и сърдечни бодежчета. Научи ме на отговорност, на професионализъм. За кратко чиракувах при него и тогава научих какво е да имаш истински авторитарен шеф.
Издялках прилагателните украшения, престанах да използвам омразните му чуждици, особено русизми. Разбрах, че функцията на писача не е просто да жонглира с красиви думички, а по някакъв начин да бъде от полза на онези, които го четат. Най-вече ме научи да се старая да бъда добър, колкото и захаросано да звучи.
Как е да си баща? Преди седмица и малко ти се роди син?
Може и да ми е рано за генерални изводи, но родителството го усещам като финална раздяла с егото - дотолкова се посвещаваш на крехкото нещо, на което ти си натрапил живота, че всякакви излишъци като суета и прочие тотално изчезват.
Да си готов да те жигосват и разкъсват, само и само детето ти да не изпитва болка - ей това е разликата с предишния живот и предишните инстинкти. Пък най-парадоксално-перверзното е, че бебето даже не подозира за твоите драматични саможертви - и вероятно затова родителите предимно поучават и завършват с репликата: „Ще разбереш, когато ти станеш родител".
„Едно от най-прелестните удоволствия на човешката любов е да служиш на обичното създание, без то да знае". Казала го е Симон Вей, аз го прочетох в една книга на Турние, запаметих го, вече мога и да го използвам искрено.
Какво разбираш под "мъжки работи"?
Мъжките работи са Led Zeppelin и Beatles и Боуи; препратките към конфетите и Кемпес на финала на световното през 78-а. Мъжките работи включват задължително познание на всички видове уиски и детайлната им употреба (щото има уиски за мъка, уиски за радостен повод, уиски за смелост, при някои - и уиски за закуска).
Мъжките работи не изключват да си плакал на стихче на Валери Петров, но налагат да си чел френските патафизици, да можеш да цепиш дърва и да палиш огън, да си къташ асексуалната любов към Брандо и най-вече - да обичаш жена си, без да я манипулираш. Това е най-мъжката и мъжкарска работа.
Кога мъжете ще си обръснат брадите?
Когато жените престанат да ги провокират да преминават допустимия лимит на суетата. Ако позволиш контравъпрос - кога жените ще спрат да си прикачат чужди лимби, да си помпат най-видимите части и да се обезкосмяват като новородени?
Най-безумната мода, на която сме свидетели?
Всяка мода, която се превръща в прекалено масова, е безумна. Последният пример е от откриването на бутик на известен дизайнер в София, на което всичко живо беше облечено с дрехи на същия този дизайнер. Да не се изложим пред него, да му се харесаме - нищо, че анцугово-отвъдният му стил пасва предимно на футболисти, пък един аксесоар е на стойност една средна пенсия.
Моето мнение е, че сляпото увлечение по лъскавото и крещящото, вече разглеждано като общоприето, е проява на много лош вкус. Винаги съм адмирирал хората с отношение към индивидуалното; онези, които могат да комбинират супер скъпа дреха с нещо от секънд хенд. Това показва старание и усет към детайла. Не помня кой го беше казал, но беше нещо от сорта: „Много е скъпо да изглеждаш евтино."
Кои са твоите "видимо вкусни" неща?
Филмите на Уди Алън. Естествените тухлени стени без замазка. Идеалният джин тоник в огромна чаша и със също толкова големи, продълговати късове лед. Ранната пролет в Лондон. Жена ми.
Какво искаш да работи синът ти?
Нещо по-различно от мен - което да е по-благодарно, по-доходоносно и по-конвенционално. Поне ще си предпази черния дроб и периферната нервна система.
Следващата корица на Esquire?
По-яка от предишните! В първите месеци стилистиката на кориците на Esquire се стараеше да наподобява американските; от известно време насам обаче съм по-повлиян от Англия, Испания, Русия и от традициите на „Егоист", който вече споменах. Тоест - минимализъм with a twist. Ако държиш да издам лицето, с удоволствие - Деян Донков, хамелеон, феномен, най-прелестният актьор, който, за съжаление, се е родил в България.
Христо Запрянов е първият участник в проекта на webcafe.bg и Каменица "Нефилтрирано". В него ще ви срещнем с интересни млади хора, които мислят извън клишето, и с които е приятно да изпиете по бира.
