Ана Динкова е политолог по образование, специалист по дигитален маркетинг, лектор по етикет и моден блогър. Тя е и жената в компанията, която винаги седи с най-изправения гръб.
За разлика от конкуренцията в бизнеса - защото блогърстването в България отдавна вече не е просто хоби, а бизнес - Ана Динкова си позволява свободата да избира с кого да работи и да не е "на всяка цена".
Първият й блог носи закачливото име Ankabanka - прави го малко след като е родила дъщеря си Адриана. Както предполага периодът тогава, той е майчински ориентиран, посветен на темите, които вълнуват жената вкъщи.
Следващият й онлайн проект вече е фешън блог и носи името Ana's Handbag. "Чанта на Ана" е на 7 години - време, за което блогърстването преживя своя апогей и перигей, за да се възвърне на хоризонта в последните една-две години като търсен маркетингов инструмент от страна на много марки.
"Ако човек гради правилно и целенасочено репутацията си и работи коректно, ако текстовете са му занимателни и полезни, ако курира съдържанието и обгрижва аудиторията, блогърстването е не само доходоносно, но и помага да изградиш име.", казва Ана.
Бижута Ани и Ади: Folli Follie
Освен за мода, Ана пише и за онази "черна дупка", наречена етикет. Един от най-четените текстове в Ana's handbag е "Как да подредим масата".
След като завършва политология 2001-ва година, Ана започва работа в Атлантическия клуб. Там, във връзка с чуждестранни визити, й се налага да работи с различни министерства по протокола. Тогава натрупва опит, но и разбира, че протоколът, етикетът и обноските са ниша, която предстои да бъде запълвана. Ана има и личен опит в тези сфери - бащата й е дипломат от кариерата, самата тя е родена в Атина, докато баща й е на мисия, след това живеят и в Рим. Това също й носи познания за някои специфики на официалното общуване и протокола.
Казва, че любовта към модата може и да я носи в гените си, всичките й баби са шивачки, а баба й от Панагюрище е имала и шивашко ателие.
Сега Ана е свободен електрон и работи за себе си. Зад гърба си има опита на корпоративния PR, трупан в две банки - Райфайзен банк, а после и Първа инвестиционна банка - първата банка с корпоративен блог и профили в социалните мрежи.
За отношения към брандовете, които искат продуктово позициониране в блогове и социални мрежи Ана има смесени чувства.
"Проблемът често е в това, че контактът е опосредстван от ПР агенция и това, което се прави с медиите, се прави като някакво жалко подобие и с блогърите, което не се получава хубаво като резултат. Ние губим свободата си на действие, защото те идват с концепция и искат да се случи точно както я виждат - например бонбони на бюро. Другият случай е пълна противоположност - явява се някой без грам идея и казва "измисли какво да направиш".
Аксесоари: Folli Follie
Любимата социална мрежа на Ана е Инстаграм - "защото там лесно се разказват истории".
"Чрез снимки се комуникира много по-лесно, хората дори не четат постовете", казва Ана.
"Ако искаш лайкове, трябва да проверяваш и да следиш тенденциите на момента - харесва се актуалното в момента, или по-откровеното съдържание."
За разлика от майка си, Адриана не харесва социалните мрежи - намира ги за фалшиви. Тя използва app-ове като musically, което си е тотален хит сред връстниците й, и малко snapchat. Хобито на Ади бива дефинирано като "цъкане на електроника". Освен това тя свири и на цигулка. Сега е на 11 години и наесен ще бъде в 6 клас. Също като майка си има блог за филми и пътувания, но я мързи да пише.
Aна Динкова е облечена в Collective. Аксесоари: Folli Follie
В това семейство война за огледалото няма - "много сме бързи и двете", казва Ана.
В каква степен майката влияе на модния вкус на децата си?
Сложен въпрос. Въпрос на лично решение е дали искаш да влияеш или не върху личните избори на детето си. Според мен ролята на майката е да зададе някаква насока, например: комбинирай умерено и не се отрупвай като коледна елха... опитвам се да науча Ади, че е по-важно да има малко, но качествени аксесоари, на които ще може да се радва дълго време, вместо евтини актуални дрънкулки.
Кой елемент от младежката мода би премахнала ако имаше възможност и какво би добавила?
Не бих променила нищо, всяко поколение си има собствените попадения и безумия. Едно време майка ми казваше, че модата е посмешище на бъдещето - добре е хората да умеят да израстват, дори това да означава да изграждат гардероба си и да работят върху усъвършенстването на личния си стил. Ако можех да върна нещо на мода, то това биха били добрите маниери и обноски, уважението, добротата и човешкото отношение, което напоследък ми липсва.
Спорите ли с Ади за мода?
Не особено, спорим за неща от типа дали да си вземе яке, ако е студено, дали е нужно през лятото да се носи задължително шапка.
Когато става дума за бижута често mix and match-ваш различни по стил аксесоари. Спазваш ли конкретни правила, за да изглеждат те хармонично.
До голяма степен е въпрос на вътрешен усет, като разбира се има и някои правила и тенденции, които се менят периодично. Преди години е било немислимо да се комбинират различни по вид метали: сребро и жълто злато, например (или сребристи и златисти метали принципно) - това е било проява на липса на какъвто и да било вкус. А сега това е една от тенденциите: големи гердани съставени от различни метали, перли, камъни...
А има ли елементи от стила на твоята майка, които харесваш и ползваш в момента?
Определено. Моята майка имаше феноменален стил и класа, която много рядко се среща. Вероятно всичко се крепеше от доброто й възпитание, маниери и интелект - в общи линии излъчването на човека го кара да изглежда привлекателен и обаятелен повече от която и да е дреха или аксесоар. От майка ми съм наследила любовта към белите ризи и тъмните поли и панталони, изчистените кожени чанти, елегантните обувки на среден ток, романтичните рокли до коляно с колан в кръста.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Грим: Оксана Николова
Гаредероб: магазин Collective, Парадайз Център
Бижута: Folli Follie
