Да, „Чувство, по-силно от страна" е още по-безкомпромисно, убийствено продължение на „Втори шанс", но дори да сте пропуснали нерадостните „реинкарнации" на Андрю Стилман, репортер и автор на некролози в „Ню Йорк Таймс", не се смущавайте. Авторът ще ви подскаже откъде произтича любовта му към фернет-колата, ще ви стане ясно и защо Валери поругава гроба му без капчица свян в кошмара, който го преследва всяка нощ.
„Чувство, по-силно от страха" е още един реверанс на най-четения френски писател в света към любителите на плътната, психологически правдива трилър литература. Феновете на „литературните пуканки" може и да помръкнат при сблъсъка с един завършен логически пъзел. Тук само изненадите се роят като пуканки, а ефектът на доминото предизвиква световъртеж.
Понякога е достатъчен само един жест, само малко внимание, за да си създадеш убеждението, че си срещнал този друг, който прилича на теб. Навярно така се е почувствал и Шамир, най-добрият учител по алпинизъм в Мериленд, когато среща Сюзи Бейкър. Тя го моли да й стане треньор и водач, защото е очарована от неговата техника. Той приема, макар и неохотно. И когато един ден й казва, че вече е готова да атакува най-високия връх в Колорадо, Сюзи е толкова щастлива, че Шамир я кани на вечеря. А тя се зарича, че след по-малко от година ще покори и Монблан, с или без неговата благословия.
После двамата претърпяват инцидент. Шамир изчезва на дъното на една високопланинска цепнатина, Сюзи остава неподвижна в тъмнината, в очакване мразът да я погуби. После й хрумва, че след като той е дал живота си, за да спаси нейния, би се разсърдил завинаги, ако жертвата му е била напразна...
Малко по-рано, в пилотската кабина на един „Боинг-707", затрупан с железни отломки и вкочанен в ледовете на Монблан, Сюзи Бейкър намира документ, който би могъл да оневини баба й Лилиан, обвинена в шпионаж в полза на КГБ - предателство, което й е коствало живота. Откритието привлича вниманието на американските тайни служби и интереса на Андрю Стилман.
За да докаже невинността на баба си, Сюзи е готова на всичко - да изкачи Монблан, да прежали смъртта на няколко души, да повлече в обсесията си журналист от ранга на Стилман и да пренебрегне увещанията на вездесъщия Арнолд Кнопф, неин покровител „до живот". Изобретателни и непримирими, Сюзи и Андрю успяват за няколко дни да намерят документ, за чието съществуване едни „важни" хора не са подозирали цели 46 години, нищо че са наясно с грандиозната тайна, която стои зад операция „Снегурочка".
„И нито сняг, нито дъжд, нито жега, нито нощ могли да попречат на вестителя да измине определеното му разстояние по най-бързия начин". Какво общо има Лилиан с фразата от фасадата на Централната поща и какво означава този цитат? Възможно ли е несправедливо убитата жена на сенатор да разтревожи мнозина след цели четирийсет години? Дали инатът на внучката й ще успее да я реабилитира?
Освен че изненадва на всяка страница, силата на този роман е в неочаквания хумор и блестящия диалог. Сцената с левитацията над надгробната плоча и бесовете, обладаващи Андрю, ще ви накарат да се превивате от смях. Авторът на „Децата на свободата", един от най-сполучливите романи за френската съпротива, за пореден път доказва, че „го бива" във всичко, с което се захване. След като ви е стоплил с някой любовен романс, Леви може да ви трогне с приказка за изгубената невинност, да ви развесели с някоя фантасмагория и да ви спечели окончателно с отлично оразмерен трилър, напрегнат и проникновен.
В едно свое интервю писателят признава, че черпи вдъхновение от самия живот. Започва да пише на 35 години, а пръв и най-важен адресат на творчеството му е неговият син. „Човек може да се примири дори с мисълта да загуби живота си, но не и с отсъствието на тези, които обича". Сигурно затова любовта пронизва всичките му сюжети, независимо от жанровата кройка.
