Преди години Бил Брайсън написва най-големия от поредицата си бестселъри - "Записки от един малък остров" - книга, посветена на зеления, дружелюбен остров, който го е приел като втора родина.
Според гласуване на Би Би Си това е книгата, която представя най-точно Великобритания.
И нищо чудно, тъй като американецът Брайсън, избирайки да заживее в Англия, прибавя към чувството си за хумор и типичната за британеца способност за самоирония.
Резултатът е един нестандартен пътепис, който според "Таймс" не бива да се чете на публични места, защото рискувате да се смеете на глас.
Сега, двайсет години след появата на тази книга, Брайсън прави нова обиколка на Великобритания, за да разбере какво се е променило.
Това продължение на любовната история на Бил Брайсън с Великобритания се нарича "Пътят към Литъл Дриблинг" ( Нови записки от един малък остров).
Брайсън ненапразно е известен като "най-смешният пътешественик на света", но тази книга далеч не е стандартен пътепис, тъй като авторът ѝ се движи доста встрани от утъпканите пътища и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.
И нестандартността на този пътепис се дължи не само на присъствието на големи дози хумор.
Брайсън не обикаля всеизвестни, до болка познати туристически забележителности, за които всички сме чели до втръсване - не такава е неговата цел.
Той предоставя на читателите си не само възможност да се позабавляват, но предлага и много сериозна информация, която прави "Пътят към Литъл Дриблинг" интересна далеч не само за хората, които се интересуват от Великобритания, от нейната история, култура и природа.
Нерядко могат да се правят интересни паралели от гледна точка на читателите от други страни, например когато става дума за борбата, която се води във Великобритания за всеки квадратен метър зелена земя. Само един подобен случай е отстояването на законно утвърдените зелени пояси, които съществуват около всички големи градове.
Бил Брайсън не се притеснява да бъде много пристрастен и много емоционален на тази тема, като човек, който в продължение на пет години е оглавявал Кампанията в защита на английската провинция.
Той може да бъде и много лиричен, когато описва любимата си английска природа, но и много остър и критичен.
Разбира се, някои от коментарите му са белязани от носталгията, характерна за по-възрастния човек, когато коментира съвременността, но той нито за миг не губи чувството си за хумор.
Или, за да цитираме един критик, "да четеш Бил Брайсън е все едно да тръгнеш на почивка заедно с актьорите от Монти Пайтън".
От южния курорт Богнър Риджис до бруления от ветровете северен край на Острова, Бил Брайсън преоткрива очарователно ексцентричната и озадачаваща страна с прекрасна природа и драматична история, изпъстря разказа си със забавни анекдоти и малко известни факти от миналото, без да пропуска да коментира и битката с яростната урбанизация, не винаги смислена и оправдана, от която страдат и природата, и архитектурата.
Нерядко възторжен и постоянно озадачен, с неповторимия си усет за смешното и интересното, Бил Брайсън открива безпогрешно и очарователното, и идиотското, и комичното, и скандалното, създавайки точна картина на всичко най-добро и най-лошо в съвременна Великобритания.
Забавни ситуации, весело недоумение и бурен смях ви очакват не само на страниците на "Пътят към Литъл Дриблинг", но и в новото издание на "Записки от един малък остров", чието второ издание от каталога на издателство "Еднорог" е вече на пазара.
Откъс:
"Постоянно изпадам в недоумение в този нов свят. Наскоро затворих вратата под носа на един посетител, защото не знаех какво друго да направя. Беше дошъл да разчете показанията на водомера. Първоначално се зарадвах да го видя. Още от времето, когато Едуард Хийт беше премиер-министър, у дома не е стъпвало служебно лице да разчете водомера, затова го посрещнах радостно и дори му донесох стълба, за да се качи и да разчете данните.
Едва след като той си тръгна и се върна минута по-късно, започнах да съжалявам за нашите задълбочили се отношения.
- Съжалявам, но ми трябват данните и от водомера в мъжката тоалетна - заяви той.
- Моля?
- Тук пише, че има втори водомер в мъжката тоалетна.
- Е, при нас няма мъжка тоалетна, защото това е семеен дом, нали виждате.
- Тук пише, че е училище.
- Ами не е, къща е. Току-що бяхте вътре. Да сте видели класни стаи, пълни с ученици?
Той се замисли дълбоко в продължение на минута.
- Имате ли нещо против да поогледам?
- Моля?
- Само да се поозърна, няма да отнеме повече от пет минути.
- Смятате, че ще откриете мъжка тоалетна, която ние по някакъв начин сме пропуснали да забележим?
- Човек никога не знае! - заяви той бодро.
- А сега аз ще затворя вратата, защото не знам какво друго да направя - казах аз и затворих вратата.
Чувах го как продължава да издава кротки, подобни на блеене звуци от другата страна на дървената плоскост.
- Освен това имам важен ангажимент - подвикнах аз през вратата. И така си беше. Имах важен ангажимент - при това такъв, който по едно стечение на обстоятелствата е силно свързан с книгата, която предстои да прочетете.
Трябваше да отида до Истли, за да бъда подложен на тест за британско гражданство.
Не бях пропуснал да отбележа иронията, съдържаща се в това. Тъкмо когато отново започвах да изпадам в пълно недоумение относно живота в съвременна Британия, бях призован да докажа, че разбирам тази страна".
