Във високотехнологичния 21 век вече никой не може да си представи автомобилно състезание, по време на което, ако колата на шофьора забърше случайно някоя сграда, местните ще го поканят да хапне с тях спагети.
Трудно е да си представим и трасе, по което тук-таме блещукат клинци за конски подкови и което се извива по криволичещите улички на сицилианските планински градчета, докато местните запят как най-мощните за времето си Ferrаri-та профучават със зашеметяващата скорост от 160 км/ч пред праговете на къщите.
Това е златната епоха на "Тарго Флорио" - трасето, което привлича международното внимание в продължение на седем десетилетия и което се отличава с уникална, но и смъртоносна красота. Иронично, именно тази своеобразна прелест в крайна сметка ще допринесе и за приключването на това състезание...
За седемдесетте си години съществуване сицилианското рали успява многократно да защити името си на най-странната автомобилна надпревара в света.
До момента, в който полицията не затваря трасето по време на последното състезание завинаги, "Тарга Флорио" е емблема на автомобилния спорт. А най-силните му години са именно, докато няма ясно разделение между пистови и рали коли.
Началото е поставено през 1906-та, по времето, когато състезанията "Гран При", които по-късно ще го засенчат, са все още изолирани събития, а не серийни състезания.
Именно по време на "Тарго Флорио" през 1919-та, 21-годишният Енцо Ферари прави първото си състезание. Отновно тук, през 1924-та "Mercedes" избира един от своите млади инженери, за да се състезава с нов модел автомобил. Пилотът, който печели състезанието се нарича Кристиан Вернер, а двигателят на автомобила е конструиран от самия Фердинанд Порше.
За времето си, а и сега, трасето "Тарга Флорио" е едно от най-трудните в света. "Голямата" обиколка от 148 км съдържа 2000 завоя, повечето от които из древните сицилиански градчета. За победата са били необходими поне 60 обиколки, а дните, през които състезателите са можели да се упражняват, движението не се е спирало.
Така, докато местните са шофирали своите автомобили (но и коне и каруци) по улиците, заети в ежедневието си, а децата са играели на улиците, автомобилните състезатели е трябвало да тренират със спортните си автомобили.
Както можете да се досетите, а и както можете да видите в галерията, и по време на основното събитие сигурността на местните не е била кой знае колко по-голяма: никакви стюарди или поне охранителни ленти не са разделяли зяпачите от състезателите.
Въпреки опасностите, местните жители са обожавали "Тарга Флорио" и с възторг са посрещали състезателите, дошли на острова специално за събититето.
Всяка година ралито се е празнувало като национален празник, а селяните се събирали на улиците, поставяйки столове, дивани и маси около трасето, в очакване да се появят любимите им състезатели. Представете си ги как играят карти и пийват Мартини и с чашки поздравяват автомобилистите...
Най-любимият състезател на местните през 60-те и 70-те години на 20 век е местният състезател Нино Вакарела, родом от Палермо.
Той участва в "Тарга" с най-мощните за времето модели на Ferrari. През 1962-ра година, той е на път да спечели състезанието, но според легендата докато забавя автомобила си, за да помаха на почитателите, той се забива в крайпътна стена. И все пак през 1965-та Вакарела печели "Тарга".
Той повтаря успеха си и през 1971-ва и 1975-та, а следи от любовта на публиката към него може да се видят и днес по стените на сградите в района:
През годините много експерти определят състезанието, приютило не един и два абсолютно безценни днес автомобилни модела, като "абсолютна лудост".
И действително е чудо, че за 71-годишната история на "Тарга Флорио" се случват едва 9 фатални инцидента.
Особено лоша година се оказва 1973-та, когато има два смъртни случая и няколко други инциденти. Това създава лошо име на събитието. Последвалите нови регулации налагат по време на международни състезания да се издигат задължително защитни стени, но тези модерни стандарти се оказват неприложими за "Тарга".
70-километровото стандартно трасе в Сицилия представлява комбинация от централни пътища и тесни улички, които е невъзможно да бъдат преградени.
Когато през 1977-ма шофьор се забива в тъплата с 160 км/час убивайки двама души и сам изпадайки в кома, затварянето на лудото сицилианско трасе се оказва неизбежно.
Полицията стопира състезанието на 4-тата обиколка и нито един спортен автомобил не пресича повече финалната права.
40 години по-късно обаче, в Палермо все още може да се усети атмосферата на уникалното трасе.
Повечето от селата в района разполагат с музеи, посветени на "Тарга Флорио", а някои от тях все още пазят оригиналните гаражи, използвани някога от състезателите.
Стартовата линия за съжаление е изчезнала, а мястото, където някога са се събирали огромни тълпи местни жители, сега тъне в тишина.
*Използвани са материали и фотографии от Messy Nessy Chic, Wikipedia, Targa-Floria.net, Zio Billy, Dave Kutz, Tumblr
