„Една от причините Левски да изглежда по този начин е Дембеле. Той не е същият футболист, не е човекът, който пресира и тича по същия начин. Нищо добро не го очаква, ако продължи да играе по същия начин", заяви снощи видимо ядосан от изявите на звездата спортния директор на Левски Георги Иванов.
Минути след него в хора на недоволните се включи и треньора Ясен Петров. „Вие също си говорите с футболистите. Попитайте го защо не играе по начина, по който го правеше през есента", бе коментарът на наставника.
Всъщност едва ли има нужда да се допитваме до Гара Дембеле. След пропадналите възможности за трансфер през януари и в началото на февруари е нормално френският нападател да не бъде толкова мотивиран.
И е разбираемо - когато си бил на крачка от това да играеш срещу Байерн (Мюнхен), Борусия (Дортмунд) и останалите в Бундеслигата как да намериш интрига в мачове срещу Черноморец, Калиакра и Видима-Раковски...Че дори и ЦСКА трудно може да бъде дразнител за Гара.
Да, шефовете подобриха условията по договора му, но Дембеле е на 25 години и парите не са първото, което го вълнува. След 5-6 години може би да, но сега французинът вероятно иска преди всичко да опита силите си в големия футбол. Който очевидно не е в България...
Вместо да недоволства от голмайстора си от есента обаче ръководството на Левски трябва да се сърди на себе си. През януари „сините" отказаха близо 2 милиона от Вердер за Гара Дембеле с надеждата да вземат повече през лятото.
Дори офертата да е била единствена, а останалите, за които се говореше само спекулации, тя трябваше да бъде приета. Защото българското първенство не е привлекателна дестинация за скаутите на добрите отбори от качествените първенства и без участие в Европа трудно някой отбор може да продаде играч на добра цена. А ако и този играч не е достатъчно мотивиран ситуацията става още по-тежка. ЦСКА и Литекс показаха на „сините" как се прави в случаите с Елиот Гранден и Станислав Манолев.
Очевидно притиснат от нуждата за свежи средства обаче Левски все пак се раздели с един от конвертируемите си играчи. Но грешния...Защото Жоазиньо, за разлика от Дембеле, нямаше никакво желание да напуска. А и заместникът му в никакъв случай не е на неговото ниво.
Шефовете на Левски обаче продължават да повтарят едни и същи стари грешки. В края на 90-те по този път мина Сашо Александров, после и Георги Иванов. И двамата така и не получиха от „сините" истински шанс да развият качествата си в големи първенства и големи отбори, макар да имаха подобни възможности. Гонзо обаче сякаш е забравил за това...