В събота вечер националният отбор удари ново дъно след първата си загуба в историята срещу Литва. И това не беше просто поражение, а то дойде след тотално надиграване от страна на противника.
Приземяването след измамното оттласкване преди месец бе болезнено, но напълно отразява реалността. Реалност, която напомня едно - България официално е футболно джудже. Като резултати, поведение и самочувствие на терена.
12 октомври може да се превърне в решаваща дата за най-обичания спорт у нас. Конгресът ясно ще покаже каква ще бъде посоката на развитие. Битката е ясна - статуквото на Борислав Михайлов срещу новото в лицето на Димитър Бербатов. Над 500 клуба ще имат право на вот. И следващите редове са предназначени точно за тях.
Не ви ли писна:
- За българския футбол да се говори само с насмешка?
- Да не помните кога националният отбор е бил реално в битката за класиране на голямо първенство?
- Да гледате загуби срещу Косово и Литва, а младежите да не могат да хванат ръка срещу Люксембург?
- Да нямаме изявен футболист в едно от петте топ-първенства на Европа?
- Президентът на футболния съюз да е по-известен с кючека си на Преслава и с олюляването си на интервюта, отколкото като авторитетен човек?
- Да ви обясняват, че за националния отбор са осигурени перфектна екипировка, настаняване в петзвездни хотели и луксозни полети, а футболистите просто не играят?
- Първата асоциация с футболния съюз да е свързана с корупционни практики?
- Съдиите да се подиграват с отбора ви, независимо дали има VAR или не?
- Конкуренцията в първенството да бъде убивана с различни и не винаги футболни методики?
- Да ви купуват със софри, торба топки и 20 фланелки?
Ако не ви е омръзнало, то тогава вотът, управлението и посоката на движение на българския футбол са ясни в следващите 4 години. Защото 16 години са много време. Време, което ясно показва дали един мениджър се е справил със задачите си или се е провалил.
А да смяташ, че същият ще направи нещо различно след тези 16 години, трябва да си безнадежден романтик.
Казано най-евфемистично. Димитър Бербатов едва ли ще сложи ред за 800 дни. Такива чудеса стават само в главите на отчаяните гласоподаватели. Но поне ще опита да смени една явно неработеща система. Него едва ли ще го видим да го извеждат на срещата на министрите в Белград. Габриел Лауб казва, че "най-отявлените поддръжници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби".
Тези, които считат, че са повече от околните, но веригата е една и съща. Остава да видим към кои иска да причисли масата от футболните клубове. Софрата с кебапчетата никога не е безплатна, обикновено я плащат тези, за които е предназначена. Казал го е един от най-великите икономисти в историята - Милтън Фридмън, макар и с други думи.
P.S. Точно преди 19 години, на 12 октомври 2002 година националният отбор по футбол изигра един от паметните си мачове, надигравайки Хърватия с 2:0. Победата отвори широко вратите към последното ни участие на голям футболен форум - Евро 2004. А головете бяха на Стилиян Петров и Бербатов...
