Със смъртта на Борислав Михайлов, футболът ни загуби една от своите най-големи фигури.
Отиде си най-успешният български вратар и капитан на златното поколение, което влезе завинаги в сърцата на феновете през онова вълшебно лято на 1994 г.
"Тежко е да приема, че вече го няма. Днес загубихме човек, който остави следа. Боби не беше просто име. Беше присъствие. Сила. Пример. Учител. За мен той беше повече от колега - беше приятел. От онези, които не се срещат често. С когото сме споделяли успехи, идеи, трудности" написа неговият бивш съотборник Красимир Балъков след като стана ясна тъжната вест.
"Къде се забърза, Боби? Защо толкова рано? Нашият капитан, нашият лидер, нашият приятел ни напусна! Сълзите не могат да спрат! Ти беше велик човек и вратар! Толкова е тъжно! Събрахте се с Туньо в един по-хубав свят! Гледайте ни, напътствайте ни! Прегръщам те, приятелю! Поклон пред паметта ти!", допълни Христо Стоичков.
Техните реакции са показателни за статута на Михайлов в най-силния национален отбор, който някога сме имали. Легендарният Боби беше лидер, не се притесняваше да поема отговорността и обединяваше хората около себе си.
Сякаш е предначертана съдбата му да застане под рамката на вратата и да се отдаде на спорта.
Син на една от емблемите на Левски Бисер Михайлов, той израства с любов към играта и към най-рисковия футболен пост, този на вратаря. Отрано Борислав показва, че притежава не само таланта, но и нужния характер за позицията и демонстрира хладнокръвие, което се превръща в негова запазена марка.
Изгражда се и се развива в школата на Левски, а когато пробива в първия отбор още в тийнейджърска възраст, големите успехи не закъсняват.
Михайлов изиграва 243 мача за "сините" между 1981 и 1989 г. и печели три шампионски титли, както и три Купи на България.
Възползва се и от шанса да натрупа значителен международен опит с мачовете си в евротурнирите, а от 1983 г. е част и от националния отбор.
Със своята зрялост и лидерски качества, Борислав Михайлов се превръща във фундаментална фигура за Левски и България - той е човекът, на когото винаги може да се разчита и чието присъствие прави съотборниците му по-добри.
През 1986-а за него идва голямо признание, тъй като е избран за футболист №1 на България.
И докато продължава да трупа мачове за националите, стига и до трансфер в чужбина, а през следващите години се подвизава в няколко силни европейски първенства.
Изкарва периоди в португалския Беленензеш, френския Мюлуз и швейцарския Цюрих, а английският Рединг плаща 800 хил. паунда за него. В България играе още за Ботев Пловдив и Славия.
Но там, където най-силно блести, си остава българският национален отбор.
В продължение на 15 години Борислав Михайлов носи фланелката на България и от общо 102-та му мача, 60 са като капитан, което си остава рекорд във футболната ни история.
Повечето българи няма как да не помнят неговата футболна кариера преди всичко с големия му връх - Световното първенство в САЩ '94.
Сензационното и приказно четвърто място на България нямаше да е възможно без геройствата на Михайлов при изпълнението на дузпи в осминафинала срещу Мексико.
Тогава двете спасявания на стража при изпълнения на мексиканците класират България напред, а коментаторът Борис Касабов ражда незабравимата фраза: "Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов".
Капитан и истински стълб в тима ни, стражът взима участие във всичките 7 мача на България в шампионата.
В кариерата си играе на още две големи първенства - Световното в Мексико през 1986-а и Евро '96 в Англия.
Годините му на терена приключват през 1998-а и Михайлов се насочва към ръководни роли, за да стигне до поста президент на БФС през 2005-а.
В продължение на 18 години (с едно временно прекъсване) бившият вратар е начело на централата и ръководи в изключително тежък период за българския футбол.
Отнася множество критики и напуска окончателно поста си след кървавия протест срещу управлението на БФС през есента на 2023-та.
Но дори докато е критикуван у нас за ролята си начело на футбола, Михайлов прави забележителна кариера на ниво УЕФА и през 2011 г. става член на Изпълкома на европейската централа.
Той е първият българин на такъв пост и това е още едно признание в неговия живот, посветен на футбола.
До последно Борислав Михайлов остава лидер, какъвто винаги е бил и като спортист.
А феновете винаги ще свързват името му с незаменимите емоции от годините, когато за българския национален тим сякаш нямаше невъзможни неща.
За съжаление, легендарният вратар ни напусна твърде рано, и то малко след като си отиде архитектът на онзи отбор Димитър Пенев.
Раздялата с велики фигури като тях винаги е особено тъжна - но начинът, по който са ни накарали да мечтаем, няма как да бъде забравен.
