Изгнило, вонящо, долнопробно, грозно и отвращаващо. Това е положението на българската журналистика, на българския народ и на цялата българска система.
Мразя да пиша за подобни неща, мразя да говоря за тях, но още повече мразя мълчанието на много мои колеги, както и на по-голямата част от заспалия ни народ.
Поводът е, меко казано, ужасен. В нощта на петък срещу събота загубихме Яна Кръстева по един особено жесток начин.
Редица долнопробни и пошли информационни сайтове разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка.
Въпреки че съм я виждал няколко пъти, знам, че Яна беше най-нормално, интелигентно и весело същество.
Вероятно в петък наистина се е напила, но в петък и аз се напих. В същия този парк, на 500 м от стадиона.
Знам, че няма да си върнем Яна, но аз искам възмездие. Искам убийците да бъдат намерени и наказани с цялата писмена строгост на закона.
Искам всички лайняни журналисти, които сякаш заплюха паметта на Яна, да бъдат санкционирани и да получат наказание.
Искам и да се извинят, но не така както след злословията, които писаха по адрес на Борислав Борисов по-рано тази година. Този път искам да има истински резултати.
А към всички колеги журналисти и репортери имам само една молба - не човъркайте в раните на хората.
Помнете, че отбелязвате новините, които се случват с тези хора и не бъдете жестоки.
Не бъдете като нещастниците от БЛИЦ, още по-малко като нещастниците от в. "Монитор".
Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци.
Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред.
Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине.
