Даниела от "Ергенът" е жена, която не оставя никого безразличен. Докато на малкия екран изглежда, че Мартин е намерил дамата-мечта, из Facebook страниците, посветени на риалитито, коментарите се леят като изненадващ дъжд над Шри Ланка.
Съвсем разбираемо по-активна е женската част, която бълва виртуален огън, жупел и жлъч по родената в Чепеларе брюнетка.
Факт е, че мечтите ѝ да се излежава кротко с коктейл в ръка, докато около нея пърхат богат мъж и орда от прислужници, са меко казано спорни.
Защото срещу неспирното обожание и още по-неспирен поток от пари и подаръци писателката не обещава кой знае какво, но под крехка подмишница вече носи цял списък с изисквания, начело на които е както материално осигурен господин, така и прислуга.
В последният епизод само пропусна да уточни дали иска мускулест мачо, който да ѝ вее с палмово листо...
Да, Даниела се държи и изказва като парвеню, а аурата ѝ на самозабравила се новобогаташка дразни като песъчинка в презерватив.
Ако трябва да надскочим рамките на "Ергенът", а ние трябва, за да не изпадаме в излишна дребнавост, ще видим, че Даниелите са навсякъде около нас. Няма нужда от много оглеждане и търсене, понеже те всячески търсят внимание, шумни са не само с глас, а и с вид, и неутолимият им глад за пари и лъскави нещица се надушва отдалеч.
Ето затова е кофти да си парвеню - от километри си личи, че то, парвенюто, не познава истинската стойност на парите, не знае как точно да ги оползотвори и вместо това налита на блещукащи неща като сврака.
По тази причина е съвсем разбираемо тези особи да не се радват на всеобщо обожание, а напротив, да търпят унищожителни критики.
Фактът, че Даниелите като събирателен образ, не като една-единствена участничка в едно-единствено риалити, все още срещат предимно хейт, може да ни зарадва - обществената ни реакция е на ниво. Или почти на ниво всъщност.
••• Добри новини за българските сериали, които бягат все по-далеч от турските си конкуренти:
Ако трябва да съм максимално честна обаче, от някои коментари лъха напълно излишно сиромахомилство.
Луксът прилича на скъпа златна монета с две страни - едната грозна и отблъскваща, другата красива и изискана. Разумно е да правим разлика между двете, а не да подложим всичко скъпо под общ знаменател.
Парвенюшко е да разправяш наляво и надясно как имаш нужда от прислуга, за която ще заплати мъжът ти. Сиромахомилско е да чуеш, че някой има домашна помощница или иска такава, и автоматично да го приемеш за мързеливец.
В крайна сметка няма лошо, че някой мечтае за чистачка и готвачка, за скъпи дрехи или за екзотични почивки. Не живеем във времена, в които сме длъжни да слугинстваме вкъщи без грам чужда помощ, независимо колко сме изморени и изтормозени. На главата ни има и работа, и деца, и стрес, и букет от задачи, които само нас чакат.
Нормално е да се размечтаем поне в домакинството някой да ни отмени.
Нормално е и да го кажем на глас, без някой да ни приеме като разглезени примадони, втренчени в чужд портфейл.
Проблемът, както виждаме на и извън телевизора, е, когато мечтите са толкова дребнави и взорът не е отправен нито грам по-напред, а насреща се предлага въздух под налягане със скъп етикет.
