Коледната украса в София е сираче. Няма си родители, никой не я обича. Централните софийски булеварди и улици са постоянният дом за изоставени деца на това сираче.
Тя е и нещо грозно, мърляво, неугледно, сковано с вехти подръчни материали. При тържествени случаи - по гирляндите с вид на бодлива тел бие ток.
Личи си, че и управниците на града ги е срам от него. Вероятно затова го увесват нависоко, най-често по протежението на трамвайни и тролейбусни жици. Коледната украса в София е на светлинни години и на милиарди километри от най-малкото подобие на празничност.
И за да е съвсем точна и ясна картинката - в нашият мъдър град по същество няма коледна украса. Има рекламни светещи пана.
Най-често и почти единствено: на банки и фармацевтични компании. Не може да се отрече черният хумор на общинарите.
Върви си данъкоплатецът, все едно дали е софиянец или гостенин, по бул. „Витоша" или по „Патриарха" и чете от увисналите, мръсни, най-често миналогодишни светещи гирлянди как еди си коя банка му пожелава весели празнични дни.
На вървящия му става мило на сърцето, топло на душата, и даже се размечтава да има милиони левове на сметка в някоя от банките, и да си прави с тях каквото си поиска, и да му тече лихвата, и тези милиони да се множат, и усмихната банкерка с няколко ловки движения на компютърната мишка да направи така, че те да изчезнат, и банката, разбира се, да не е виновна. Важното е празници да има, да сме живи, да сме здрави, да живеем сто години.
Или друг данъкоплатец, баща или дядо на преди малко вървящия, крачи из София с малкото останало му пенсионерско достойнство, и ако не си е забравил очилата у дома, може да вдигне глава и да прочете от подобен на първия гирлянд как еди си коя фармацевтична компания му пожелава светла Коледа.
И на пенсионерската душа й олeква, и старецът поема дъх на пресекулки и запява празнична песен, в която благодари на фармацевтичната компания, която подигравателно му пожелава да е здрав, докато се моли да е болен. Да е болен и да купува лекарствата й.
Не дай си Боже да е тежко болен, и да няма пари за лекарствата, и държавата или да откаже да му помогне в купуването, или направо да попълни фалшив документ, че му ги е дала безплатно, докато в съучастие с лекари и чуждестранни граждани изнася животоспасяващите лекарства за черния пазар в Европа.
Банките и фармацевтичните компании, също и големите компании за газирани напитки или за бърза храна всъщност плащат от джоба си за привлилегията да увесват това подобие на украса по централни софийски локации. Вероятно плащат големи суми пари, които би трябвало да допълват бюджета от над 1 млрд. лв. на София.
Иска ми се данъкоплатецът софийски да поиска да узнае колко са тези пари, и къде отиват. Покриват ли общински нужди, и в кои сектори? Отиват ли в нечий джоб, и в чий? Накратко - да започне да задава въпроси и да изисква отговори.
Докато не го направи украсената през декември, София ще прилича на декор от филм по роман на Стивън Кинг - призрачно, изоставено градче, в което вечер зомбита бордят на фона на мъртвешки светлини, национални телевизии през година ще правят банални репортажи на тема „защо в столицата няма коледна украса", а кметството на Виена по искане на един софийски бивш кмет, ще подарява на София старите си коледни гирлянди. Весели празници! Амин!
