Когато самолетът бъде ударен от наистина силна турбуленция, всичко се тресе и навсякъде хвърчат предмети, е трудно да се самоуспокоиш, че вероятността това да доведе до катастрофа е колкото да те удари метеорит.
Или че огромната част от случаите на турбуленция не водят до сериозни инциденти, защото и самолетостроенето, и технологиите за прогнозиране на времето са пригодени към това явление.
Още повече, че за един вид турбуленция - тази от ясно небе, още не е измислено ефективно противодействие.
Това са случаите, когато явлението не е предизвикано от бури, облаци или преминаване над планински вериги. Тя е невидима и за очите, и за сателитите и радарите, и често е резултат от промени в теченията високо в атмосферата.
••• Това беше причината и за най-сериозния инцидент от години:
Проучване на Университета в Рединг, Великобритания, сочи, че този вид турбуленция е нараснала с 55% от края на 70-те години на миналия век до 2020 г.
Анализите на учените показват също, че точно този вид турбуленция тепърва ще се увеличава заради климатичните промени, които пък променят скоростта на струйните течения. Според изследването на специалистите от Рединг, до 2050-2080 г. на някои места турбуленцията от ясно небе може да скочи над двойно - според височината, на която са полетите.
Това касае най-вече презокеанските маршрути, които се движат по-високо и ползват именно струйните течения - особено тези към най-източната част на Азия и тези над северната част на Атлантическия океан.
Случаи на особено силна турбуленция могат дори да откажат някои хора от пътуване със самолет. Явлението е проблем за авиокомпаниите и по други причини. Турбуленцията не разрушава самолетите, но нанася достатъчно щети, които трябва да се поправят. Затова - а и заради опасността от травми при клатенето - пилотите се опитват да я избягват, което удължава маршрути и съответно - изисква повече гориво.
И въпреки че днес около 75% от случаите на турбуленция могат да бъдат предвидени с помощта на прогнозите за времето и за движението на струйните течения, индустрията търси още решения, най-вече по отношение на тази от ясно небе.
Тези решения са както в посока предвиждане и съответно избягване на турбуленция, така и в нагаждане на машините към това явление.
Екип от калифорнийския технологичен институт Caltech и компанията Nvidia разработва система с изкуствен интелект за установяване и предсказване на турбуленция за безпилотни летателни апарати.
Технологията използва форма на ИИ - т.нар. подсилено обучение, с което се изучава как турбулентният вятър може да се променя с времето. Познанието се използва за автоконтрол на дронове - те да се учат да "усещат" предварително въздушните смущения и да реагират превантивно.
Технологията е тествана във вятърен тунел през 2024 г. и дава обещаващи резултати.
НАСА пък работи в друга посока - звук, чрез който да се откриват рано зоните на "хоризонталните торнада". Технологията е насочена към инфразвуците - най-ниските честоти, които са извън обсега на човешкия слух, като идеята е, че щом внезапната турбуленция от ясно небе не може да се види, то може да се чуе със съответните микрофони.
Разработеният инфразвуков микрофон е тестван на земята, а резултатът е, че долавя звуци от атмосферна турбуленция на близо 500 км разстояние.
Технологията е лицензирана от частна компания, която я тества с безмоторни самолети с цел засичане на задаваща се турбуленция по време на полет.
От години се разработва и подход с използване на Лидар - технология за сканиране, която създава триизмерни карти с помощта на лазерни импулси. Целта е да се картографира въздухът около самолета и така да се засичат промените в потоците му. Засега обаче проблем представлява ниската плътност на въздуха нa голяма височина, което изисква прекалено големи и енергоемки за пътнически самолет инструменти за сканиране.
••• Има и класации за маршрутите, където е най-вероятно да има турбуленция:
В друга посока е технология на базирана в Австрия компания - вместо да заобикалят и избягват турбуленцията, самолетите да преминават по-леко през нея. Turbulence Solution разработва "приставки" за елероните, т.е. подвижните части на крилата на самолети. Целта е те допълнително да нагласят ъгъла на самолета във въздуха при накланянето наляво или надясно.
Приставките реагират на въздушния поток и променят ъгъла си, така че самолетът да бъде стабилизиран допълнително, т.е. пътниците вътре да усещат друсане и клатене по-малко. Според тестовете на компанията усещането намалява с до 80 на сто, макар и при малък самолет.
За пътниците остава да се надяват, че поне някой от тестваните методи ще се окаже достатъчно ефективен.
На фона на цените на самолетните билети и неспиращия хаос по летищата, особено в Европа, никой не иска и да се притеснява и от самото летене. Или от страха от него.
