Както броих дните до заминаването ми за Стара Загора, така съм броила дните само до отпътуването ми някъде из Европа или на море. В главата ми битуваше идилична гледка, при която ще работя от разстояние, ще галя мъркащата в скута ми котка, а вечерите ще прекарвам на верандата с чаша ледено шардоне.
Седем дена след пристигането ми в Града на липите, поетите и правите улици, вече осъзнавам, че очакванията са се сблъскали с реалността като товарен влак - в стена от гипсокартон.
Като например:
Очаквания - ще работя от разстояние спокойно и продуктивно
Реалност - като че ли никога не съм се чувствала по-преуморена и изнервена.
Откакто сме в Стара Загора, приятелят ми отнякъде мистериозно придоби чувство за хумор на 13-годишен и непрекъснато иска да ми показва клипчета с изпускащи газове хора.
В останалото време той е в Zoom и заради него трябва да слушам английски в поне 10 различни акцента.
Не мога да се преместя в друга стая, защото рутерът е съвременник на телефоните с фенерче и интернетът изчезва. Така дните ми минават между видеа с пръдни в TikTok, попръжни по рутера и чудене тия индийци в Zoom английски ли говорят, или все пак е хинди.
Очаквания - котката ще мърка и ще ни радва
Реалност - докато се опитвах да внеса куфара си в къщата, котката избяга.
Животното започна да обикаля двора, все едно притежава нотариалния акт за него, и да ни гледа нагло. Всякакви мили позиви от рода на "Мац-пис-пис" и размахвания във въздуха на пакети с храна и гранули не убедиха черно-белия звяр да се прибере.
Към 2 през нощта се предадох и си легнах, по-добрата половина последва примера ми час по-късно.
Радостта, че на другия ден прибрахме котката, трая кратко, защото проклетото четириного реши, че сме заплаха и започна да препикава вещите ни. Накратко - препарати за почистване и ароматизиране на мека мебел и дрехи струват около 100 лева, ако не искате да замиришете на пор-вдовец.
Очаквания - ще вечеряме сред зеленината на верандата
Реалност - в Стара Загора термометрите достигат 42 градуса и микробите плачат за помощ.
Нацелихме единствената рекордно гореща седмица през юли месец, в която Тракийската низина се напече до краен предел. Стара Загора, традиционно гореща през лятото, се превърна в нетърпима пещ, в която дори и залезът не носи така жадуваното захлаждане.
На верандата засега е поносимо за стоене за около 4 минути в 4 часа сутринта, след това отново започва да се нажежава. Всякаква напитка, изнесена навън пък, за секунди придобива температурата на супа от котлона.
Затова се налага да водим живот, сходен с този на къртиците, и да битуваме на климатик 24/7. Живот и здраве, задава се захлаждане, а котката май най-накрая посвикна с нас и спря да ни гледа изцъклено, сякаш сме ѝ довели шуменската пантера.
С това се завърнаха и мечтите за ледено шардоне навън във вечерните часове на Града на липите...
