Това, което няма да има значение след 5 години, най-вероятно няма значение и днес.
Тази стара реплика на Симеон Сакскобургготски принадлежи към арсенала с мъдрости, с които бившият премиер се опитваше да омаловажи "скандалите на деня" по време на мандата си.
Признаваме, че има нещо изключително полезно в умението да проявяваш аристократично пренебрежение към потопа от тридневни чудеса, евтини сензации, партенки и битовизми, в които всеки потребител на новини се дави без вина и без спасение.
И спокойно може да се отнесе към траекторията на скандала около шведския гражданин, унизил 65-годишна камериерка в "Слънчев бряг" с пиянски шут в лицето.
Един брутален криминален инцидент обсеби публичния дебат в продължение на няколко денонощия (обяснимо - кадрите не могат да се преглътнат без емоция). Шведският шут се оказа повод, достоен за свикването на извънредна пресконференция на главния прокурор Сотир Цацаров - човек, чиито публични прояви в рамките на календарната година са сведени до едноцифрен брой. "Приносът" му към хода на разследването, естествено, беше повече символичен, отколкото практически.
В крайна сметка, не друг, а несменяемият говорител на школата "Балкантурист" Благой Рагин се пенсионира безславно, Николина Ангелкова набързо си писа червена точка, а "ол-инклузива" на шведа-хулиган беше удължен с безсрочен bed and breakfast в несебърския следствен арест.
Кое от всичко изброено ще има значение след 5 години?
Това, че чужденец упражнява насилие над българка? Това, че Рагин вече няма да разпространява простофилия по телевизията от името на целия бранш? Или това, че след стрелбата за "паркомясто" по Митьо Очите през 2016 г., летният сезон на Слънчев бряг пак започва с груба криминална проява?
Толкова енергия бе вложена в клетви и прокоби по адрес на световно неизвестния чужденец-къркач, колкото никога няма да бъде отделена на няколко прости въпроса, засягащи всеки от вас.
Например: що за полицейски служители от РПУ Несебър са позволили на побойника да остане на свобода? На тях ще им бъде ли потърсена отговорност, така както беше потърсена на него?
А що за уважаващ себе си четиризвезден хотел с 300+ стаи може да си позволи да остави тотално невменяем клиент да се саморазправя със служителка късно вечерта, без да се намеси охранител?
Не е ли странно, че работодателите на пострадалата камериерка така и не намериха за нужно да излязат с публична позиция по скандала? Мълчанието им не съвпада ли напълно с абсурдизма "дайте да не шумим, да не обидим скандинавците"?
Наистина ли Николина Ангелкова очаква талази от шведски и съветски интелектуалци, когато бетоновата джунгла на Слънчака продължава да се рекламира като център на пияндурския туризъм, "балконинга" и други подобни евтини и безпаметни удоволствия?
Впрочем, замислихте ли се защо една 65-годишна пенсионерка с висше икономическо образование в България намира за по-изгодно да прекара лятната си почивка, сгъната на четири, докато чисти остатъците от нечий махмурлук?
Това не е ли още по-мизерно унижение за нея и за цялото й поколение от физическия акт на агресия в пристъп на алкохолен делириум?
Май беше по-смислено да чуем отговорите на тези въпроси. Иначе нищо чудно да си ги задаваме и през следващата петилетка.
