В първия ден от първата седмица на предизборната кампания Нова ТВ направи един доста хитър, но и спорен ход: предизвика на дебат двамата (предполагаеми) фаворити на президентските избори - Цецка Цачева и Румен Радев.
За разлика от всички останали случаи, сега предизвикателството беше публично, без тягостни и мъчни преговори с незнайните "фактори" от предизборните щабове. С ултиматума на националния ефир.
И този ход си има логика: Когато поканата за дебат е отправена открито и с предизвестие, няма начин кандидатът да се престори на недоразбрал. "Часът и мястото на срещата са известни".
Няма начин и да се оправдава, че "не е длъжен" да се яви, защото има неотложни ангажименти с предизборното си турне в Полски Тръмбеш, например. Точно сега всяка скатавка и всеки гаф се наказват. На война като на война.
Нататък историята е известна: Румен Радев стъпи с двата крака върху медийната мина, а Цецка Цачева се обзаведе с безплатни и комфортни 30 минути в сутрешния праймтайм при двоен зрителски интерес заради предварителното обещание за "първи президентски дебат".
В централата на ГЕРБ сигурно са отворили шампанското още в 8 ч. сутринта. Доколко в Нова ТВ могат да се гордеят с резултата - това е съвсем отделен въпрос.
Няма друг бизнес като шоуто по време на избори. Да водиш политически спор на живо, не е като да репетираш пред огледалото. Една неуместна реплика може да извади от играта дори най-сигурния победител (справка: ходът с компроматната папка на Петър Стоянов по време на единственото му участие в ТВ дебат през 2001 г.).
Неслучайно 100 милиона души в САЩ гледаха първия челен сблъсък между Клинтън и Тръмп - 90 минути пряк контакт са достатъчни, за да компенсират 365 дни отегчителни повторения на заучени речи, написани от някой друг.
Само че дори тази игра си има правила. Датите, локациите, форматите и водещите на президентските диспути в САЩ се определят една година преди изборите, а не в последния момент.
Теренът не е студиото на нечий сутрешен блок, а са университетски аудитории.
Ефирът е споделен от всички уважаващи себе си медии, а не е борба за "ексклузивитет".
Модераторите на дискусията не са местният Антон Хекимян, а са журналисти с десетилетен опит, рефлекси на хищник и няколко вагона книги разлика с българските си колеги. Само за сравнение: най-младият от четиримата водещи - Андерсън Купър от CNN - е на 49 години.
Нито Клинтън, нито Тръмп си позволяват лукса да бягат от дебати - дори в най-критичния за кампанията си момент. Нито нейната пневмония, нито неговият компроматен срив бяха извинение за отбой от поетия ангажимент.
На този фон - позакъснелите оферти за среща на "неутрален терен" от страна на Румен Радев изглеждат напълно смехотворно. Същото се отнася и за злорадството от страна на ГЕРБ, които не са се явявали на лидерски дебат от... 2009 г.
Кой се смята за недостижим и кой просто го е страх от мечки - няма как да гадаем. А междувременно луфтът се пълни с кебапчетата на Митьо Пищова, мустаците на Жорж Ганчев и висящите дела на Бисер Петното.
