Когато стана ясно, че отборът на Черноморец вече няма да е това, което беше, две групи хора започнаха да потриват ръце. Едните, разбира се, бяха традиционните негативисти, които само чакаха да се стигне до любимото им "Нали ви казвахме". Другите бяха мениджърите на купища клубове, които ще се радват на коледното намаление на качествени играчи.
Един от тях безспорно е тунезиецът с германски паспорт Енис Хаири, който напълно заслужено бе избран от читателите на Sportcafe за един от двамата централни защитници в анкетата за идеалния отбор на есенния полусезон на първенството.
Почти сигурно е, че Хаири няма да играе повече в Бургас, въпросът е само дали ще премине в някой от грандовете у нас или Фреди Бобич ще си го прибере в Щутгарт. Развитието на арабина е впечатляващо. Фактът, че Черноморец допусна само седем гола през полусезона е показателен за това. А освен това бранителят реално е голмайсторът на отбора с 3 попадения - от общо дванайсет за бургазлии (апропо, каква, по дяволите, е тази голова разлика?!).
Енис е роден на 6 март 1983 г. в Мсакен, Тунис. Той обаче рано емигрира в Германия с родата си и цялото му футболно образоване преминава. Като дете той играе за Щутгарт и по-малкия местен клуб Щутгартер Кикерс, а кариерата му при мъжете започва в долнодивизионния Лудвигсбург. Всъщност кариера е малко силно казано - след това Хаири рита за различни отбори от четвърта и пета дивизия на Германия, като най-много достига до Втора Бундеслига с екипите на Валдхоф и Алемания. И така до лятото на 2009 г.
Тогава погребаният наскоро проект на Балъков и Бобич е в най-силните си времена. Но бургазлии имат нужда от централен защитник. Как точно намират Хаири в петодивизионния Огерсхайм само двамата си знаят. Но е ясно, че не бъркат в избора си.
Тунезиецът първоначално имаше проблеми с адаптацията, бореше се с контузии, а и упорито беше пускан от Балъков като опорен халф. Затова в предишния сезон той изигра само 15 мача. За сметка на това през есен 2010 бе титуляр във всички срещи, почти без смяна.
Самият той е изключително тихо момче, няма да намерите почти никакви негови изказвания пред медиите, а дори и в Бургас излиза предимно с германеца Мариас Мориц. Двамата са почти неразделни, а в гръб дори приличат на близнаци с леко смъкнатите си дрехи.
Мориц обаче не успя да се наложи, докато Хаири излетя като ракета в българския футбол. В мача на бургазлии със Славия например именно той отбеляза победното попадение. Вкара и на ЦСКА и Локомотив (София) и му липсва само гол срещу Левски, за да заформи "голям шлем" срещу софийските отбори.
По-важното обаче - Хаири беше емблематичен за политиката на Балъков. Тунезиецът бе взет без трансферна сума от малък отбор и реално ошлайфван по калъпа на треньора си. Така той се превърна в сигурен бранител, с много добро позициониране и силна игра с глава. Головете му са доказателството за това.
И именно примерът Хаири е показателен за това колко жалко е всъщност, че проектът Черноморец се провали. Защото след като Балъков успя да направи от арабина качествен футболист, той със сигурност може да изгради и много млади български футболисти. Че това вече няма да се случи, вече е ясно. Остава само да видим къде ще играе Хаири догодина.
