Преди четири години Солфърд Сити беше в осмото ниво на английския футбол, управляван от доброволци и играеше със състав от аматьори, които съчетаваха професиите си на художници, декоратори и пожарникари, за да припечелят по някой допълнителен паунд на терена.
Днес Солфърд вече е собственост на сингапурски милиардер и на легендите на Манчестър Юнайтед Райън Гигс, Пол Скоулс, Ники Бът, Гари Невил и Фил Невил. От тази седмица към тях се присъедини и Дейвид Бекъм.
Бившите съотборници в Юнайтед от т. нар. Клас '92 притежават по 10% от футболния клуб, а бизнесменът Питър Лим запазва останалите 40%. Милиардерът Лим е собственик и на Валенсия, където известно време работиха двамата братя Невил.
"Горд съм да се присъединя към Питър Лим и момчетата от випуск '92 като собственик на Солфърд Сити", каза Дейвид Бекъм, щом закупи своя дял. "Прекарах ранните си години от Манчестър Юнайтед в Солфърд, където израснах в много отношения. Невероятно е чувството да имам възможността да се включа към проекта на момчетата".
Солфърд се състезава в Националната лига - петата дивизия на Англия, но амбициите на звездните му ръководители са достигане до професионалните нива.
Откакто Бебетата на Фърги придобиха половината от собствеността, клубът спечели три промоции за четири сезона, а до момента Гигс, Скоулс, Бът и братята Невил внесоха още доста промени, включително увеличаване капацитета на стадиона и развиване на академията.
Salford City are delighted to announce that David Beckham has acquired shares in the club, subject to FA approval.#WeAreSalford 🦁🔴 pic.twitter.com/yA4ypdIPo5
— Salford City FC (@SalfordCityFC) January 23, 2019
Как така Клас '92 избра именно Солфърд и защо Бекъм реши да се присъедини към останалите, при положение, че получи одобрение да направи свой отбор в американската МЛС?
Градчето Солфърд близо до Манчестър е дом на хора от работническата класа, но приютява и тренировъчната база, известна като Скалата, където прочутите Бебета на Бъзби се оформят като футболисти - преди да ги сполети трагедията от 1958 г. и осем от тях да загинат в самолетна катастрофа в Мюнхен точно преди да достигнат разцвета си във футбола.
Клас '92 също прави първите си стъпки на Скалата, затова шестимата имат слабост към града и отбора и мечтаят дори да го вкарат във Висшата лига.
Окуражава ги нарастващият брой фенове. Ядрото от около 300 закоравели привърженици на Солфърд все още е на стадиона, но след трите промоции там вече се събират по над 2500 души.
Гари и Фил Невил, Ники Бът, Райън Гигс и Пол Скоулс редовно наблюдават заедно мачовете и изживяват успехите. Този сезон Солфърд върви силно в класирането след изиграването на над половината шампионат и е на трето място само на точка зад лидерите Лейтън Ориент и Солихъл Моорс.
Ако отборът запази формата си и стигне до Лига 2, после следва Лига 1, Чемпиъншип и най-високото ниво, Висшата лига. Възможно ли е за толкова скромен клуб?
Достатъчно е да си спомним как го направи Борнемут. Когато Еди Хау пое мениджърския пост преди 10 години, "черешките" бяха на дъното на четвърта дивизия. Днес вече са утвърден и стабилен тим от средата на таблицата във Висшата лига.
"Сигурно ще се смеете, но мисля за Борнемут", признава Пол Скоулс. "В началото бих казал, че амбицията беше да стигнем до Футболната лига, но не може да стигнеш там и да си кажеш 'Това е, повече не ни интересува'. Искаме да се изкачим възможно най-високо и моделът на Борнемут ми се струва постижим".
Скоулс е роден именно в Солфърд и заедно с останалите собственици вече е страхотно приет от старите фенове - макар че имаше недоволство, когато Бебетата на Фърги промениха емблемата и клубните цветове от оранжево и черно на червено и бяло (случайност?).
"За мен хубавото е, че вече виждам деца с фланелки на Солфърд", казва Скоулс. "Тук винаги ще видиш екипи на Манчестър Юнайтед, но хората са все по-съпричастни и към местния си отбор".
Решението им да влязат в управлението именно на Солфърд Сити изглежда изненадващо, но те не могат да си позволят да придобият клуб от калибъра на Манчестър Юнайтед, докато Солфърд е реалистична опция и потенциалът за развитие е сериозен.
"Честно казано, с похарчените пари определено можехме да вземем клуб от Лига 1 или Лига 2, който се намира в околността", обяснява Гари Невил. "Но смятахме, че ако влезеш във вече утвърден клуб, такива като Олдъм или Бери..."
"Не можеш да направиш толкова много с тях", намесва се Скоулс. "Докато тук, макар че знам, че не е напълно нов клуб, усещането е за изграждане на нещо съвсем ново".
Не всички обаче са във възторг от успехите на Солфърд Сити. Финансирането от Питър Лим предизвиква неизбежните обвинения, че клубът си "купува" промоциите нагоре към професионалния футбол. Лим купи Валенсия, след като през 2010 г. не успя да придобие Ливърпул, тъй като офертата му от 320 млн. паунда се оказа недостатъчна.
Сега екипът на милиардера представя инвестициите му в Солфърд като "филантропски интерес към развитието на младите", а неговите взаимоотношения с Клас '92 датират от доста години.
Затова публиката на някои от опонентите на Солфърд скандира нецензурни неща по време на мачовете, насочени към Бебетата на Фърги, докато Фил Невил даже наскоро си размени публични нападки със собственика на Акрингтън Стенли Анди Холт.
Холт се възмути, че през лятото шефовете на Солфърд купиха нападателя на Абърдийн Адам Рууни за цели 300 хил. паунда и ги обвини, че искат да си "откраднат" място във Футболната лига.
"Наричали са ни много неща като 'Манчестър Сити на аматьорския футбол', казвали са ни, че съсипваме футбола и т.н. Винаги приемам критиката като комплимент. Ако наистина я приемах като критика нямаше да съм тук!", казва Фил Невил.
Недоволни винаги ще има, но Клас '92 не се вълнува от тях. Времената се менят, а в следващите години изглежда идва времето на Солфърд, идва времето и легендите от златното поколение на Юнайтед да се докажат като ръководители.
