Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бяло-червената дружина на Пинокио

Нападателят на Борусия (Дортмунд) Роберт Левандовски (вляво) е голямата звезда на полския национален отбор в момента Снимка: Getty Images
Нападателят на Борусия (Дортмунд) Роберт Левандовски (вляво) е голямата звезда на полския национален отбор в момента
Франчишек "Пинокио" Смуда подмлади състава, откакто пое Полша през 2009 г. Снимка: News-Poland.com
Франчишек "Пинокио" Смуда подмлади състава, откакто пое Полша през 2009 г.
Вратарят на Арсенал Войчех Шчесни (вляво) се възползва отлично от контузията на съотборника си Лукаш Фабиански, измествайки го от титулярното място и в клубния, и в националния си отбор Снимка: Getty images
Вратарят на Арсенал Войчех Шчесни (вляво) се възползва отлично от контузията на съотборника си Лукаш Фабиански, измествайки го от титулярното място и в клубния, и в националния си отбор

Отборът на Полша се "класира" пръв за Евро 2012 - още на 18 април 2007 г., когато заедно с Украйна централноевропейската страна бе избрана от УЕФА за домакин на финалната фаза.

Това решение на европейската футболна централа бе ясен неин жест към бившия социалистически блок, където футболът е огромна страст за населението, но не е така развит, както в западната част на континента.

ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Домакинството на Полша и Украйна означаваше и голямо организационно предизвикателство, като точно седем месеца ни делят от голямото начало, а хаосът около изграждането на необходимата транспортна и друга инфраструктура за събитие от такъв ранг е донякъде плашещ.

В интерес на истината, Полша се справя доста по-добре в това отношение, отколкото своята съседка Украйна, като през последните години често се спекулираше и с възможността намиращата се от другата страна на Полша Германия да замени по спешност бившата съветска република.

Този вариант обаче бе отхвърлен и приготовленията кипят с пълна сила и най-вероятно всичко ще бъде наред, макар и в последния момент - поне със сигурност в Полша, където на 2 юни се открива шампионатът, опасността това да не е така, е значително по-малка.

Друга опасност пред тази страна-домакин обаче е традиционната липса на реална преценка за нивото на националния отбор, който не играе в квалификации, а само приятелски мачове през последните две години.

Именно по тази причина УЕФА взе решение европейският шампион да участва в квалификационната борба, а не да получава директно своето място на финалите, тъй като не-преминаването през този естествен подбор неминуемо отслабва силите на всеки тим.

От друга страна, домакините са облагодетелствани от фактори като място на водач при жребия и традиционната съдийска благосклонност, но все пак никой не може да каже със сигурност каква обективно е класата на Полша в момента.

Напук на всякаква логика, въпреки слабото си вътрешно първенство и корупционните скандали в него (да ви звучи познато?) поляците се класираха за три от последните пет големи футболни форума - световните първенства през 2002 и 2006 и европейското през 2008.

Когато получиха домакинството и се заеха сериозно "да разчистят къщата си", те... се провалиха в квалификациите за Мондиал 2010. Така че реално "дружина Полска" ще бъде една голяма въпросителна през следващото лято.

ТРЕНЬОРЪТ И МИСИЯТА "ПОДМЛАДЯВАНЕ"

Поелият отбора през 2009 г. Франчишек Смуда, известен още като "Пинокио" заради изразения си профил, предприе реформи с цел подмладяването на отбора и полека-лека се отърва от някои от "старите кучета" като Еузебиуш Смоларек, рекордьора по изирани мачове Михал Жевлаков и голаджията Томаш Франковски, за да освободи място за футболисти, които ще му вършат работа дълго време.

ЗВЕЗДИТЕ

Най-голямата звезда на Полша в момента е Роберт Левандовски, който през миналия сезон стана шампион на Бундеслигата, а сега за втора поредна година е ключов нападател на Борусия (Дортмунд).

В редиците на "бяло-червените" титуляри са още двама представители на първенеца на Германия - капитанът Якуб Блашчиковски и десният бек Лукаш Пишчек.

ТУРСКАТА КОЛОНИЯ

Борусия (Дортмунд) обаче не е чуждестранният клуб, който дава най-много национали в момента. Парадоксално, но това е турският Трабзонспор, където се подвизават цели четирима от избраниците на Смуда: защитникът Аркадиуш Гловацки, нападателите Адриан Мйержиевски и Павел Брожек, както и неговият близнак Пьотр Брожек, който играе като централен бранител, но със сигурност е извън сметките за европейското заради счупен крак. Специално внимание сред полската колония в черноморския град заслужава 25-годишният Мйержелевски, който по практични съображения в Турция е известен просто като Адриан. През юни той стана най-скъпият играч, трансфериран от полското първенство, след като Трабзонспор плати на Полония 5,25 млн. евро за правата му.

НАЙ-КОНКУРЕНТНИЯТ ПОСТ Е ВРАТАРСКИЯТ

От отборите извън Полша с повече от един играч е представен и английският гранд Арсенал, като това са двамата вратари Войчех Шчесни и Лукаш Фабиански. Също както в клубния си отбор, по-младият Шчесни се възползва отлично от контузията на дотогавашния титуляр и с отлични игри го измести и сега Фабиански е този, който трябва да чака за нова възможност.

Въпреки че през последната година въобще не е викан, надежда за място в състава има и изпадналият в немилост пред сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед Томаш Кушчак. Тези дни четвъртият вратар на "червените дяволи", който ядоса твърдоглавия шотландец със свои изявления навремето, открито се примоли чрез английските медии да бъде преотстъпен или продаден през януари на друг клуб, където да има шанс да играе.

ФРАНЦУЗИТЕ В ОТБОРА

След германското, турското и английското първенство, най-силно представена в селекцията на Смуда е френската Лига 1, където играят плеймейкърът Людовик Обраняк (Лил) и защитникът Дамиен Перкюи (Сошо). Другият повод да ги представяме в една категория, е и това, че двамата никога не са живяли в Полша и са натурализирани на базата на своя произход като наследници на полски емигранти.

Включването на Обраняк и Перкюи е до голяма степен историческо, защото след нигериеца Емануел Олисадебе, който носеше бяло-червената фланелка в началото на века, те са следващите изключения от тенденцията Полша по-често да губи футболисти, отколкото да ги краде от други страни. Примерите за това са много, като само най-ярките сред тях са Мирослав Клозе и Лукас Подолски в германския национален отбор и легендарният Раймонд Копа във Франция, носител на "Златната топка" през 1958 г., по рождение Раймонд Копашевски.

МЕСТНИ КАДРИ

Предвид нивото на полската Екстракласа и водещата роля на чуждестранните звезди там, е обяснимо, че по-голямата част от основните футболисти играят зад граница.

Най-много от местните играчи дава Легия, като сред петимата избраници на националния селекционер от столичния клуб много надежди дават халфовете Януш Гол и Мачей Рибус.

Друг силен през последните години полски клуб - Лех, има само двама представители в лицето на опитните Рафал Муравски (халф) и Гжегож Войтковяк (защитник), но те пък по-често играят като титуляри.

Също двама са футболистите от шампиона Висла (Краков), като доскоро нападателят и кошмар на Литекс Патрик Малецки бе основен играч и в националния отбор, но контузията, която получи тази есен, се отрази много зле на формата му. Все пак той има много време до финалите през лятото, за да си я върне.

Любопитно е, че лидерът в класирането в местното първенство Шльонск няма нито един национал в момента, включително и ключовият полузащитник Себастиан Мила, който при това има в биографията си 28 мача и 6 гола за Полша. Може би причината Франчишек Смуда да не прибягва до неговите услуги и тези на съотборниците му, се крие в това, че силата на вроцлавския тим е в колектива, а не толкова в индивидуалния блясък на играчите му.

По ирония на съдбата, подобна, макар и в друг мащаб, е ситуацията при "бяло-червената" дружина на Пинокио. Като изключим нападателя Левандовски и вратаря Шчесни, трудно бихме могли да наречем някой от полските национали играч от световна класа.

Въпреки това очакванията на лудата по футбола Полша са за достойно представяне в духа на славните традиции на предшествениците, спечелили бронзови медали на две световни първенства.

Дали поляците ще се провалят като домакините на предишното европейско първенство Австрия и Швейцария или ще надскочат ръста си на своя земя, е въпрос, на който с интерес ще очакваме отговора идното лято.





 

Най-четените