Вечно млади: Идеалните 11 с най-много мачове във Висшата лига

Sportcafe 23.09.2017, 23:03

Снимка: Getty

Точно 12 са футболистите с повече от 500 мача във Висшата лига. Вижте кои са те в галерията...

Вратар: Дейвид Джеймс; мачове: 572; отбори във ВЛ: Ливърпул, Астън Вила, Уест Хем, Манчестър Сити, Портсмут;

Със своите 572 мача във Висшата лига той се нарежда на четвърто място по този показател. Вероятно е и чисто съвпадение, че го видяхме с почти толкова различни прически.

Ляв бек: Фил Невил; мачове: 505; отбори във ВЛ: Манчестър Юнайтед, Евертън;

В играта му никога не е имало нещо, което да спре дъха на феновете, но винаги е бил ефективен и сигурен.

Централен защитник: Рио Фърдинанд; мачове: 504; отбори във ВЛ: Уест Хем, Лийдс, Манчестър Юнайтед, КПР;

В самото начало на кариерата си изглеждаше неконцентриран на моменти, а в края физически не издържаше. През останалото време бе с класа над останалите на същата позиция.

Централен защитник: Сол Кембъл; мачове: 503; отбори във ВЛ: Тотнъм, Арсенал, Портсмут, Нюкасъл;

Феновете на „шпорите“ го намразиха, след като премина в кръвния враг Арсенал, но ходът се оказа правилен.

Десен бек: Джейми Карагър; мачове: 508; отбори във ВЛ: Ливърпул;

Кара винаги е гласен за десен бек, преди да се превърне в централен защитник, като една от причините в младежките му години е била, че не е достатъчно едър. После треньорите му осъзнали две неща: първо, бековете трябва да имат поне бегло понятие как да атакуват. Второ, да не си над 1.80 м не е „нисък“.

Ляво крило: Райън Гигс; мачове: 632; отбори във ВЛ: Манчестър Юнайтед; 13 шампионски титли и 109 гола.

Гигс се превърна от гръмотевично бърз тийнейджър в опитен централен полузащитник , а кариерата му сякаш продължи 1000 години.

Централен полузащитник: Гарет Бари; мачове: 632; отбори във ВЛ: Астън Вила, Манчестър Сити, Евертън.

Сигурен, постоянен и вечен. Спомня ли си някой, че този 36-годишен футболист преди атакуваше много по-често и бе фурия както в атака, така и в защита?

Снимка: Getty Images

Централен полузащитник: Гари Спийд; мачове: 535; отбори във ВЛ: Лийдс, Евертън, Нюкасъл, Болтън;

Почина през 2011 г. едва на 42, а начинът, по който бе изпратен, говори достатъчно за всичко, което е оставил след себе си. Незабравим.

Централен полузащитник: Франк Лампард; мачове: 609; отбори във ВЛ: Уест Хем, Челси, Ман Сити;

Заедно с Гигс и Бари, Лампард е третият в „Клуб 600“. 177 гола в лигата са повече от впечатляващи, а и успокояващи, имайки предвид кой е централният ни нападател.

Дясно крило: Стивън Джерард; мачове: 504; отбори във ВЛ: Ливърпул;

За съжаление, трябваше да бъде преместен на десния фланг, което обаче е и добра новина – поне няма да си партнира с Лампард в средата. Разбира се, позицията не му е неприсъща, а и такава легенда може да играе, където пожелае.

Нападател: Емил Хески; мачове: 516; отбори във ВЛ: Лестър, Ливърпул, Бирмингам, Уигън, Астън Вила;

Мислите си, че Тиери Анри, Уейн Рууни и Серхио Агуеро са господарите на Висшата лига, но през цялото това време Хески си играеше.

Гарет Бари е на ръба да счупи рекорда на Райънг Гигс от 632 мача във Висшата лига. Истина е, че англичанинът не е най-голямата звезда, която е стъпвала на Острова, както и че има две типични първи имена, но дълголетието му е неоспоримо.

Формата на англичанина винаги е била на ниво, така че не е изненада, че ще оглави класацията за най-много изиграни срещи.

Това е чудесен повод да се замислим кои са хората, които бяха в полезрението ни през повечето време от 1992 година насам?

Забравете Кристиано Роналдо и Луис Суарес - те са сред иконите, но не са маратонци.

Точно 12 са футболистите с повече от 500 мача във Висшата лига, като двама от тях са вратари. Оставяме Марк Шварцър на резервната скамейка, който има 515 двубоя общо за Мидълзбро, Фулъм, Челси и Лестър.

Така става по-лесно да нагодим останалите 11.

В галерията може да видите кои са.