Стив Сидуел жонглира с топка на кокетното теренче в задния двор на имението си в Съри, а на една от вратите са окачени... бебешки дрешки.
Звучи ви странно?
Единственото странно в цялата работа е, че отново е с топка в краката си и вече почти не чувства болка.
Бившият младежки национал на Англия и юноша на Арсенал бе принуден да прекрати кариерата си окончателно през това лято, след като през 2017-а помогна на Брайтън да се изкачи за първи път във Висшата лига и "чайките" удържаха елитното си място.
След две тежки операции на гърба и поредната кошмарна безсънна нощ, със съпругата си Кристел решават, че футболната му кариера трябва да приключи и е време да отвори следващата глава в живота си.
"В момента съм специалист по всичко", казва Сидуел и показва дебела папка с текущите проекти, с които се е захванал, докато седи в трапезарията си.
"Един ден правя бизнес, на следващия съм в телевизионното студиото, а на третия - в радиото."
През последните няколко дни бившият играч на Рединг, Челси и Фулъм беше гост на talkSPORT и за пореден път се представи доста добре.
Той е красноречив, познаващ материята и здраво стъпил на земята, поради което Брайтън искаше да го назначи за треньор в школата и за посланик на клуба.
Но плановете им бяха осуетени от... детските дрешки.
"Съпругата ми има голяма страст към детското облекло и всеки път, когато излизаме с децата, хората забелязват колко добре изглеждат и им правят комплименти. Така се роди идеята за детски бутик, а в момента нещата ни потръгват, макар и с бебешки стъпки", обяснява 35-годишният Стив.
Новият бизнес обаче не е нещо, в което Сидуел бил готов да инвестира спестени пари и жена му измислила блестящ бизнес план.
"Да продадем Bentley-то", казала Кристел, а Стив пояснява: "Имахме средствата за проекта, но тя настояваше да го направим по този начин. И накрая решихме - бюджетът ни е толкова, колкото вземем за колата."
След това отворили сайтове и списания и се консултирали с децата какви модели, цветове и материи харесват.
"Всичко се разви светкавично. В началото беше просто разговор, а следващото впечатление беше все едно компанията вече е създадена."
И така, през януари тази година се ражда фирмата "Blousey Baby".
"Най-смешното беше името - казва Сидуел през смях. - Крис има чичо, който я нарича Блаузи още от бебе. Била толкова малка, че нямало дрехи за нея и понякога й сваляли от куклите. Всички бяхме седнали тук, а в миг на светкавично просветление ми дойде идеята за името "Blousey Baby"."
Семейна идилия!
Но няколко месеца по-късно двойката споделя момент, който съвсем не е толкова весел.
Двамата са заедно повече от 20 години, а Кристел за първи път вижда любимия човек да плаче.
Първата операция на гърба е неуспешна и е наложително да се направи втора, а в съзнанието на футболиста се прокрадва съмнението, че това вероятно ще бъде краят на кариерата му.
"Правех рехабилитация и се трудех невероятно усилено, но през цялото време сякаш се блъсках в стена", казва той.
"Сутрин ставах и някак се завличах до банята, но не можех дори да се наведа да си измия зъбите. Беше ужасно. Мислех си стотици неща: наистина ми трябваше почивка, трябваше да се справя с това, трябва да дам на тялото си шанс да се възстанови.
Спомням си конкретната вечер. Жена ми беше в банята и влязох при нея. Децата вече бяха по леглата. Прегърнах я и й казах: "Трябва да приключа с футбола". Беше много трудно, но същевременно и невероятно, и сякаш падна огромна тежест от раменете ми."
След възстановката на събитията от въпросната вечер, настава тишина - чува се само тежкото дишане на тригодишния му френски булдог, излегнал се на дивана.
Мечтата на Стив била да поиграе в американската MLS преди пенсионирането, но амбицията му вече е друга. Иска да се възстанови от контузията, за да може да рита с децата си.
"През последните 3-4 седмици имам голям напредък. Операция бе същата като предишната, но заложеният процес на рехабилитация е много по-бавен. Изминаха около 3 месеца от нея и вече посещавам фитнес", радва се Сидуел.
Знае, че един ден ще преживее раздялата с футбола, но все още го натъжават и малки неща. Трудно свиква с факта, че вече не му се налага да обува футболните си обувки.
"Прекарах с бутонки на краката около 25 години и те бяха част от ежедневната ми униформа. Чувствам се странно без тях", споделя той.
Но един ден може да ги обуе отново.
До края на годината ще завърши обучението си за "А" лиценз на УЕФА и мениджърската кариера е възможен вариант за Стив.
"Страхотно е да виждам как играчи, с които съм играл, като Стивън Джерард, Франк Лампард, Кевин Нолан и Хари Кюъл, получават шанс в професията. По принцип, футболът е бизнес, в който няма време за пилеене и в който трудно се дава път на новаци в занаята. Всичко опира до изпитани и доказани специалисти, но мисля, че въпросният кръг постепенно се стеснява и на все повече треньори от младото поколение ще им бъде предоставена възможност да се докажат."
Засега Сидуел възнамерява да продължи да е "специалист по всичко" и да види как ще се развият идеите му. Но едно е сигурно - не е приключил с футбола.
Възстановяването му още не е приключило, но след Нова година е уверен, че ще стъпи на терена с футболните обувки, които толкова много му липсват.
Вероятно ще е в задния му двор, но и това ще го направи истински щастлив. И може би ще е единственият играч в света с бутонки на краката и окачени детски дрехи на вратата.
