КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА
Вероятно всеки е чувал израза „ирландски късмет", но малцина знаят, че той всъщност носи горчива ирония в себе си. Историята е изключително сурова към народа на Ейре - до ден днешен той е разделен в две държави (да ви звучи познато?), а през вековете бедността, глада и насилието са били всекидневен негов спътник. Ето затова „ирландски късмет" всъщност значи лош късмет.
Само че не и в наши дни! Колелото на съдбата се обърна за зеления остров и в годините между 1995 и 2007 Република Ирландия изживя най-големия икономически бум в Европа за времето си. Така днес Ейре е на седмо място в света в Индекса за човешко развитие за 2011 на ООН от 187 държави, както и на трето в Европа.
Дали това високо признание за страната като добро място за живот има отражение и върху футболните й успехи?
ОТБОР ОТ ГУРБЕТЧИИ
Трудно е да се отговори, защото националният отбор на Ейре е уникално по рода си явление - едва ли има друг представителен тим по света, в който нито един от футболистите да не играе в местното първенство! Точно такова е положението с настоящата селекция на „детелините" - от целия разширен състав само Ейдън Макгийди играе в Спартак (Москва) и капитанът Роби Кийн в ЛА Галакси, а всички останали се състезават в първенствата на Англия и Шотландия.
Отборите от Висшата лига на Ейре се движат близо до дъното на клубната ранглиста на УЕФА, а когато те произведат някой талант, той бързо-бързо се мести на съседния остров.
ЕПОХАТА НА ЖИРАФА
Въпреки че имат национален отбор още от 1924 г. (който дебютира на Олимпийските игри в Париж с победа срещу България с 1:0), ирландците успяват да се класират за голямо първенство чак през 1987 г., когато начело с английския треньор Джеки Чарлтън се превръщат в една от приятните изненади на Евро'88.
Този успех бе следствие, както на далновидния ход на мениджъра с прякор "Жирафа" да включи в състава няколко английски футболисти с ирландски корени като Джон Олдридж, Рей Хаутън и Анди Таунзенд, които се превърнаха в легенди за националния отбор на Ейре, така и на това, че най-сетне ирландския късмет проработи в положителен смисъл. За съжаление, от това пострада националният отбор на България, който се нуждаеше само от равенство срещу играещата за нищо Шотландия, за да завърши на първо място в квалификационната си група, но допусна прочутия късен гол на Гари Маккей, класирал Ейре напред.
На самите финали в Германия „зелените" шокираха с победа именно над англичаните с гол на Рей Хаутън с глава, а след това изпуснаха бъдещия сребърен медалист СССР, завършвайки 1:1, след като дълго време водеха с великолепен гол на Рони Уилън със задна ножица, „напълнил душите" на всички антикомунистически настроени зрители по света, желаещи провал на Съветския съюз. В третия си мач в групата те бяха на 8 минутки от класиране напред за сметка на предстоящия шампион Холандия, но „лалетата" в крайна сметка успяха да изтръгнат минимална победа с гола на Вим Кифт.
На Мондиал'90 в Италия симпатичните ирландци продължиха да отстояват новозаслужената си репутация на корав отбор, завършвайки предварителната група с три равенства срещу Англия, Египет и Холандия и голова разлика 2:2 - точно същите показатели като на „оранжевите". Така за пръв и последен засега път в историята на световните първенства се стигна до жребий за определянето на второто и третото място. Тук ирландците отново извадиха късмет и като втори получиха за съперник Румъния на осминафиналите и я елиминираха с дузпи, благодарение на големия си вратар Пат Бонъм, а европейските шампиони се натъкнаха на бъдещите световни - Германия, и отпаднаха. На четвъртфинала Ейре загуби от домакина Италия с 0:1, но си замина, оставяйки приятно впечатление.
След пауза от четири години момчетата на Джеки Чарлтън отново се класираха за голям форум - Мондиал'94 в САЩ. Там те започнаха гръмко с победа над Италия с бомбен шут от трийсетина метра на добре познатия Рей Хаутън. Последва загуба от Мексико и нулево равенство с Норвегия, което означаваше, че четирите отбора в групата имат по четири точки! Мексиканците се класираха първи с голова разлика 3:3, скандинавците отпаднаха с 1:1, а Ейре с 2:2 отново бе с абсолютно равни показатели с друг отбор - този път Италия. Победата в директния двубой обаче даде второто място на „детелините" и те загубиха от Холандия на осминафиналите.
ОТНОВО СРЕД НАЙ-ДОБРИТЕ
През 2002 Ейре най-сетне пак се появи на Световно първенство, като участието им бе белязано от скандала на капитана и звездата на тима Рой Кийн с мениджъра Мик Маккарти, довело до изгонването му от лагера. Дори и без халфа на Манчестър Юнайтед ирландците обаче преодоляха групата, завършвайки наравно с Камерун и Германия и побеждавайки с 3:0 Саудитска Арабия. На осминафинала те достигнаха до изпълнение на дузпи след 1:1 с Испания, но този път късметът не бе на тяхна страна.
ТРАЕКТОРИИТЕ НА КЪСМЕТА
Така бе и на баражите за Мондиал 2010, когато съдията не видя игра с ръка на Тиери Анри, преди френският нападател да подаде на Вилиам Гала, който отбеляза решителния гол за „петлите". Справедливите протести на ирландската футболна асоциация очаквано не дадоха резултат и техните привърженици трябваше да се примирят и да чакат следващия цикъл.
Резултат даде обаче чудесната работа на маестро Джовани Трапатони, който бе поел отбора в началото на 2008 г. и въпреки че по споменатите причини той не успя да изведе Ейре до участие на ЮАР 2010, трудът му даде плодове тази седмица, когато „зелените" извоюваха участие на Евро 2012.
НОВ ВЕЛИК МЕНИДЖЪР
Великият италиански треньор, печелил абсолютно всички възможни клубни трофеи в кариерата си, на 70-годишна възраст прие предизвикателството отново да застане начело на национален тим, след като в началото на века води „Скуадра адзура".
Решението на ФАИ да покани точно Трапатони се оказа изключително далновиден ход и ветеранът демонстрира, че годините не са се отразили на неговата правилна преценка и енергията му.
Под ръководството на Трап Ейре изкара много добра квалификационна кампания със солидни съперници в групата като Русия и Словакия. В крайна сметка ирландците завършиха втори след руснаците заради загубата си с 2:3 у дома в самото начало. Година по-късно обаче те постигнаха ключово важно равенство 0:0 в Москва, до голяма степен благодарение на отличната игра в защита на железния Ричард Дън.
Така се стигна до решителния мач за второто място срещу Армения, който бе на собствен терен в Дъблин. Точно тогава съдбата отново се усмихна и се реваншира на „детелините" за казуса „Тиери Анри", като в 26-ата минута вратарят на гостите Роман Березовски получи спорен червен картон от рефера, а малко преди края на първото полувреме Валери Алексанян си отбеляза автогол.
Ирландците имаха късмет и при жребия за баражите, който отреди за техен съперник никога неигралия на голямо първенство отбор на Естония. Ейре разби прибалтийците с 4:0 още в първия мач в Талин, като два гола отбеляза рекордьорът за всички времена Роби Кийн, закръглил сметката си в квалификациите на 7 попадения и общия си актив в националния отбор на 53. Реваншът на Зеления остров бе протоколен и завърши 1:1, а сега Маестрото има грижата да подбере 23-мата най-добри за полско-украинското лято.
Той сам сподели след мача във вторник, че едва ли могат да се очакват големи промени сред избраниците му.
МАЕСТРО ТРАП НЯМА ГОЛЯМ ИЗБОР
На вратата безспорен номер едно е ветеранът Шей Гивън, който пък държи рекорда за най-много изиграни мачове за Ейре - 120.
В защита главно действащо лице е боецът Дън, като до него най-често се подвизават Стивън Кели, Шон Сейнт Леджър и Стивън Уорд. Известното име Джон О'Ший, който през лятото се оказа излишен в Манчестър Юнайтед и премина в Съндърланд, загуби титулярното си място в националния, но със сигурност ще пътува за Полша и Украйна. Аспирации към стартовата единайсеторка има и младият Дарън О'Дий от Лийдс.
В халфовата линия безспорни изглеждат Деймиън Дъф, Глен Уилън и Кийт Ендрюс, а „червеният дявол" Дарън Гибсън рядко получава шанс за изява предвид статута си на твърда резерва при шампионите на Англия. Все пак очакваният трансфер на младия халф в по-непретенциозен отбор през зимата, където да е титуляр, вероятно ще го изкачи в йерархията, като същевременно остави националния отбор без представител в който да било от грандовете във Висшата лига.
В средата на терена се подвизава и 34-годишният Кевин Килбан, който има 110 мача за националния тим и е любимец на феновете, наричащи го „Зинедин Килбан". Той обаче не е викан от септември, когато имаше контузия, и напредналата му възраст вероятно ще стане причина за Трапатони да не го вземе на европейското.
Сред офанзивните футболисти покрай лидера Роби Кийн най-често се навърта Кевин Дойл от Уулвърхемптън. Основен играч е и крилото на Спартак (Москва) Ейдън Макгийди, който може да играе и като плеймейкър зад нападателите. Своите аргументи за повече минути на терена има също Шейн Лонг от Уест Бромич, а най-малко очакван сред 23-мата би бил Кийрън Шеридън, който разочарова в ЦСКА и в момента играе под наем в шотландския Сейнт Джонстън, като дори не сме го включили в списъка на разширения състав вдясно.
ОЧАКВАМЕ ВСИЧКО ОТ ТЯХ...
Ясно е, че Ейре няма да стане шампион при второто си участие на Европейско (макар че като си спомним Гърция през 2004...), но безспорно ще донесе колорит и ще спечели симпатии с мъжкото си представяне.
Сега, вече с големия италиански тактик на скамейката, „зелените" не са за отписване и от тях може да се очаква всичко. Особено ако ирландският късмет и този път се прояви от добрата си страна!
