По всяка вероятност това ще си остане най-скъпият трансфер на лятото.
Хулиан Алварес премина от английския шампион Манчестър Сити в Атлетико Мадрид срещу 95 млн. евро и стартира цяла нова глава в своята кариера.
Нападателят избра да напусне "Етихад" след две години на безспирни успехи и да отиде на място, където трофеите далеч не са гарантирани - затова мнозина се запитаха защо му е да загърби машината за победи на Пеп Гуардиола.
Не е толкова лесно да влезем в ума на футболист, който само на 24 години е спечелил всичко в своя спорт.
Алварес е носител на требъл със Сити, с клуба си завоюва и Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство. С Аржентина пък вече има световна титла и два трофея от Копа Америка.
Какво може да си пожелае оттук нататък и какви ще са амбициите му? Нека разгледаме трансфера от няколко различни гледни точки.
На първо място, обяснението за случилото се е, че аржентинецът не играе достатъчно при Гуардиола и затова е поискал да си тръгне, а клубът с готовност го е пуснал.
Но липсата на доверие от страна на мениджъра е малко или много мит.
Алварес се оплака по време на Олимпийските игри от малкото игрови минути в Сити, което вероятно е разгневило Пеп и е ускорило сделката.
Показателно е, че от първите слухове до осъществяването на трансфера минаха по-малко от две седмици, а Хулиан даже въобще не пътува до Манчестър, за да говори с мениджъра лице в лице.
Ако погледнем миналия сезон, твърденията на нападателя изглеждат преувеличени.
По изиграни минути във Висшата лига той беше на пето място в целия тим, единствено зад титулярния вратар Едерсон, капитана Кайл Уокър, незаменимия за момента халф Родри и обявения за най-добър играч в първенството Фил Фоудън.
С други думи, в йерархията Алварес се нареждаше веднага след най-твърдите титуляри.
Според The Athletic обаче, футболистът е бил убеден, че през новия сезон няма да запази този статут и ще играе по-малко, особено ако Ерлинг Холанд и Кевин Де Бройне са здрави.
Така беше в първия му сезон в Манчестър, когато изигра под 1500 минути в Премиър лийг и изпълняваше ролята на жокер от пейката.
Тогава Гуардиола определи като "главоболие" опитите да събере Холанд, Де Бройне и Алварес заедно в състава. Не навлезе в много детайли, но намекна, че се тревожи от нарушен баланс, ако тримата са едновременно на терена.
С напредването на възрастта белгиецът остава много важен играч, но призна, че вече не се вижда като халф с по-дефанзивни функции (какъвто понякога беше през годините), а се чувства комфортно само зад нападателя.
Алварес стана титуляр в началото на миналия сезон вместо Де Бройне, който се завърна през зимата. Тогава пък Холанд се контузи и аржентинецът остана в състава, за да набере отлична статистика до февруари - 15 гола и 8 асистенции във всички турнири.
Постепенно Хулиан взе да изпълнява и статичните положения, което също е знак за доверие от треньорите, свикна и с ролята на "девет и половина", микс между централен нападател и атакуващ халф.
Той поизгуби форма едва в последната част от сезона, когато Де Бройне и Холанд отново се завърнаха на пълни обороти.
Гуардиола опита да покаже доверие и признателност към Алварес и да го събере в един състав с тях двамата, но двата най-показателни случая за експеримента бяха пълен провал.
В домакинството срещу Челси Хулиан трябваше да играе като един от опорните халфове и не можа да се справи с работата в защита, затова и беше постоянно тормозен от Коул Палмър.
В гостуването на Ливърпул Алварес не се провали в отбрана, но почти изчезна в атака. Тогава Пеп го изпробва на левия фланг, където той се беше подвизавал някога в родината си. Но в онзи мач записа само 56% точни подавания.
Оттогава Хулиан Алварес не е пускан в големите мачове заедно с Де Бройне и Холанд. В това се състоеше и оплакването му след сезона - обясни, че е разочарован от минутите си в решаващите срещи.
За ситуацията допринесе и формата на Фил Фоудън, който изигра най-силната си кампания с екипа на Сити. Той може да играе на фланга и се вписва по-добре в концепцията на Гуардиола.
Холанд е по-резултатен, а Де Бройне по-креативен от аржентинеца, което обяснява статута на Алварес в отбора.
След като е обсъдил ситуацията с агента си, Хулиан е взел решението да премине в отбор, където ще бъде водеща фигура и на него ще се разчита да решава големите мачове, вместо да ги гледа отстрани и да чака контузия на някой от съотборниците.
За Манчестър Сити трансферът му в Атлетико си е успех от финансова гледна точка, тъй като го продават на огромна печалба (беше взет от Ривър Плейт за едва 14 млн. паунда).
"Гражданите" не се сърдят на футболиста за желанието му да напусне и се придържат към политиката си да се разделят с тези, които по някаква причина са недоволни на "Етихад".
Сигурно Гуардиола би се радвал да има втори надежден нападател за резерва на Холанд, но точно Алварес просто е твърде добър, за да бъде резерва - дори на невероятния норвежки реализатор.
А как изглежда трансферът от гледна точка на Атлетико Мадрид?
"Дюшекчиите" плащат много пари, но взимат доказан топ играч в разцвета на силите си, който може да бъде основна фигура за дългосрочното развитие на състава.
Треньорът Диего Симеоне загуби Алваро Мората, но Алварес изглежда идеален негов заместник. Нещо повече, новото попълнение е в състояние да замени и Антоан Гризман, който вече е на 33 години.
Да бъдеш нападател на Атлетико при Симеоне е специфична работа: трябва да вкарваш, но и да работиш неуморно без топка.
Един от бившите нападатели Кевин Гамейро разказваше, че задачата му е била да отнеме топката или да пресече пас 3-4 пъти до шестата минута, иначе Чоло се е ядосвал и го е вадел още на почивката.
С годините Симеоне може и да се е променил поне донякъде, но принципът остава същият - човекът най-отпред трябва да е готов да се жертва за отбора.
По начало централният нападател на Атлетико не стои в наказателното поле да чака удобни топки от съотборниците си, а участва в изграждането на атаките и гледа да се възползва от собствените си положения, които обикновено са малко на брой.
Мората се приспособи към този стил, допълваше Гризман, помагаше на Саул и Лино да напредват по игрището. Капитанът на Испания беше изоставил всякакъв егоизъм в името на схемата и начина на игра.
При Хулиан Алварес също няма егоизъм, той съчетава комбинативността, трудолюбието и реализаторските способности, необходими на Симеоне.
Съществуват поне два сценария за интегрирането на новото попълнение, като по-очевидният от тях ще го постави директно на мястото на Мората в схема 3-5-2.
Другата опция ще изисква по-големи промени - Алварес може да заеме мястото на Гризман и да играе заедно с другия нов нападател Александър Сьорлот, който е висок таран и не е толкова подвижен, но добавя физическо присъствие.
Самият Гризман пък може да заиграе по-назад като атакуващ халф, както го прави във френския национален отбор.
Все пак вариантът Алварес да е заместник на Гризман най-вероятно ще стане по-релевантен след някоя и друга година, когато ще дойде времето на французина да напусне.
Отсега обаче новият нападател трябва да бъде интегриран трайно в състава и това донякъде налага и Симеоне да адаптира тактиката към Алварес, ако това се окаже нужно.
Засега се счита, че осъществяването на трансфера е голямо постижение за клуба и за треньора.
Изглеждаше, че финансовите претенции на Сити правят сделката невъзможна, но клубовете се разбраха, а по данни на Relevo са били положени големи усилия играчът да бъде убеден да избере Атлетико.
Чоло Симеоне се е обаждал няколко пъти на своя сънародник, за да му обясни своите планове и бъдещето на проекта. Помогнал е дори синът на треньора Джулиано Симеоне, който игра заедно с Алварес за Аржентина на Олимпийските игри.
Повлияли са и другите аржентинци в Атлетико Науел Молина и Родриго де Пол.
В началото Алварес въобще не е бил сигурен, че иска да напуска Сити, а беше желан и от Пари Сен Жермен, където щеше да взима повече пари.
Сега той пристига на "Сивитас Метрополитано" с увереността, че именно това е правилното място за него и че в Мадрид може да заблести с пълния си потенциал.
Логиката сочи, че Хулиан би трябвало да направи "дюшекчиите" по-силни и да липсва на Манчестър Сити - но скоро ще разберем дали наистина ще бъде така.
