Никой не е изненадан да види Манчестър Сити начело в класирането на Висшата лига.
Вече свикнахме с доминацията на "гражданите" в най-касовото клубно първенство - но определено едва ли някой е очаквал да види друг тим от City Football Group на първата позиция в един от топ шампионатите.
Близо една трета от сезона измина, а еднолично начело в испанската Ла Лига е не друг, а Жирона.
Когато говорим за футболни конгломерати като City Football Group, отбори от типа на Жирона са възприемани за сателити. В тях по начало не се гонят най-високите резултати, а по-скоро се пробват и развиват нови играчи.
Но в момента каталунският клуб е в зашеметяваща форма и оглавява класирането с 10 победи, една загуба и едно равенство, а ако продължи с това представяне, ще събере 98 точки в края на сезона.
"Жирондинците" не просто водят с 2 т. пред втория Реал Мадрид, но и практикуват атрактивен и вдъхновен футбол. Затова са с най-доброто нападение в Ла Лига със своите 29 отбелязани попадения.
Играчите на треньора Мичел проявяват и характер - в последните си два мача изоставаха с 1:2 и 0:2, но ги спечелиха убедително. Прави впечатление, че не се паникьосват, когато нещата не вървят, а играят своя футбол, придържат се към стила си и вярват в идеите на наставника. Така идват и головете.
След като през уикенда Жирона спечели с 4:2 срещу Осасуна, едно от заглавията в Испания гласеше, че "бяло-червените" си мечтаят "да направят като Лестър". Но даже сравнението със сензационните шампиони на Англия от 2016 г. е в полза на каталунците - защото имат повече точки след 12 кръга от тези на Лестър тогава.
Всъщност амбициите на Жирона са по-скромни и в клуба се стремят просто към място в евротурнирите. То беше постижимо още през миналия сезон, когато имаха шанса да се промъкнат в Лигата на конференциите, ако не бяха загубили от Осасуна в последния кръг.
Днес Жирона е доста по-силен отбор и е показателно, че вече има само три победи по-малко от тези, които постигна през цялата минала кампания.
Фактът, че клубът е притежаван от богаташи от ОАЕ заедно с още десетина други отбора, определено отнема от романтиката на тези постижения.
Но все пак има нещо вдъхновяващо в рейда на Жирона и на първо място то е свързано с лигата, в която играе тимът.
Това е първенството, в което изглежда немислимо да се прекрати хегемонията на Реал Мадрид, Барселона и третия гранд Атлетико Мадрид. Това са клубовете с най-много фенове и най-много разходи.
Дори само Реал похарчи през изминалото лято повече, отколкото останалите елитни клубове, взети заедно.
Барса взе Жоао Феликс, Жоао Кансело и Илкай Гюндоган. Атлетико все още притежава звезди като Мората, Гризман и Ян Облак.
Дори съперници с традициите на Валенсия, Севиля и Бетис нямат шанс да застрашат лидерството на фаворитите, но как тъкмо Жирона успява да го направи?
Членството в City Group със сигурност им дава предимство. Например трансферът на 19-годишното крило Савио беше възможен единствено защото той дойде от Троа, друг клуб от семейството на Сити.
Но Жирона нямаше да върви по този начин без компетентното управление на спортния директор Кике Карсел. Той брилянтно разработи пазара за украински играчи и доведе нападателя Артьом Довбик, отблагодарил се с 6 гола и 4 асистенции до момента.
Това си беше повече от сериозен трансфер, тъй като Жирона счупи клубния си рекорд и плати 7 млн. паунда за 70% от правата на играча.
Днипро и датският Мидтиланд държат останалата част от неговите права.
6 месеца по-рано пък беше докаран неговият сънародник Виктор Циханков, разписал се срещу Осасуна след асистенция именно на Довбик.
Не очаквайте да видите някакви по-големи звезди в състава на Жирона. Най-разпознаваемият футболист е бившият капитан на Аякс Дейли Блинд, който вече е на 33 години.
До него в защитата е Ерик Гарсия, който пък се оказа ненужен в Барселона.
При състав без кой знае колко ярки индивидуалности основна роля би трябвало да играе треньорът - и при Жирона е точно така.
Клубът имаше идея какъв стил иска да развива и привлече Мичел през 2021 г., защото неговите разбирания отговаряха на целите да се играе атакуващо, смело и градивно.
Стартът му беше труден, но тогава дойде не по-малко важното решение на ръководителите на Жирона да запазят доверието си в него.
Бившият халф започва треньорската си кариера в Райо Валекано, а после минава и през Уеска. Учи ги да играят атакуващо, изкачва ги в по-горна дивизия, но не успява да ги задържи там.
16 мача след неговото начало в Жирона, тимът беше едва 13-ти във втора дивизия, на 18 т. от върха.
Мичел можеше да загуби работата си, но остана, достигна до плейофите и изстреля "жирондинците" към елита. Забележителният минал сезон беше последван от още по-ярък прогрес през този.
Не е чудно, че Пеп Гуардиола е посещавал тренировките на тима, все пак неговият брат Пере e председател на борда на директорите в Жирона. Не е чудно и че можем да видим с просто око влиянието на Пеп върху развития от Мичел стил.
Тактическата вариативност е налице, често има разиграващ халф, който се връща в линията на защитата, както и бекове, преминаващи в центъра на терена.
Полузащитникът Алеиш Гарсия, който дойде от Манчестър Сити през 2019 г., е един от най-добрите в Ла Лига за последните 12 месеца и в Испания вече очакват първата му повиквателна за националния отбор.
Жирона е в добри отношения и със своите каталунски съседи от Барселона, откъдето привлече не само Ерик Гарсия, но и 20-годишния халф Пабло Торе.
Ориол Ромеу пък пое в другата посока и заигра за "блаугранас".
Разбира се, Жирона не е Манчестър Сити и никога няма да бъде, но е бързо прогресиращият по-малък брат на "гражданите" и се откроява сред останалите клубове в City Football Group.
През 2025-а ще бъде завършено новото тренировъчно игрище, а Жирона има амбиции да направи базата си втората най-голяма в Каталуния.
Школата работи и се привличат таланти, които вече носят екипи в бяло и червено, вместо такива на Барселона.
Естествено, въпросът сега е колко дълго може да бъде задържано това шокиращо първо място и колко високо може да завърши отборът в крайното класиране.
За разлика от свои конкуренти за топ 6, Жирона не играе в евротурнирите и спокойно се готви за своите мачове от седмица за седмица. Място в шестицата е реално, а защо не дори и в четворката, ако не се допуснат прекалени спадове във формата?
УЕФА и Александър Чеферин вече облекчиха правилата за клубове на едни и същи собственици, играещи паралелно в европейските турнири. Така че е възможно един ден Жирона да се изправи срещу Манчестър Сити, ако се вмъкне в Шампионската лига.
Засега такъв сценарий може да продължава да звучи неправдоподобно, но гледайки играта на храбрия каталунски клуб, такъв успех би бил възможен.
И напълно заслужен.
