Днес мечтата на редовия фен на Манчестър Юнайтед е една: да отърве любимия си клуб от американските собственици, затиснали го в мъртвата си хватка.
Към семейство Глейзър отдавна съществува ненавист сред привържениците, но след цялото фиаско с опита за преврат в световния футбол, настроенията против бизнесмените станаха още по-силни.
Само три дни бяха нужни, за да се срине гротескният проект за европейска Суперлига, но за съжаление на привържениците, да се премахнат неговите идеолози далеч няма да е толкова лесно.
От 16 години феновете на "червените дяволи" се опитват да прокудят американския клан и през 2005 г. беше основан протестният клуб ФК Юнайтед, който се превърна в символ на опозицията срещу Малкълм Глейзър и синовете му.
Протестите не бяха малко, но нямаха нужния ефект - фамилията придоби клуба не за да се хареса на феновете, а за да печели пари от него. Неизбежно, протестите замряха, защото нямаше никаква чуваемост за исканията на хората.
Аферата със Суперлигата (в която Юнайтед беше сред инициаторите) даде нов импулс на борбата срещу Глейзър. Подобен импулс не е имало вече над десетилетие, но след като падна главата на Ед Удуърд, популярност набра хаштагът #Glazersnext (Глейзър са следващите).
В четвъртък фенове блокираха базата на клуба в Карлингтън с искане янките да се оттеглят, а Юнайтед да се управлява по германския модел, при който 51% от собствеността се държи от привържениците.
Manchester United fans gained access to the Carrington training ground this morning as they protested against the Glazer family's ownership of the club
— Sky Sports News (@SkySportsNews) April 22, 2021
Само че победата в тази битка още изглежда далеч. Всички собственици на английските клубове, включили се в Суперлигата, понесоха сериозни удари по имиджа, но фамилията Глейзър притежава достатъчно дебелокожие и инат, за да преодолее търпеливо и тази ситуация.
Босовете биха били доволни да си останат в сянка и да изсмукват каквото могат от Юнайтед, пък дори и да бъдат мразени от всеки един посетител на "Олд Трафорд".
Английските фенове спечелиха първата битка срещу Суперлигата и накараха клубовете бързо да се откажат от идеята, но ще трябва да са далеч по-устойчиви, мъдри и изобретателни, за да спечелят войната срещу Глейзър.
Фамилията едва ли ще се съгласи да продаде клуба за по-малко от 3-4 милиарда паунда - към 5 пъти по-висока сума от тази, която им струваше придобиването на целия пакет акции.
Това означава, че потенциалните купувачи са твърде малко и една сериозна част от тях са с меко казано несъвършена репутация.
Преди година и половина доста се говореше за потенциално откупуване от принца на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който по-късно неуспешно опита да придобие и Нюкасъл.
Изливането на арабските пари вероятно щеше да задоволи масата от привърженици, които щяха да забравят целия проблем с човешките права в Саудитска Арабия, както и убийството на журналиста Джамал Кашоги, ако получат Килиан Мбапе или Ерлинг Хааланд на "Олд Трафорд".
Но една по-критична част от публиката би се противопоставила и би осъзнала, че поне от морална гледна точка, саудитският принц може да е по-лош вариант дори от Джоел и Аврам Глейзър.
За разлика от собствениците на другите водещи тимове на Острова, Глейзър така и не инвестираха в стадиона и прокапалият покрив на "Олд Трафорд" се превърна в един от символите на управлението им.
Но при изчезване на американците и минаване към модел с по-скромно финансиране, обновлението в базата и привличането на нов център нападател могат да се окажат еднакво нереалистични перспективи.
Впрочем, по едно съвпадение най-богатият човек във Великобритания е фен на Манчестър Юнайтед.
Състоянието на сър Джим Ратклиф е около 18 млрд. паунда и нефтеният магнат е разглеждал възможността да купи клуб от Висшата лига в миналото, по-конкретно Челси, Лийдс и Нюкасъл.
Преди две години той се изказа негативно за управлението на семейство Глейзър: "Юнайтед похарчи огромни пари, откакто Фъргюсън си тръгна, но въпреки това е слаб. Шокиращо слаб, ако трябва да съм честен".
Ратклиф обаче категорично отхвърли възможността да купи клуба: "Не, за момента не. Това е много труден бизнес". Той предпочете да започне по-скромно, с придобиване на елитния френски Ница за 91 млн. паунда.
Изглежда за момента не може да се разчита на него да се хвърли да спасява Юнайтед, а големият блян на феновете да придобият 51% от клуба по германски модел също не изглежда реалистичен - първоначалната цена, искана от Глейзър, е твърде висока.
И макар че британското правителство обеща преразглеждане на футболната собственост, премиерът Борис Джонсън - който не виждаше проблем, когато Глейзър купиха "червените дяволи" - едва ли ще вземе драстични мерки, когато напрежението около Суперлигата спадне.
Затова най-вероятно Юнайтед ще трябва да си остане закачен за омразните американски бизнесмени. Означава ли това, че запалянковците трябва просто да го приемат? Разбира се, че не.
Техните протести би трябвало да продължат, но заради дебелокожието на босовете, тези протести ще се нуждаят от амбиция и креативност, каквито Глейзър въобще не проявяват в управлението на клуба.
На босовете им предстои да назначат нов човек на мястото на Удуърд, който по всяка вероятност отново ще се грижи предимно да осигури печалби, а футболните успехи ще са на второ място.
А възможността за някаква реална промяна в Юнайтед, особено пък промяна според желанията на феновете, за жалост е пренебрежително малка. #Glazersnext ще има да почака.
