Ерик тен Хаг води тежка борба за оставането си на позицията мениджър на Манчестър Юнайтед.
54-годишният наставник все още не е получил категорична подкрепа от новите си шефове начело с милиардера сър Джим Ратклиф, който стана съсобственик на клуба.
Оттук нататък Ратклиф ще ръководи футболните операции на "Олд Трафорд" и вече избра двама нови директори в лицето на Омар Берада от Манчестър Сити и Дан Ашуърт от Нюкасъл.
С тях директорските позиции ще бъдат запълнени, но големият въпрос относно треньора продължава да виси със страшна сила.
Юнайтед изостава на 8 т. от челната четворка във Висшата лига, която осигурява класиране за Шампионската лига.
Тимът претърпя провал в Лигата на богатите през този сезон и завърши на последно място в слаба група с Копенхаген и Галатасарай, беше елиминиран и от Карабао къп.
Купата на Англия остава единствената надежда за трофей след измъчената победа с 1:0 в осминафинала срещу Нотингам Форест през тази седмица.
На четвъртфинал за ФА Къп обаче тимът ще срещне Ливърпул, а с играта, която показват възпитаниците на Тен Хаг, отстраняване на големия съперник не изглежда много вероятно.
Първият сезон на нидерландеца даде много надежди с третото място в Премиър лийг и спечелването на Купата на лигата, създали впечатление, че най-после Юнайтед е намерил точния треньор.
Втората кампания на Тен Хаг обаче носи разочарование след разочарование и сякаш всичко положително в представянето на Юнайтед отпреди година вече изчезна безследно.
Гласовете срещу треньора стават все по-силни, но проблемите на Манчестър Юнайтед не започват от треньорския пост и е спорно дали уволнението на Тен Хаг би подобрило нещата.
Не липсват причини за раздяла с него, но не липсват и аргументи в негова полза. Какъв е правилният ход и каква трябва да е съдбата на Тен Хаг?
Защо треньорът трябва да си ходи:
Всеки треньор в крайна сметка е съден по резултатите.
Макар че отборът на Тен Хаг има проблясъци и някои добри периоди, а стартът на календарната година беше положителен, трябва да разгледаме втория му сезон в цялост.
Резултатите на Юнайтед по никакъв начин не отговарят на очакванията и провалът в Шампионската лига е най-яркото доказателство с последното място в групата и 15-те допуснати гола в 6 мача (само Роял Антверп беше с по-слаба защита).
Във Висшата лига манчестърци вече записаха 10 загуби. За сравнение, на тази фаза от сезона Дейвид Мойс беше загубил 8 пъти, но беше уволнен през сезон 2013/14 - по-малко от година след подписването на 6-годишния си договор.
УЕФА изкара статистика, че съставът на Юнайтед е най-скъпият в историята на футбола, но въпреки това играе като средняк и резултатите му са средняшки.
В първенството резултатността е слаба и головата разлика е 0 с 36 вкарани и 36 допуснати попадения.
Това е отговорност на Тен Хаг, който избира футболистите и тактиката, като и за двете могат да бъдат отправени множество обвинения към него.
Твърде много от играчите са в слаба форма и макар че най-голямото падение се наблюдава при Маркъс Рашфорд, повечето от опитните му колеги също не оправдават реномето си.
В тактически план треньорът отново и отново бива надиграван от другите наставници и не успява да наложи своите идеи в тима.
Нападателите не пресират достатъчно организирано и достатъчно енергично в сравнение с конкурентите, на халфовете им липсва дисциплина в защита и твърде често са извън зоната си, когато трябва да спират контраатаки. А защитниците, особено бековете, рядко функционират като сплотен и сработен екип.
Ерик тен Хаг беше подкрепен от шефовете си на трансферния пазар, но и там ходовете му се оказаха неуспешни.
Бразилското крило Антони е олицетворение на провалената трансферна политика, след като бяха дадени близо 100 млн. евро на Аякс за него, макар че на "Олд Трафорд" не бяха убедени в неговите качества.
Все пак ръководството реши да удовлетвори желанието на Тен Хаг и да плати исканите пари за неговия бивш възпитаник, но бразилецът има само един гол и една асистенция през този сезон.
Друг от добрите познайници на Тен Хаг е Андре Онана, който също излезе скъпо на Юнайтед и направи редица гафове на вратата от лятото до днес.
Разбира се, не всички трансфери са провали и не всички резултати са катастрофални, но общото впечатление не е добро.
А когато един мениджър губи, прави грешки в селекцията и не може да изгради стил и облик на тима си, той логично се приближава до уволнението.
Защо Тен Хаг трябва да остане:
На първо място, мениджърът води Юнайтед при изключително сложни обстоятелства и откакто беше назначен през лятото на 2022 г., непрекъснато трябва да се справя с проблеми извън терена.
Дестабилизиращото влияние на мажоритарните собственици от семейство Глейзър се усеща на всички нива в клуба, а частичната продажба на Ратклиф отне повече от година и твърде много забави необходимите промени в структурата и управлението на Юнайтед.
Братята Глейзър са недолюбвани още откакто придобиха славния клуб през 2005 г. и заради техните управленски решения Тен Хаг завари толкова голяма и трудна за оправяне каша на "Олд Трафорд".
Мениджърът среща големи трудности и със затягането на лошата дисциплина в клуба, наложи му се да зачеркне играчи като Кристиано Роналдо и Джейдън Санчо, както и неведнъж да санкционира Рашфорд.
Контузиите са друга огромна причина за затрудненията, тъй като Тен Хаг така и не може да сглоби желания състав.
Лисандро Мартинес, Мейсън Маунт, Каземиро, Люк Шоу, Антони Марсиал и Тайрел Маласия пропуснаха дълги периоди от сезона и повечето все още са извън сметките.
Централният нападател Расмус Хойлунд пристигна с травма в гърба веднага след трансфера си от Аталанта и дебютът му се отложи с месец. Напоследък датчанинът тъкмо беше започнал да бележи редовно в първенството, когато пак се контузи.
Поддръжниците на Тен Хаг ще отбележат и че той не получи някои от футболистите, на които държеше най-много.
Френки де Йонг беше считан за фундаментален за неговите планове, но Юнайтед така и не успя да убеди халфа да напусне Барселона, макар че беше постигната договорка с каталунците за трансферната сума.
Ако има нещо, с което мениджърът поне донякъде оправда очакванията, това е налагането на млади футболисти.
Тен Хаг пристигна с репутацията на човек, който се доверява на юношите и ги развива, а това отговаря и на традициите на Юнайтед.
Под негово ръководство тийнейджърите Алехандро Гарначо и Коби Майно пробиха в титулярния състав и оставят все по-добри впечатления, а 21-годишният Хойлунд също прогресира.
И макар че резултатите в никакъв случай не говорят в полза на мениджъра, той се изправи смело срещу проблеми, с които щеше да се сблъска всеки друг на негово място.
Затова съществува тезата, че вместо да се разделят с мениджъра през лятото, "червените дяволи" трябва да го оставят да работи в очертаващата се по-добра среда, където ще има истинска възможност да се докаже.
Но кой в крайна сметка е по-вероятният развой?
Оставане извън Шампионската лига би било финалното провинение, което да подсигури присъдата на Тен Хаг.
Проблемът е, че без Шампионска лига клубът ще претърпи нов финансов удар и ще стане още по-трудно да се осигури бюджет за уволнението на мениджъра и за наемането на високопрофилен негов наследник.
Източник на ESPN твърди, че разходите за предсрочно прекратяване на договора на Тен Хаг и помощниците му биха били от порядъка на 14 млн. паунда.
Ако ангажирането на заместник струва още 10-15 млн., това ще пробие сериозна дупка в бюджета в период, когато Юнайтед се затруднява да влезе в рамките на финансовия феърплей.
Счетоводният баланс на клуба не е блестящ покрай големите харчове за входящи трансфери, скромните приходи от продажба на футболисти и спадналите постъпления от наградни фондове през последните сезони.
Радклиф беше категоричен, че иска да намали излишните разходи на "Олд Трафорд" и че клубът вече ще харчи далеч по-мъдро. Но ако още в първите си месеци босът хвърли едни 25-30 млн. за смяна треньора, излизането от финансовата дупка ще се окаже още по-трудно.
Тен Хаг обаче не бива да разчита, че цената на уволнението му ще бъде факторът, който ще го съхрани на поста.
Успешни и доказани треньори като Томас Тухел и Жозе Моуриньо ще бъдат без работа през лятото, а други като Роберто Де Дзерби от Брайтън, Рубен Аморим от Спортинг и Серджо Консейсао от Порто могат да направят скок към по-големи клубове.
Същевременно Байерн Мюнхен, Барселона и Ливърпул ще си търсят нов мениджър, докато Нюкасъл, ПСЖ и Челси също могат да прибегнат до треньорска смяна.
Така че въртележката на треньори през летните месеци като нищо ще се окаже по-интересна от трансферния прозорец за играчи.
Лятото ще предостави шанс на Манчестър Юнайтед да извърши голяма промяна и да предприеме важен ход в период, когато доста от конкурентите в европейския футбол също ще стартират начисто с нови треньори.
Историята показва, че нови собственици и директори обикновено си взимат свой мениджър в рамките на 12 месеца след поемането на един клуб.
Така че Тен Хаг трябва да направи нещо изключително в следващите месеци, за да се спаси, а състоянието на неговия тим не подсказва, че чудеса са възможни.
Резултатите, тактиката, трансферните грешки, липсата на игрови стил - всичко това са камъни в градината на нидерландеца.
И дори той някак да успее да изведе Юнайтед до класиране в Шампионската лига, пак няма да е направил достатъчно, за да си извоюва категорично още една година на поста.
Колкото и непредвидима да е футболната среда и колкото и бързо да се променят обстоятелствата, логиката сочи, че времето на Ерик тен Хаг изтича.
