Режимът на сър Джим Ратклиф в Манчестър Юнайтед все още с нищо не е доказал, че има идея как да върне изгубената слава на клуба.
Жалкият развой на и без това обреченото назначение на Рубен Аморим е пореден личен провал за Ратклиф, който до момента сгреши при всичките си големи решения на "Олд Трафорд".
Изминаха близо две години, откакто милиардерът влезе в Манчестър Юнайтед като миноритарен собственик и пое оперативната власт в клуба.
Доста фенове го посрещнаха с големи надежди. Един от най-богатите бизнесмени във Великобритания и фен на Юнайтед от дете трябваше да бъде човекът, който да наложи компетентност и адекватност в управлението - каквато толкова време липсваше при собствениците от фамилията Глейзър.
Оттогава Ратклиф и назначените от него директори като Омар Берада и Джейсън Уилкокс неведнъж станаха за смях с решенията си, а "червените дяволи" продължават да се лутат без ясна посока и без устойчив прогрес.
Надеждите на публиката взеха да увяхват още когато Ратклиф и съветниците му в неговата компания Ineos някак стигнаха до извода, че трябва да удължат договора на Ерик тен Хаг - макар че беше станало ясно, че отборът няма бъдеще с този треньор.
Само три месеца по-късно Тен Хаг беше уволнен.
Междувременно бяха платени 4 млн. паунда неустойка на Нюкасъл, за да бъде взет Дан Ашуърт за спортен директор.
Ратклиф го описа като ръководител от най-висок ранг и го уволни по-малко от пет месеца след като го назначи.
Доколкото е известно, причината за раздора е било несъгласието на Ашуърт с избора на Рубен Аморим за нов треньор.
Подкрепата към Аморим се оказа също толкова мимолетна. Ратклиф се зарече, че португалецът ще бъде начело поне три години и три месеца по-късно го уволни.
Показателно е, че краят на Аморим не дойде след някоя от безобразните издънки като например отпадането от Гримсби Таун за Карабао къп. Не дойде заради слабите резултати и безидейния футбол, а защото наставникът си позволи да възнегодува срещу ръководството.
Свръхуспешен в бизнеса си и притежател на империя за петрохимикали, Джим Ратклиф настоява, че има последователна стратегия в Манчестър Юнайтед - но до момента е трудно да намерим нещо в спортните процеси, което върви по план.
Засега най-отличителната характеристика на боса през времето му на "Олд Трафорд" е, че казва едно, а върши друго.
Липсва му и инстинкт кога да поиска главата на един мениджър и кога да го подкрепи - инстинкт, който е характерен за повечето успешни футболни собственици.
Ако имаше правилен момент за раздяла с Рубен Аморим, той беше в края на миналия сезон, когато Юнайтед някак успя да загуби финала на Лига Европа срещу плачевния отбор на Тотнъм, като същевременно завърши 15-и в първенството.
Вместо това, Ратклиф и директорите подкрепиха наставника с 225 млн. паунда за нови играчи, наблюдаваха го как успява да постигне някакъв (макар и скромен) прогрес в играта и да се доближи до класиране в зона "Шампионска лига", след което му подрязаха крилете за зимна селекция и го изритаха, когато той изрази публично недоволството си.
Нещо доста подобно се случи с Тен Хаг.
Тогава Ратклиф се подведе по емоцията от спечелената Купа на Англия, но изгони треньора веднага щом формата в първенството отново се срина.
В едно нещо милиардерът е брутално ефективен и това е в съкращаването на дребните разходи в клуба.
Прочуто стана решението му да ореже парите за тиксо и зеленчуци, а покрай безмилостните му съкращения работата си загубиха стотици служители на Юнайтед.
Ineos има защо да се поздрави с успех на този фронт, тъй като отчете оперативна печалба от 13 млн. паунда през първото тримесечие на финансовата година, в сравнение със загуба от 7 милиона преди 12 месеца.
Никой фен обаче не би се заблудил, че такава политика може да доведе до някакви трайни успехи в спортен план.
Паралелно с ограничаването на периферни разходи, Ратклиф прави грешка след грешка, които излизат скъпо.
Само уволненията на Тен Хаг и Ашуърт струваха над 25 млн. паунда.
А цялата операция по назначаването и уволняването на Аморим и плащането на заплатата му ще излезе над 27 милиона.
Избирането на неподходящи мениджъри и уволняването им е характерно за управлението на Ineos и в другия отбор, притежаван от компанията - френския Ница.
Там бяха сменени осем наставници за шест години.
А повечето от нещата, които се объркаха под ръководството на Аморим, не бяха трудни за предугаждане.
Португалецът притежава хъс и харизма, но беше известно, че ще наложи строго определен стил на игра, базиран на неотменната за него схема с трима в защита.
Тази схема не е традиционна за Юнайтед и не отговаря на футболистите, с които отборът разполага, затова назначението на Аморим имаше някакъв шанс да сработи единствено в дългосрочен план.
Португалецът е болезнено откровен и по тази причина неведнъж навреди на себе си и на клуба. Но Юнайтед се нуждаеше от човек, който да наложи по-високи стандарти и да покаже нетърпимост към играчи без достатъчно добра работна етика.
Нуждаеше се и от треньор с някакъв чар, в контраст със суховатия Тен Хаг.
Стана ясно обаче, че Аморим на практика няма как да успее, защото му липсва опит и гъвкавост, а клубът не е готов да му предостави нито времето, нито парите, за да пробва той да изгради състав по свой вкус.
Изумителното в цялата сага е колко изненадани бяха шефовете от същността на Рубен Аморим.
Когато го взеха от Спортинг Лисабон, те няма как да не са били наясно, че той е млад, твърдоглав, без опит във Висшата лига и с фанатична привързаност към една определена система.
Но след малко повече от година го уволниха именно по тези причини.
Сега Манчестър Юнайтед е пред изключително сложен избор на нов треньор.
За да се променят перспективите пред клуба, Омар Берада, Джейсън Уилкокс и Ратклиф трябва най-после да вземат едно вярно решение през периода си на "Олд Трафорд".
Но каква част от привържениците все още вярват, че това изобщо е възможно?
