За Пеп Гуардиола нямаше проблем да признае, че Манчестър Юнайтед е бил по-добър от неговия Манчестър Сити в градското дерби.
"Червените дяволи" спечелиха с 2:0, като надминаха всякакви предварителни очаквания с представянето си и дадоха летящ старт на периода с Майкъл Карик начело.
Но голямата мистерия в мача си остава начинът, по който Сити направо изчезна от терена, без изобщо да успее да се противопостави.
Всъщност Юнайтед можеше да спечели с много повече голове и да нанесе съсипващ разгром на съперника - толкова голяма изглеждаше разликата в съботния ден.
Но вече малцина правят грешката да си въобразяват, че един такъв мач е начало на голямото и дълго чакано възраждане на Манчестър Юнайтед. Отборът имаше достатъчно подобни проблясъци през последните години, без да стъпи върху тях и да постигне някакво постоянство.
Истинският въпрос е защо "гражданите" изглеждаха така, когато се очаква да са мотивирани до краен предел да преследват Арсенал в битката за титлата.
Баналните обяснения с контузии и преумора не са достатъчни, защото са само част от дълбоките проблеми, пред които е изправен Гуардиола.
Не може да се отрече, че списъкът с отсъстващи играчи на Сити е дълъг, а най-много са те в отбраната.
Затова Пеп стигна дотам да стартира на "Олд Трафорд" и 21-годишния Абдукодир Хусанов и 20-годишния Макс Алейн като централни защитници.
Матеуш Нунеш беше гласен за титуляр, но се разболя и вместо него влезе Рико Люис, а той е по-различен десен бек.
Вероятно за да балансира на другия фланг, мениджърът предпочете Нейтън Аке за ляв бек вместо Нико О'Райли.
Но от самото начало гостите не успяваха да реагират на интензивността на Юнайтед и направиха куп грешки при опитите да изнесат топката по-напред.
Най-много разочароваха халфовете, от които се очаква да диктуват играта в центъра.
Родри, Бернардо Силва и Фил Фоудън бяха надиграни от застаряващия Каземиро и доскоро твърдата резерва Коби Мейну.
Сити не можеше да задържи спокойно топката, да контролира мача и да убие атмосферата на стадиона на врага. Затова основният натиск остана върху експерименталната защита и тя рано или късно щеше да се пропука.
Ако се върнем към годините, когато тимът на Гуардиола напълно доминираше във Висшата лига, ще видим, че треньорът имаше богатство от опции, с които да променя състава с оглед на мача.
В последните месеци на 2025-а обаче той се придържаше към едно и също ядро от 11-12 футболисти.
И дори когато контузиите налагаха промени, основната идея продължаваше да бъде същата: атакуващи по фланговете крайни защитници и гъсто разположени креативни халфове зад голмайстора Ерлинг Холанд.
Отсъствието на Нунеш и добавянето на Аке обаче направи обичайния план невъзможен за изпълнение.
Срещу Юнайтед "гражданите" играха нещо друго, което не произведе никакъв резултат. Жереми Доку и Антоан Семеньо бяха много изнесени до тъчлиниите - повече, отколкото крилата на Сити са били от месеци насам.
И когато двамата получаваха топката, обикновено беше на крак и при малко опции за продължаване на атаката около няколко противникови играчи.
Новият и по-директен Сити, който Пеп Гуардиола опитва да изгради от този сезон, по начало използва много ефективно бековете за нападения по фланга, но в събота по-скоро видяхме "стария" Сити, акцентиращ върху постепенната атака и разиграването на топката.
Само че в този си вид гостите просто не придвижваха кълбото достатъчно добре, за да създадат някакви грижи на противника.
А вече сме се убедили, че при такъв сценарий Холанд (със само един гол в последните 7 мача) остава невидим и не оказва влияние върху случващото се.
С напредването на мача Манчестър Сити успяваше да владее повече топката, да превземе повече пространство и да изтласка Юнайтед по-назад.
Но това не доведе до реални опасности пред Ламенс.
На Доку и Семеньо им липсваше ефективност, а Фоудън беше заменен още на почивката, защото беше страшно пасивен като получеше топката.
Раян Шерки влезе през второто полувреме и успя да помогне на Сити поне малко да изостри действията си.
Но при френския национал проличаха слабостите в дефанзивен план и те изиграха роля при откриващия гол на Юнайтед.
Шерки първо подаде вяло към пеналта, а после беше лесно преодолян при втората топка, за да получат възможност домакините да контраатакуват при ситуация трима на двама.
В такъв мач, в който играта не върви, статичните положения могат да дойдат на помощ, но те също не бяха на ниво в отбора на Гуардиола.
Сити беше постигнал някакъв прогрес в този аспект, но сега нищо подобно не си пролича, макар че единственият точен удар за тима беше нанесен от Алейн след корнер.
Джанлуиджи Донарума беше най-добрият футболист на Сити в двубоя и това казва достатъчно за случилото се в дербито.
Още по-лошото е, че "небесносините" се предадоха доста преди последния съдийски сигнал.
При втория гол на Юнайтед стана ясно, че обрат едва ли ще има, а когато Гуардиола извади Холанд, Доку и Бернардо 10 минути преди края, той сякаш заяви: "Всичко приключи, да се махаме оттук".
С това представяне Манчестър Сити изпрати послание, че в този си вид просто не е готов да атакува титлата.
Щедрата селекция не дава мигновени резултати и съставът продължава да е в процес на преизграждане.
Не е трудно да си представим този отбор да е доста по-силен от следващия сезон, когато всички ще са по-сработени, Семеньо ще се е адаптирал напълно, а очакваният съвсем скоро Марк Геи ще бъде основна фигура в защитата.
Дотогава успех за някоя от купите е по-реалистична цел от първото място в първенството - където Арсенал е стъпил стабилно, въпреки че не се възползва напълно от грешките на конкурентите.
Разбира се, дербито на Манчестър можеше да протече съвсем различно, ако Диого Далот беше получил червен картон още в началото за опасното влизане срещу Доку.
Но Гуардиола не тръгна да се оправдава с този епизод и отбеляза, че дори да бяха играли срещу 10 души, играчите му пак нямаше да спечелят при демонстрираната липса на енергия.
Видимо е, че самият мениджър не си прави илюзии за шансовете на Сити. И Арсенал май остава без истински преследвач за шампионския трофей.
