В края на декември тайландският Департамент на националните паркове се натъква на меко казано шокираща гледка. Кадри от камерите в парка показват необичайна на вид дива котка. Кръглите ѝ кафяви очи почти не гледат към обектива, а атлетичното ѝ тяло бързо се движи напред.
Животно от тази порода не е хващано на камера от 30 години.
Това е плоскоглавата котка на Южна Азия, за която имаше съмнения, че е напълно изчезнала.
Хабитатът ѝ постепенно изчезва от лицето на земята със засилването на човешката дейност в региона и изсичането на горите.
Плоскоглавата котка няма нито силата, нито устойчивостта на по-големите диви котки и затова фелинолозите я приеха първо за застрашена и след това - за обречена.
Котката е с размерите на домашна котка. Главата ѝ не е точно плоска, но е значително по-малка от тази на Мейн кууна например. Освен това е с малки, прибрани уши.
По ДНК е близо до други дребни диви котки като котката-рибар, манула и ръждивопетнистата котка. През 2008 г. плоскоглавата котка е обявена за силно застрашен вид с едва 2500 възрастни екземпляра по света. А доказателствата за съществуването ѝ постепенно намаляват.
Камерите-капани в парковете на Тайланд обаче опровергават мрачните прогнози.
Кадрите показват котка, която непрекъснато обикаля в района и това води учените до заключението, че явно там има стабилна популация. На част от тях се вижда как животното носи голяма току-що уловена риба.
Установено е, че плоскоглавата котка е женска и най-вероятно носи плячката на своите бебета.
Тук обаче идва другата лоша новина - обикновено тези диви котки раждат една или най-много две котенца и се размножават невероятно трудно. Извън размножителния си период живеят поединично и са агресивни към конкурентите си за територия и улов.
Затова е и изключително мъчно да се прецени колко зрели индивида има в Южна Азия и дали те ще са достатъчни, за да продължат популацията.
"Откритието ни е хем вълнуващо, хем притеснително", признава ветеринарят Касет Суташа от Тайланд.
Пред "Агенция Франс прес" той допълва, че обезлесяването може да е превърнало хабитата на дивите котки в куп по-малки и твърде тесни хабитата, изолирани един от друг.
"Това, което виждаме на камерите, е само отправна точка за запазване на плоскоглавата котка", споделя още Суташа.
За него и колегите му е далеч по-важно какви стъпки ще се предприемат оттук нататък за запазването на вида на една от най-интересните и необичайни диви котки.
