В разстояние на 12 дни три големи клуба уволниха треньорите си.
Съществуваха достатъчно аргументи Чаби Алонсо (Реал Мадрид), Енцо Мареска (Челси) и дори Рубен Аморим (Манчестър Юнайтед) да получат време поне до края на сезона, преди да се взимат драстични решения за бъдещето им.
Но в съвременния футбол все по-рядко треньорите получават време, а неразбирателство с шефовете е далеч по-голям грях от каквито и да е слаби резултати.
Общото между Челси, Юнайтед и Реал е във факта, че на мястото на уволнените бяха назначени треньори, които може и да не са по-добри от предшествениците си, но със сигурност ще бъдат по-послушни.
А готовността да се подчиняваш изцяло на йерархията и да не искаш повече власт се оказва сред най-търсените черти в един съвременен наставник.
На фона на актуалните събития се откроява примерът на Микел Артета в Арсенал.
Испанецът е мениджър в истинския смисъл на това понятие и заслужи правото да има силен глас при всички спортни решения на клуба.
Артета получи нужното време и финанси, за да изгради отбора, който иска, и сега се е устремил към дълго чаканата титла на Висшата лига, бори се и на още три фронта.
Разбира се, остават доста мачове до края на сезона, така че нищо за Артета и Арсенал не е гарантирано - но в момента "артилеристите" изглеждат като най-стабилния отбор с най-завършения състав и логично са фаворити за първото място.
За да стигне дотук, мениджърът мина през трудни шест години на доста разочарования и изтърпя безброй обвинения, че не може да спечели нищо значимо начело на Арсенал.
Възможно е вече да сте забравили, че поне на три пъти Артета се сблъска със силни призиви за уволнение - и малцина щяха да упрекват собствениците, ако се бяха разделили с него.
Именно продължителното доверие в испанеца обаче осигурява стабилен прогрес на Арсенал година след година.
Кои бяха случаите, в които можеше да се стигне до раздяла с него и отборът да тръгне по съвсем друг път?
Наставникът беше назначен през декември 2019 г. и около два месеца по-късно, след една загуба от Олимпиакос в Лига Европа, вече се намираха фенове, които искаха изгонването му.
Чак до днес при всеки неприятен резултат се появява по някое мнение, че друг на мястото на Артета би се справил по-добре с наличните футболисти.
Хаштагът #ArtetaOut ("Артета вън") набра популярност не само в края на 2020-а, но и през есента на 2021-ва и в края на сезон 2021/22.
В самото начало по-голямата част от публиката го прие с надежди, като даже някои предпочитаха той да наследи Арсен Венгер, вместо Унай Емери.
Емери се задържа година и половина, която протече хаотично на терена и извън него.
Артета обещаваше нещо различно, но назначението му си беше радикално, защото тогава беше 37-годишен пълен дебютант на поста старши треньор.
Някои привърженици предпочитаха други кандидати като Макс Алегри с несравнимо по-голям опит.
Човек би си помислил, че силната серия на Артета в първите му месеци с победите над Ливърпул, Манчестър Сити и Челси, плюс спечелването на ФА Къп, ще му гарантират по-дългосрочно спокойствие.
Но около Коледа 2020 напрежението около треньора беше голямо, защото беше влязъл в серия от седем шампионатни мача без победа.
"Помня много моменти, в които изглеждаше, че Артета е приел твърде рано тази трудна работа", казва водещият на подкаста Arsenal Vision Елиът Смит.
"Той наложи доста по-дефанзивен стил, отколкото се очакваше, а това даже не носеше резултати. Всичко се превърна в бъркотия: проблеми в отношенията с някои играчи, стриктен и консервативен стил, който не носеше победи, и ужасни трансфери".
В онзи период доста фенове биха се съгласили със Смит. Арсенал не играеше нито красиво, нито успешно, липсваше креативност, правеше се странна селекция, а Артета беше в конфликт с плеймейкъра Месут Йозил.
На Боксинг дей през 2020-а "топчиите" бяха 15-и в таблицата и посрещаха Челси в лондонско дерби. Съществуваха очаквания, че Артета ще бъде уволнен при загуба.
Моментът се оказа повратен, защото мениджърът заложи на младоците Букайо Сака, Емил Смит Роу и Габриел Мартинели, за да спечели с 3:1.
Това беше зараждането на един свеж и гладен отбор, а скоро към него беше прибавен Мартин Йодегор, в началото взет под наем.
Разбира се, предстояха още негативни изживявания и бъдещето на Микел Артета отново беше под въпрос.
През пролетта на 2021 г. воденият от Емери Виляреал отстрани Арсенал в полуфиналите на Лига Европа.
Феновете бяха бесни и се чудеха защо Гранит Джака игра като ляв бек, а Смит Роу като фалшива деветка. Беше трудно да се преглътне провалът срещу далеч по-евтиния състав, с който Емери разполагаше.
Арсенал завърши осми през 2020/21, а на старта на новия сезон загуби три пъти поред.
После дойде разривът между Артета и капитана и голмайстор Пиер-Емерик Обамеянг. Някои фенове бяха готови да вземат страната на играча, други просто се притесняваха кой ще вкарва головете, когато Оба-Оба си тръгне.
Но всъщност с непреклонното си поведение треньорът успя да си спечели нови поддръжници.
Той беше убеден, че следва определен план и че е принципен в решенията си.
А ръководството не се подведе по определени реакции и настроения и не свали доверието от своя избраник.
Днес е изкушаващо да кажем, че всички зад хаштага #ArtetaOut са били в грешка - но емоционалността на феновете не бива да се приема като изненада, а и много от критиките към мениджъра бяха основателни.
По-точно е да отсъдим, че онези, които проявиха търпение, бяха възнаградени. Защото самият Артета се поправи и подобри, натрупа опит и получи каквото искаше на трансферния пазар, за да превърне отбора в един от най-постоянните на Острова.
Все пак, невинаги търпението към мениджърите дава такива резултати и да бъдат оставени да работят е не по-малък риск от това да бъдат премахнати.
В някои клубове драстичните мерки в стила на Роман Абрамович работят по-добре.
"Вярвам, че клубовете, които бързо признават грешките си и ги поправят, цялостно се представят по-добре. Лоялността към треньора невинаги се отплаща. Сещате ли се за други примери за треньор, който е паднал толкова ниско, колкото ние на Коледа 2020-а, а после е стигнал до върха?", пита Елиът Смит.
Днес Микел Артета символизира вярата в дългосрочния процес и в способността на един мениджър да прогресира паралелно с тима си.
Може да бъде разгледан просто като изключение в съвременния футбол, а не като пример, който останалите трябва да следват.
Но едва ли има съмнение, че преизграждането на Арсенал стана възможно именно благодарение на него - и затова той заслужава най-сетне да спечели нещо голямо на този пост.
